Антим Ловчански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антим
български духовник
Роден
Починал

Религия Православие
Образование Одринска българска мъжка гимназия
Цариградска българска духовна семинария
Черновицки университет

Антим е висш български православен духовник, ловчански митрополит от 1937 до 1939 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е със светското име Никола Шивачев на 21 ноември 1884 година в село Еникьой, Узункюприйско.[1] Учи в родното си село, а след това в Узункюпрю[1] и в Одрин, където завършва Одринската българска мъжка гимназия.[2] От 1902 до 1908 година учи в Цариградската духовна семинария.[1][2] В Цариград на 27 декември 1906 година е подстриган и ръкоположен за йеродякон.[2]

В 1908 година е ръкоположен за йеромонах и продължава образовението си в Богословския факултет на Черновицкия университет, Русия, който завършва в 1912 година.[2][1] В 1914 година защитава докторска дисертация в Историко-философския факултет в Черновци на тема „История на аварите“, след което се завръща се в България.[2]

В 1914 – 1915 година работи като учител-възпитател в новооткритата Софийска духовна семинария. В 1915 година става протосингел на Струмишката митрополия.[2][3] По-късно е назначен за синодален проповедник във Врачанската епархия, като чете проповеди в неделите и празниците в различни църкви в епархията и наблюдава проповедническата дейност на епархийските свещенослужители.[2] Във Враца в 1917 година е ръкоположен за архимандрит и е назначен за духовник и преподавател по българска история и немски език във Военното училище в София. От 1918 до 1922 година е протосингел на Софийската митрополия и настоятел на катедралата „Свети Александър Невски“.[3][2] По-късно е настоятел на цариградския храм „Свети Стефан“.[3][2] На 16 декември 1926 година е назначен за ректор на Духовното училище при Бачковския манастир. От 1928 до 1931 година отново е протосингел на Софийската митрополия.[2]

На 19 юни 1931 година е ръкоположен за епископ с титлата „Траянополски“ и от ноември 1931 година до август 1936 година е ректор на Софийската семинария.[2] На 16 август 1936 година е назначен епископ за инспекция и особени поръчения на Синода и редактор на „Църковен вестник“ и списание „Духовна култура“.[3][2]

На 26 септември 1937 година е избран и на 14 ноември 1937 година канонично утвърден като ловчански митрополит.[2] Полага грижи за паството, клира и манастирите в епархията особено за Гложенския манастир. Подема инициатива за построяване на нов катедрален храм в центъра на Ловеч.[3]

Почива на 4 март 1939 година в село Надежда до София. Погребан е в Ловеч до олтара на катедралния храм „Света Троица“.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Антим е автор на множество трудове на църковно-исторически, патристични и догматични теми.[3]

  • Опитите на Рим да подчини Българката църква при царете Бориса и Калояна (София, 1916)[4]
  • Истините на православната вяра (София, 1918)[4]
  • Религиозни проблеми (София, 1922)[4]
  • Църквата „Св. Стефан“ в Цариград (София, 1925)[4]
  • Християнството на Балканския полуостров (София, 1929)[4]
  • Етиката на св. Василий (Станимака, 1927)[4]
  • Материали за историята на българския църковен въпрос (София, 1929)[5]
  • Св. Киприан като църковен учител (София, 1929)[5]
  • Християнски ли са нравствените и философските идеи на Гьотевия Фауст (София, 1936)[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 141.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Православная энциклопедия. Том II. Москва, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2008. ISBN 5-89572-016-1. с. 184 - 185. Посетен на 17 септември 2017.
  3. а б в г д е ж Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 142.
  4. а б в г д е Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 143.
  5. а б в Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 144.
пръв траянополски епископ
(19 юни 1931 – 26 септември 1937)
Симеон
Максим Браницки
(управляващ)
ловчански митрополит
(26 септември 1937 – 4 март 1939)
Филарет