Антична философия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Античната философия е период от историята на философията, който обхваща около едно хилядолетие, от 6 век пр.н.е. до към края на 4 век. Когато се говори за антична философия, обикновено става дума за западно-християнската философска традиция, което не означава обаче, че източните философски школи не са съществували през Античността. Античната философия се счита за начало на философската наука въобще и затова се свързва най-вече със старогръцката философия.

Досократически период[редактиране | edit source]

Яркото различаване на досократиците (или предсократици) от философите от следващите поколения е отбелязано от Аристотел, който вижда хуманизма и етиката, развити от Сократ, като нова насока на философската мисъл. С термина се означават ранни гръцки философи, неповлияни от философската мисъл на Сократ. Някои от досократиците са живели по времето на Сократ или дори след това, но са причислени към периода поради характера на идеите им.

Досократическия период е предимно набор от различни космогонични и космологични теории, както и редица естествени философии (натурфилософии). Характерни за периода са опитите за описване на първоначалата и всеобщността, като оттук именно се заражда философската наука.

Не е останало нито едно напълно запазено съчинение от досократическия период. Възгледите на мислителите от епохата са възстановени на база запазени фрагменти, цитати в произведения на техни съвременници или автори от по-късни епохи, както и на база по-късна доксография.

Милетска школа[редактиране | edit source]

Милетската школа носи името на гръцкия полис Милет, разположен в областта Йония (днес се намира в западна Турция). Понякога школата бива наричана Йонийска. Тя е в началото на древногръцката философска школа, а характерен за философските търсения от епохата е опитът да се открие и опише първоначалото (архе, ἀρχή, archē).

Питагор и Питагорейска школа[редактиране | edit source]

Питагорейската школа се счита за първата организирана философска школа. Последователите на Питагор са спазвали строги предписания, свързани с начина на живот и поведение. Школата няма ярко изявени индивидуални представители, защото учениците на Питагор са изповядвали неговите виждания. Поради тази причина е невъзможно да говорим поотделно за вижданията на Питагор и неговите последователи питагорейците. Школата се занимава основно с проблемите на космологията, а хармонията е описана чрез математически прийоми.

Елейска школа[редактиране | edit source]

Елейската школа носи името на йонийско-гръцката колония Елея в Южна Италия. Основните възгледи на елеатите са, че всичко съществуващо е едно, а множествеността и промяната са недействителни.

Хераклит е роден около 535 година в град Ефес от царския род на Кодратите. На неговия род принадлежало и върховното жреческо право. Той, обаче се отказал от правата си в полза на своя брат, а сам се отдал на философията. Все пак на нас са ни известни неговите политически убеждения. Той бил аристократ не само по произход, но и по дух. Странял от масите и водил уединен живот в самовглъбяване и размисъл. Не се знае да се е учил при някого. Дори има запазени фрагменти, според които знанията си той е придобил сам. Характерното за неговото мислене е аналитичната задълбоченост и търсене основната закономерност в света. Затова ние виждаме вече, че той се отзовава крайно рязко, дори по адрес на такива мъже като Изиод, Питагор и Ксенофан, защото счита, че търсят външното многознание и много изучават чуждите мнения, което според него малко ползват собствения ум. Но точно подобни негови изказвания ни показват и свидетелстват, че и той е знаел добре, какво учат другите, само че се е отнасял критично към тях, което е естествено за всеки истински философ.=== Хераклит ===

Левкип, Демокрит и Емпедокъл[редактиране | edit source]

Анаксагор[редактиране | edit source]

Софисти[редактиране | edit source]

Класически период[редактиране | edit source]

Класическият период, се отнася най-общо до времето на разцвета и западането на атинската демокрация.

Сократ[редактиране | edit source]

Платон[редактиране | edit source]

Аристотел[редактиране | edit source]

Елинистически период[редактиране | edit source]

През елинистическия период се оформят по-отчетливо отделните философски школи и доктрини през Античността.

Стоицизъм[редактиране | edit source]

Скептицизъм[редактиране | edit source]

Епикурейство[редактиране | edit source]

Хедонизъм[редактиране | edit source]

Неоплатонизъм[редактиране | edit source]

Неоплатонизмът, в лицето на Плотин, Порфирий и Ямблих, както и ранните християнски философи като Августин и Боеций ознаменуват прехода от античната към средновековната философия.

Ползвана литература[редактиране | edit source]

The Cambridge Dictionary of Philosophy, Ed. 2, edited by Robert Audi "Антична философия - антология", съставител: Ради Радев