Антония (име)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антония
Произходлатински или етруски
Имен ден17 януари, Антоновден

Антония е женско лично име. Други разновидности на името в България са Антонина и Антоанета. Популярни кратки форми на името са Тони и Тонка.[1]

Антония е женската версия на Антоний (Antonius) или Антон (Anton) и произлиза от римския род Антонии (gens Antonia). Според някои автори коренът на името е гръцки (от „ανθώ“ (анто) – „цвете“ или „украшение“ (в преносен смисъл), а според други идва от етруския език.[2][3]

Започва да се използва като християнско име с обявяването за светци на Свети Антоний, християнски светец от Египет и виден водач сред пустинните отци, който е почитан от Източноправославната църква, Коптската православна църква, Българската православна църква, Римокатолическата църква и Коптската католическа църква, както и на Свети Антоний Падуански (Антоний от Лисабон), португалски католически свещеник и монах от францисканския орден.[2] Днес името е широко разпространено и се използва в цял свят.[2]

Според православния календар носещите името в България празнуват имен ден на Антоновден.

Съгласно правилата за транслитерация българското име „Антония“ се изписва с латински букви като Antoniya.[4] В страните, използващи латинската азбука, името обикновено се изписва Antonia.

Разновидности в други езици[редактиране | редактиране на кода]

Предвид латинския корен на името и популярността му по света са известни множество разновидности и производни в различните държави, като например:

Исторически личности[редактиране | редактиране на кода]

Известни българи[редактиране | редактиране на кода]

Други известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилни имена у българите. София, Българска академия на науките, 1969. ISBN 6191520034. с. 50-51.
  2. а б в Antoniya // Name-doctor.com. Посетен на 6 декември 2021. (на английски)
  3. Ковачев, Николай П. Честотно-тълковен речник на личните имена у Българите. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1987. ISBN 9536126331. с. 51.
  4. Закон за транслитерацията // Посетен на 6 декември 2021.