Антониос Пападакис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антониос Пападакис
Αντώνης Παπαδάκης
гръцки търговец и благодетел
Роден
1810 г.
Починал
1878 г. (68 г.)
Националност Флаг на Гърция Гърция

Антониос Пападакис (на гръцки: Αντώνης Παπαδάκης) (ок. 18101878) е гръцки търговец и благодетел, завещал цялото си богатство на Атинския университет.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1810-1811 г. в семейството на свещеника Фрагиос Пападакис в село Психро, разположено на платото Ласити на остров Крит.[1] През 1823 г. след разгрома на критяните по време на Гръцката война за независимост Антониос е отвлечен заедно с двамата си братя Емануил и Андреас и тримата са продадени като роби. Най-големият Емануил е взет за еничар, насилствено обърнат в исляма и впоследствие се издига във военната йерархия, получавайки звание генерал, а по-късно и поста министър на външните работи на Египет. Андреас също минава през школата на еничарите и е назначен за началник на полицията на Александрия. За разлика от тях Антониос има по-различна съдба. Той е продаден в Константинопол и след шест години в робство, успява да избяга и да се прехвърли в Одеса.

С подкрепата на руския публицист и дипломат от влашки произход Александър Стундза Антониос започва за кратко работа в гръцка печатница, след което е приет в Колежа по агрономство в Одеса. Завършвайки го през 1833 г., той е взет на работа в именията в Бесарабия на семейство Стундза като търговец на добитък и проявявайки голям талант и търговски нюх, постепенно натрупва солидно състояние, купувайки земя и недвижими имоти.

Завръщане в Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През 1848 г. Антониос се завръща на гръцка земя. Установява се за постоянно в Атина, получава гръцко гражданство и продължава да се занимава с внос и износ, увеличавайки още повече състоянието си. Взема активно участие в обществения живот, член е на Съвета на Националната банка на Гърция, работи за благотворителни организации, подпомага сиропиталища и училища.[2] Същевременно изпраща оръжие и финансова помощ на сънародниците си на родния Крит в борбата им срещу турците за независимост.[3]

Умира на 27 декември 1878 г. в Атина. Завещава цялото си имущество на Атинския университет за издръжка и стипендии на даровити студенти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]