Антония фон Вюртемберг
| Антония фон Вюртемберг Antonia von Württemberg | |
| принцеса от Вюртемберг | |
 Антония фон Вюртемберг | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1 октомври 1679 г.
|
| Погребана | Щутгарт, Федерална република Германия |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Вюртемберг |
| Баща | Йохан Фридрих (Вюртемберг) |
| Майка | Барбара София фон Бранденбург |
| Братя/сестри | Еберхард III (Вюртемберг) Фридрих (Вюртемберг-Нойенщат) Улрих (Вюртемберг-Нойенбюрг) |
| Съпруг | няма |
| Деца | няма |
| Антония фон Вюртемберг в Общомедия | |
Антония фон Вюртемберг (на немски: Antonia von Württemberg; * 3 април 1613 в Щутгарт; † 11 октомври 1679 в Либенцел) от фамилията Вюртемберг е принцеса от Вюртемберг, литератин, меценатка, хебраистка, християнска кабалистка.[1][2]
Тя е дъщеря на херцог Йохан Фридрих фон Вюртемберг (1582 - 1628) и съпругата му принцеса Барбара София фон Бранденбург (1584 – 1636), дъщеря на курфюрст Йоахим Фридрих от Бранденбург (1546 – 1608) и първата му съпруга Катарина фон Бранденбург-Кюстрин (1549 – 1602). [3]
След смъртта на нейния баща през 1628 г. нейният брат Еберхард III на 14 години поема херцогство Вюртемберг под регентсвото на чичо им Лудвиг Фридрих фон Монбеляр († 1631) и майка ѝ Барбара София фон Бранденбург до 8 май 1633 г.
Тя се интересува от рисуване, философия, езици, литература и особено от еврейската кабала и дарява кабалистки олтарен панел на църквата в Бад Тайнах.
Тя не се омъжва. Погребана е в манастирската църква в Щутгарт. Сърцето ѝ, по нейно нареждане, е погребано в стената на църквата Тринитатис в Бад Тайнах зад нейната научна плоча.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Axel Gotthard: Antonia. In: Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4, S. 152.
- Gerhard Raff: Hie gut Wirtemberg allewege. Band 2: Das Haus Württemberg von Herzog Friedrich I. bis Herzog Eberhard III. Mit den Linien Stuttgart, Mömpelgard, Weiltingen, Neuenstadt am Kocher, Neuenbürg und Oels in Schlesien. Landhege, Schwaigern 2014, ISBN 978-3-943066-12-8, S. 331–355.
- Eva Johanna Schauer, Eberhard Fritz, Elisabeth Frister: Bildung – Glaube – Seelenheil. Das Vermächtnis der Prinzessin Antonia von Württemberg. Die Teinacher Lehrtafel. Kunstverlag Josef Fink, Lindenberg im Allgäu 2014, ISBN 978-3-89870-885-2.
- Reinhard Gruhl: Die kabbalistische Lehrtafel der Antonia von Württemberg. Studien und Dokumente zur protestantischen Rezeption jüdischer Mystik in einem frühneuzeitlichen Gelehrtenkreis. Reihe: Frühe Neuzeit 172. Berlin / Boston 2016, ISBN 978-3-11-049303-0.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Otto Betz: Licht vom unerschaffnen Lichte. Die kabbalistische Lehrtafel der Prinzessin Antonia in Bad Teinach. 3. Auflage. bearbeitet von Isolde Betz. Verlag Werner Grimm, Tübingen 2013, ISBN 978-3-00-041501-2.
- ↑ Eva Johanna Schauer: Dramaturgia Pietatis im Württemberg des 17. Jahrhunderts. Prinzessin Antonia zu Württemberg und ihre kabbalistische Lehrtafel. Phil. Diss. Hannover 2003.
- ↑ Württemberg 3, genealogy.euweb.cz
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
