Антоанета Гранберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Антоанета Гранберг, известна също като Антоанета Делева e български учен, филолог-славист. Понастоящем живее и работи в Швеция.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е като Антоанета Кръстанова Андонова през 1967 година. През 1997 година Делева защитава докторска дисертация на тема "Прабългарските заемки в старобългарския език. Механизми на езиковата адаптация." в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Тогава тя заема длъжността главен асистент в катедра "Кирилометодиевистика" на Факултета по славянски филологии. По-късно Делева се развежда и през 2000 г. се запознава с шведа Йонас Гранберг с когото сключва брак и напуска България. Впоследствие тя започва работа в Гьотеборгския университет, където съпругът ѝ е историк. Понастоящем е доцент в Департамента по езици и литератера на Факултета по изкуства към Университета, където специализира старобългарски език и славянски филологии.[1]

Схващания за езика на прабългарите[редактиране | редактиране на кода]

Макар и славист по образование, Гранберг име научни интереси в областта на прабългарския език. Според нея прабългарският език е уникален измежду всички алтайски езици, като има общи характеристики с хунския език, като е формиран в района на северозападните граници на Китай в периода 5-3 век преди новата ера. Според нея в него има и заемки от иранските езици (най-вече имена и културни термини) и има някои характеристики, които не са свързани с алтайските езици (тюркски и монголски). Гранберг нарича прабългарския език „хуно-български език“, тъй като според нея „прото-езикът“ е теоретична конструкция, а хуно-българският език е бил жив език. Според Гранберг е важно да се отбележи, че в тюркският език е съдържал хуно-български заемки, но те са заети през китайският език, защото когато тюркските племена се появяват на границите на китайската империя през 6-ти век хуните и прото-българите вече не са там. Например тюркското tängri е заето от хунското ch’eng-li (небе) през китайският език.[2][3] Според нея прабългарския език е формиран на северните и западните граници на Китай през 3-5-ти век преди новата ера. Гранберг твърди, че хуните и прабългарите са говорили на сходни езици, макар и да са формирали отделни общности. Важно е да се отбележи, че тюркските езици съдържа хуно-български заеми, но те са били получени чрез китайският език, напр. хунското ch'eng-ли („небе“) е заимствано от китайския като Тангри в тюркски. В обобщение, Антоанета Гранберг заключава, че прабългарския език няма последователен набор от белези, които да го обединяват с тюркският или монголският език. Нито може да бъде свързан с китайско-тибетските езици, защото той очевидно не разполага със структура от едносрични думи. Според нея, под термина "алтайски" трябва да се разбира общоността обхващала хуни, авари и прабългари. От езикова гледна точка, терминът "алтайски" обхваща общата история, както на хуно-българския език, така и езика на аварите. Тези езици по своите особености са много по-близки със съвр. чувашки и монголския език и се отличават от тюркските.

Източници[редактиране | редактиране на кода]