Антон Ашкерц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антон Ашкерц
словенски поет
Антон Ашкерц 
Роден: 9 януари 1856 г.
Починал: 10 юни 1912 г. (56 г.)

Антон Ашкерц (псевдоним: Горазд) (9 януари 1856, Любляна - 10 юни 1912) е словенски поет, драматург и писател, представител на реализма в словенската литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в селско семейство. След завършване на гимназията в Целе постъпва в семинарията в Марибор. Става свещеник през 1880 г. Назначен е за ръководител на Историческия архив на град Любляна от кмета на града Иван Хрибар през 1889 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на повече от 10 книги, лирически и епически творби, драматични произведения и пътеписи:

  • "Балади и романси" (1890)
  • "Лирически и епически стихотворения" (1896)
  • "Златорог" (1904)
  • "Рапсодии на българския гуслар" (1904) - посветена на българския народ