Антон Безеншек
| Антон Безеншек | |
|---|---|
| словенско-български езиковед | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
11 декември 1915 г.
|
| Националност | словенска |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Образование | Загребски университет |
| Работил в | Софийски университет |
|
|
|
| Подпис |  |
| Антон Безеншек в Общомедия | |
Антон Тома Безеншек (на словенски: Anton Toma Bezenšek) е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, работил през по-голямата част от живота си в България. Известен е с това, че приспособява стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Безеншек се записва в гимназия на дванадесетгодишна възраст и завършва с отличие. През 1873 г. е избран за председател на студентската организация и научава хърватския вариант на габелсбергеровата система. По-късно постъпва в Загребския университет, където учи гръцки, латински и български във философския факултет. Курс по стенография, посетен от 236 души за 5 години, е четен от него като студент. След дипломирането си, Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава разрешение за преподаване и започва да работи като главен стенограф в народното събрание в Любляна.
По покана на българското правителство, след като е бил препоръчан от своя колега Спас Вацов, Безеншек се мести в новоосвободеното Княжество през 1879 г. и започва работа като главен стенограф в Народното събрание в София. Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като преподавател. На 25 септември 1879 г. провежда първия курс в България.
През 1884 г., по донос на един от учениците си, Безеншек е уволнен от работата си в Народното събрание, но вместо да приеме предложенията за връщане в Словения и Хърватско, решава да се премести в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. От 1885 до 1905 г. работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета етика в учебния план и прилагайки съвременни методики за преподаване на чужди езици – например неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“.
Безеншек се връща в София през 1906 г. и остава там до смъртта си. Продължава да бъде активен учен, издава много публикации и преводи и преподава в Софийския университет от 1911 г.
Публикувайки редица съчинения за България на словенски език, Безеншек има голям принос за запознаването на словенската общественост със страната, като в същото време прави много и за това българите да научат повече за родната му страна.[1].
През 1957 г. публикуваното му „Траурно слово, държано в деня на погребението на н.ц.в. княгиня Мария Луиза в салона на Пловдивската държавна гимназия „Александър I“ (1899) е включено в Списъка на вредната литература.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Nachev, I. „Anton Bezenšek and Bulgaria – the Slovenian who bridged two Slavic cultures“. – Etudes Balkanique, 2015, n. 3, с. 72 – 85.
- ↑ Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 7.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Владимирова-Железарова, Снежина. 150 години от рождението на Антон Безеншек (PDF). // Посетен на 16 април 2007.
- Антон Безеншек, Plovdiv Guide
|
