Антиох от Аскалон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антиох от Аскалон
(Άντίοχος ὁ Ἀσκαλώνιος)
древногръцки философ
Роден
Починал
Философия
Школа Платоници

Антиох от Аскалон е древногръцки философ, ученик на Филон Лариски. Учител е на Цицерон и е част от ново поколение еклектици сред платониците. Опитва се да съчетае идеите на стоиците и перипатетиците с тези на платонизма и за разлика от Филон смята, че ума може да различава истина и лъжа. Според Антиох това е ново връщане към идеите на старата академия. С него започва фаза във философията известна като Среден платонизъм.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Ашкелон. Бил е приятел на Лукул и учител на Цицерон по време на ученето му в Атина през 79 г. пр. Хр. Антиох е имал школа в Александрия, както и в Сирия, където изглежда е умрял.[1] Антиох е философ с добро име по своето време, например Страбон описвайки Ашкелон споменава, че там е роден Антиох, като факт, отличаващ града,[2] а Цицерон често говори за него по един уважителен начин и като за най-добрия и мъдрия от членовете на Академията, както и че е най-бляскавия и проницателен философ на своята епоха.[3]

Учи при стоика Мнесарх от Атина, но неговия принципен учител е Филон Лариски, който наследява Клитомах, като сколарх на академията. Антиох е по-известен като противник на Филон, отколкото като негов ученик, а Цицерон споменава трактат наречен Sosus,[4] написан от него срещу учителя му, в който той отхвърля скептицизма на академиците. Друго неговото произведение наречено Canonica е цитирано от Секст Емпирик и е трактат по логика.[5]

Антиох е наречен основател на „петата академия“[6], както пък Филон е наричан основател на четвъртата. Това разделение е направено точно преди Първата Митридатова война, започнала през 88 г. пр. Хр и довела до разрушаването на академията през 86 г. пр. Хр. По товра време Антиох живее в Александрия. Завръща се в Атина по времето, когато Цицерон учи там през 79 г. пр. Хр. и умира около 68 г. пр. Хр.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Plutarch, Cicero, c. 4; Lucullus, c. 4; Cicero, Academica, ii. 19.
  2. Strabo, xiv.
  3. Cicero, Academica, ii. 35; Brutus, 91.
  4. Cicero, Academica, iv. 4.
  5. Sextus Empiricus, vii. 201.
  6. Ауди 2009, с. 36.