Антонио Карбахал
 Антонио Карбахал | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Тота, Ел Синко Копас | ||||||||
| Роден | Хавиер Ернандес Балкасар 17 юни 1929 г. | ||||||||
| Починал | 17 юни 1929 г. (на -94 г.) | ||||||||
| Ръст | 181 см | ||||||||
| Пост | вратар | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 12 май 2023 г.. 2. Информацията е актуална към 12 май 2023 г.. | |||||||||
Анто́нио Фе́ликс Карбаха́л Родри́гес (на испански: Antonio Felix Carbajal Rodríguez), наричан още Ла Тота, 7 юни 1929, Мексико — 9 май 2023, Леон де лос Алдама, Мексико) е мексикански футболист, вратар. Играл за „Реал Еспаня“[1] и „Леон“. Играе за „ацтеките“ от 1950 до 1966 години играе в 48 мача (11 от тях на световни финали). Един от шестте футболисти в историята, излизали на футболното поле на пет световни първенства (до 1998 година е единствен)[2], когато бива изравнен от Лотар Матеус. Останалите трима са Андреас Гуардадо, Рафа Маркес и Кристиано Роналдо.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започва професионалната си кариера през 1948 в „Реал Еспаня“, но преди това играе за Олимпийския отбор на „ацтеките“ на Олимпийските игри в Лондон. През 1950 „Еспаня“ прекратява съществуването си заради различия с феновете си и тогава Антонио преминава в „Леон“, където остава до края на кариерата си, където записва 364 мача с клуба и става легенда.
През 1950 за първи път учавства на Световни финали в Бразилия, но мексиканците губят и трите си мача в групите. По това време Мексиканския отбор е един от слабите тимове. През 1954 в Швейцария националите играят само два мача заради различния формат, като губи и двата. През 1958 в Швеция най-накрая е сложен край на лошата серия, където печели първата си точка с Уелс при 1:1, но губи другите си две срещи. Чили - 1962 „зелените“ вече са друг отбор. Записват първата си победа над Чехословакия с 3:1, но губят от бъдещия шампион Бразилия. И в трите мача Карбахал е титуляр. През 1966 Антонио е резерва на Инасио Калдерон, но след две загуби в третия мач застава на вратата срещу Аржентина (0:0), като така става първия футболист играл на пет световни първенства.
След края на кариерата си става треньор на „Леон“ и с него печели две купи за три годишния си престой. След това е треньор в други местни отбори и асистент в националния отбор на Мексико.
Дълго време Антонио Карбахал е вратарят с най-много допуснати голове на световни финали - 25, но през 2002 е застигнат от Мохамед Ал-Деая (Саудитска Арабия)[3].
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Клубни[редактиране | редактиране на кода]
Леон
- Шампион (2): 1951/52, 1955/56
Купа на Мексико:
- Носител (1): 1957/58
Шампион на шампионите:
- Носител (1): 1956
- Златен медал на ФИФА за заслуги пред футбола
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Marcelo Víctor Assaf Martín. Antonio Carbajal, el eterno Cinco Copas // ФИФА, 2004-10-26. Архивиран от оригинала на 2010-06-17. Посетен на 2023-05-12. (на испански)
- ↑ CNNSI.com - 2002 World Cup - World Cup Hall of Fame: Antonio Carbajal - Wednesday May 08, 2002 10:46 PM // Sportsillustrated.cnn.com, 2002-05-08. Архивиран от оригинала на 2013-02-27. Посетен на 2012-10-14.
- ↑ „Ла Тота бе рълвият с участия на 5 световни“, в-к Телеграф Мач, 12 май 2023, бр. 127
