Антим Ловчански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антим
български духовник
Роден
Починал

Религия Православие
Образование Одринска българска мъжка гимназия
Цариградска българска духовна семинария

Антим е висш български православен духовник, ловчански митрополит от 1937 до 1939 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е със светското име Никола Шивачев на 21 ноември 1884 година в село Еникьой, Узункюприйско.[1] Учи в родното си село, а след това в Узункюпрю[1] и в Одрин, където завършва Одринската българска мъжка гимназия.[2] От 1902 до 1908 година учи в Цариградската духовна семинария.[1][2] В Цариград на 27 декември 1906 година е подстриган и ръкоположен за йеродякон.[2]

В 1908 година е ръкоположен за йеромонах и продължава образовението си в Богословския факултет на Черновицкия университет, Русия, който завършва в 1912 година.[2][1] В 1914 година защитава докторска дисертация в Историко-философския факултет в Черновци на тема „История на аварите“, след което се завръща се в България.[2]

В 1914 – 1915 година работи като учител-възпитател в новооткритата Софийска духовна семинария. В 1915 година става протосингел на Струмишката митрополия.[2][3] По-късно е назначен за синодален проповедник във Врачанската епархия, като чете проповеди в неделите и празниците в различни църкви в епархията и наблюдава проповедническата дейност на епархийските свещенослужители.[2] Във Враца в 1917 година е ръкоположен за архимандрит и е назначен за духовник и преподавател по българска история и немски език във Военното училище в София. От 1918 до 1922 година е протосингел на Софийската митрополия и настоятел на катедралата „Свети Александър Невски“.[3][2] По-късно е настоятел на цариградския храм „Свети Стефан“.[3][2] На 16 декември 1926 година е назначен за ректор на Духовното училище при Бачковския манастир. От 1928 до 1931 година отново е протосингел на Софийската митрополия.[2]

На 19 юни 1931 година е ръкоположен за епископ с титлата „Траянополски“ и от ноември 1931 година до август 1936 година е ректор на Софийската семинария.[2] На 16 август 1936 година е назначен епископ за инспекция и особени поръчения на Синода и редактор на „Църковен вестник“ и списание „Духовна култура“.[3][2]

На 26 септември 1937 година е избран и на 14 ноември 1937 година канонично утвърден като ловчански митрополит.[2] Полага грижи за паството, клира и манастирите в епархията особено за Гложенския манастир. Подема инициатива за построяване на нов катедрален храм в центъра на Ловеч.[3]

Почива на 4 март 1939 година в село Надежда до София. Погребан е в Ловеч до олтара на катедралния храм „Света Троица“.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Антим е автор на множество трудове на църковно-исторически, патристични и догматични теми.[3]

  • Опитите на Рим да подчини Българката църква при царете Бориса и Калояна (София, 1916)[4]
  • Истините на православната вяра (София, 1918)[4]
  • Религиозни проблеми (София, 1922)[4]
  • Църквата „Св. Стефан“ в Цариград (София, 1925)[4]
  • Християнството на Балканския полуостров (София, 1929)[4]
  • Етиката на св. Василий (Станимака, 1927)[4]
  • Материали за историята на българския църковен въпрос (София, 1929)[5]
  • Св. Киприан като църковен учител (София, 1929)[5]
  • Християнски ли са нравствените и философските идеи на Гьотевия Фауст (София, 1936)[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 141.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Православная энциклопедия. Том II. Москва, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2008. ISBN 5-89572-016-1. с. 184 - 185. Посетен на 17 септември 2017.
  3. а б в г д е ж Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 142.
  4. а б в г д е Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 143.
  5. а б в Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 144.
пръв траянополски епископ
(19 юни 1931 – 26 септември 1937)
Симеон
Максим Браницки
(управляващ)
ловчански митрополит
(26 септември 1937 – 4 март 1939)
Филарет