Антон Безеншек
| Антон Безеншек Anton Bezenšek | |
| словенско-български езиковед | |
 | |
| Роден |
Безеншково Буковие, Австрийска империя |
|---|---|
| Починал | 11 декември 1915 г.
|
| Националност | словенска |
| Учил в | Загребски университет |
| Работил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Подпис |  |
| Антон Безеншек в Общомедия | |
Антон Тома Безеншек (на словенски: Anton Toma Bezenšek) е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, работил през по-голямата част от живота си в България. Известен е с това, че приспособява стенографската система на Франц Ксафер Габелсбергер към южнославянските езици.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Безеншек се записва в гимназия на 12-годишна възраст и завършва с отличие. Научава хърватския вариант на Габелсбергеровата система.
Постъпва в Загребския университет, където учи гръцки, латински и български във Философския факултет. Избран е за председател на студентската организация през 1873 година. Като студент води курс по стенография, посетен от 236 души за 5 години.
След дипломирането си Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава разрешение за преподаване и започва да работи като главен стенограф в словенския парламент в Любляна.
По покана на българското правителство, по препоръка от своя състудент Спас Вацов, Безеншек се мести в новооснованото Княжество България през 1879 година и започва работа като главен стенограф в Народното събрание в София. Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като преподавател. Провежда първия курс в България на 25 септември 1879 година.
Безеншек преподава в Класическата гимназия в София от 1879 со 1884 година.[1]
През 1884 година, по донос на негов ученик, Безеншек е уволнен от работата си в Народното събрание. Вместо да приеме предложенията за връщане в Словения и Хърватия, решава да се премести в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия, където преподава в Пловдивската мъжка гимназия. От 1885 до 1905 година работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета „Етика“ в учебния план и прилагайки съвременни методики за преподаване на чужди езици – например по неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“.
Безеншек се връща в София и остава там до смъртта си. Връща се на работа в Първа мъжка гимназия.[1]
Преподава в Софийския университет от 1911 година, продължава да бъде активен учен, издава много публикации и преводи.
Публикувайки редица съчинения за България на словенски език, Безеншек има голям принос за запознаването на словенската общественост със страната, като в същото време прави много и за това българите да научат повече за родната му страна[2].
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Антон Безеншек е наречена улица в квартал „Васил Левски“ в София (Карта).
През 1957 г. публикуваното му „Траурно слово, държано в деня на погребението на н.ц.в. княгиня Мария Луиза в салона на Пловдивската държавна гимназия „Александър I“ (1899) е включено в Списъка на вредната литература[3].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 50.
- ↑ Nachev, I. „Anton Bezenšek and Bulgaria – the Slovenian who bridged two Slavic cultures“ – Etudes Balkanique, 2015, n. 3, с. 72 – 85
- ↑ Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 7.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Владимирова-Железарова, Снежина. 150 години от рождението на Антон Безеншек (PDF) // Архивиран от оригинала на 28 септември 2007. Посетен на 16 април 2007.
- Антон Безеншек Архив на оригинала от 2004-11-18 в Wayback Machine., Plovdiv Guide
|
