Антонио Салиери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Антонио Салиери
Antonio Salieri painted by Joseph Willibrord Mähler.jpg
Информация
Роден
Починал
Стил оперна музика, камерна музика
Антонио Салиери в Общомедия

Антонио Салиери (Antonio Salieri) е италиански композитор, диригент, педагог и капелмайстор. Той е една от най-известните личности на европейската музикална култура от XVIII-XIX век, оказали влияние върху историята на операта в Австрия, Италия и Франция. Наред с това обаче името му е свързано и с това на Волфганг Амадеус Моцарт. В художествените произведения съществува легенда, според която името на Салиери е синоним на завистник на талантливите и дори убиец на Моцарт. През 1997 година в Милано се провежда необичаен съдебен процес с 200-годишна давност, на който Салиери е оправдан. Той е един от най-важните, известни и авторитетни музиканти за всички времена.[1] Творчеството му включва: 49 опери, 6 балета, 2 реквиема, 6 концерта, много вокална музика, меси, химни, мотети, псалми и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 август 1750 година в Леняго, близо до Верона. Произхожда от богато семейство на търговци. От ранна възраст показва талант и интерес към музиката. Първите си уроци по цигулка Салиери получава от своя брат Франческо, ученик на цигуларя Джузепе Тартини, а след това се научава да свири на клавесин в местната катедрала.

След смъртта на родителите си, придружен от своя брат, Антонио Салиери заминава за Падуа, а от там във Венеция. На 15-годишна възраст пее в хора на катедралата Сан Марко във Венеция. Постъпва в училището на Джовани Пешети, за да учи композиция. Учи хармония и под ръководството на Ф. Пачини овладява вокалното изкуство. По покана на Флориан Леополд Гасман, капелмайстор във Виена, през 1766 г. Антонио отива във Виена и взема уроци при Гасман. Той го въвежда в музикалния кръг и го запознава с либретиста Пиетро Метастазио, композитора Глук и други известни личности. През 1774 година Салиери вече е автор на повече от десет опери и дирижира италианска оперна трупа във Виена. Същата година е приет на императорска служба като композитор.

След смъртта на Гасман Антонио Салиери получава длъжността на придворен композитор и диригент на италианската опера във Виена, а през 1788 г. е назначен за придворен капелмайстор. Заема този висок пост в музикална Виена Салиери при три императори – до 1824 година. През 1813 г. влиза в комитета по организация на Виенската консерватория и я оглавява през 1817 г. (първоначално тя се наричала Певческа школа).

За да следи представленията на своите опери, Салиери пътува много. Във Венеция се среща с Метастазио и Хайдн, с когото стават големи приятели. Посещава Милано и Рим, и известно време живее в Париж, където е приятел с Глук.

През последните дни от своя живот Салиери изгубва зрението си. Постъпва в болница, където прекарва последните си дни. Умира на 7 май 1825 г. във Виена. На погребението любимият му ученик Шуберт дирижира неговия Реквием в до минор.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Салиери става един от най-плодовитите създатели на камерна и църковна музика, но и на лирични опери. Пише над четиридесет опери, някои от които и до днес се ползват с отлична репутация. В началото на творчеството му неговите опери следват класическите италиански традиции, но от 1780 г. развитието му е в посока на Глук, така че му оперите му стават много популярни и завладяват Париж. Салиери притежава и много оркестрови, камерни, църковни произведения, включително неговият „Реквием“ (написан през 1804 година, но изпълнен за първи път на погребението му).

Салиери е бил добър музикален педагог и много престижен учител. Той е обучавал повече от шестдесет музиканти, сред които Лудвиг ван Бетовен, Франц Шуберт, Ференц Лист, Карл Черни, Джакомо Мейербер, Йохан Хумел, Франц Ксавер Моцарт и други известни композитори от началото на XIX век. Според свидетелства на неговите съвременници Салиери е имал много топли отношения със своите ученици и е бил емоционално свързан с тях. Смята се, че след като Лист е напуснал Виена, именно това е послужило като причина за неуспешния опит за самоубийство, който Салиери прави през 1824 година.

Салиери и Моцарт[редактиране | редактиране на кода]

Една стара легенда свързва името на Салиери с това на Моцарт, наричайки Салиери предполагаем негов убиец. За мнозина името на Салиери е станало нарицателно за обозначаването на завистта на неталантлив човек към талантлив. Тази репутация на Салиери до голяма степен се дължи на неговия образ в художествените произведения – в драмата на Пушкин „Моцарт и Салиери“ (1831) и поставената по нея опера от Римски-Корсаков (1898), в пиесата на Питър Шафър „Амадеус“ (1979) и въз основа на нея едноименния филм на Милош Форман (1984).

Според съществуващите сведения няма причина да се вярва, че между Моцарт и Салиери някога е съществувала особена вражда. Изключителният италиански психиатър Чезаре Ломброзо, в книгата си „Гениалност и лудост“ пише, че Моцарт е страдал от мания за преследване, вярвайки, че италианските композитори му завиждат и искат да го убият. Произходът на легендата за Моцарт и Салиери има национално-политически корени. В края на XVIII-XIX век музикалните критици и първите биографи на Моцарт искат да подчертаят лоялността на музиката на Моцарт към австро-германската традиция, противопоставяйки ѝ италианското влияние. За олицетворение на италианското направление във виенската музика бил избран Салиери като най-авторитетен композитор от италиански произход (отделен въпрос е доколко това е оправдано, тъй като Салиери живее във Виена от 16-годишна възраст и в музикално отношение е бил много по-близо до германците отколкото до италианците).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]