Антон Безеншек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антон Безеншек
словенско-български езиковед

Роден
Починал
Националност словенска
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Загребски университет
Работил в Софийски университет
Антон Безеншек в Общомедия

Антон Тома Безеншек (на словенски: Anton Toma Bezenšek) е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, работил през по-голямата част от живота си в България. Известен е с това, че приспособява стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Безеншек се записва в гимназия на дванадесетгодишна възраст и завършва с отличие. През 1873 г. е избран за председател на студентската организация и научава хърватския вариант на габелсбергеровата система. По-късно постъпва в Загребския университет, където учи гръцки, латински и български във философския факултет. Курс по стенография, посетен от 236 души за 5 години, е четен от него като студент. След дипломирането си, Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава разрешение за преподаване и започва да работи като главен стенограф в народното събрание в Любляна.

Името на Безеншек, написано според неговата система

По покана на българското правителство, след като е бил препоръчан от своя колега Спас Вацов, Безеншек се мести в новоосвободеното Княжество през 1879 г. и започва работа като главен стенограф в Народното събрание в София. Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като преподавател. На 25 септември 1879 г. провежда първия курс в България.

През 1884 г., по донос на един от учениците си, Безеншек е уволнен от работата си в Народното събрание, но вместо да приеме предложенията за връщане в Словения и Хърватско, решава да се премести в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. От 1885 до 1905 г. работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета етика в учебния план и прилагайки съвременни методики за преподаване на чужди езици — например неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“.

Безеншек се връща в София през 1906 г. и остава там до смъртта си. Продължава да бъде активен учен, издава много публикации и преводи и преподава в Софийския университет от 1911 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]