Антон Ашкерц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Ашкерц
Anton Aškerc
словенски поет

Роден
Римске топлице, Австрийска империя
Починал
10 юни 1912 г. (56 г.)

Националност Флаг на Словения Словения
Религия Римокатолическа църква
Литература
Жанрове стихотворение
Антон Ашкерц в Общомедия

Антон Ашкерц (псевдоним: Горазд) (9 януари 1856, Любляна10 юни 1912) е словенски поет, драматург и писател, представител на реализма в словенската литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в селско семейство. След завършване на гимназията в Целе постъпва в семинарията в Марибор. Става свещеник през 1880 г. Назначен е за ръководител на Историческия архив на град Любляна от кмета на града Иван Хрибар през 1889 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на повече от 10 книги, лирически и епически творби, драматични произведения и пътеписи:

  • „Балади и романси“ (1890)
  • „Лирически и епически стихотворения“ (1896)
  • „Златорог“ (1904)
  • „Рапсодии на българския гуслар“ (1904) – посветена на българския народ. (На български: "Рапсодии на българския гуслар". Поезия, проза, публицистика, писма. София, "Факел" 2016, 168 стр. Превод на поезията Людмил Димитров. Превод на прозата Иван Димитров.)