Антон Галеацо Бентивольо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Галеацо Бентивольо
Гробът на Антон Галеацо в базиликата Сан Джакомо Маджоре в Болоня

Антон Галеацо Бентивольо също Антонгалеацо I Бентивольо (на италиански: Anton Galeazzo Bentivòglio; Antongaleazzo I Bentivoglio; * ок. 1385 в Болоня; † 23 декември 1435 в Болоня) е италиански благородник от фамилията Бентивольо, кондотиер, владетел на Болоня, управлявал през 1420 г. [1]

Фамилията Бентивольо произлиза от Енцио от Сардиния (крал на Сардиния 1239 – 1249), извънбрачен син на император Фридрих II Хоенщауфен.

Антон Галеацо е син на Джовани I Бентивольо (1358 – 1402), господар на Болоня (1401 – 1402), и първата му съпруга Елизабета ди Чино да Кастел Сан Пиетро или на втората му съпруга Маргерита Гуидоти (Джидоти). Брат е на Ерколе, баща на Санте (1424 – 1463).

След свалянето и убийството на баща му Болоня е към папската държава. Антон Галеацо получава обежище в замък Кастел Гвелфо (Замък Велфенщайн) на семейството Малвеци на австрийска територия. Той следва право до 1414 г. в Болонския университет. След следването му Антон Галеацо е ръководител на самоуправлението, след въстанието на 3 март 1416 г. против антипапа Йоан XXIII (1416 – 1420).

Антон Галеацо е от 1418 до 1420 г. професор по право в университета на Болоня. През 1420 г. той успява да стане владетел на Болоня и изгонава фамилията Канетоли от града. По настояване на папата той се отказва от тази позиция и получава в замяна Кастел Болонезе в провинция Равена. През лятото 1420 г. се оттегля с фамилията си в тамошния замък. Там става център на борците за свободата на Болоня. След три години се стига до сблъсък между Антон Галеацо и папския легат на Болоня. През 1423 г. той трябва да отстъпи Кастел Болонезе за висока сума и отива във Флоренция. Там се сприятелява с Козимо де Медичи (Стария).

През 1435 г. по нареждане на Евгений IV (папа 1431 – 1447) с малка войска прави опит да влезе в Болоня и да възстанови папската контрола, но не успява. Вторият му опит да влезе в Болоня, с помощта на Козимо де Медичи и Евгений IV и голяма свита, е успешен на 4 декември 1535 г. Населението го посреща с радост и го пази.

Антон Галеацо е убит по заповед на кардинал Джованни да Тревизо, след като заедно били на църква в Палацо Комуне. Гробът му се намира в капелата Бентивольо в базиликата Сан Джакомо Маджоре в Болоня.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Антон Галеацо Бентивольо е женен за Франческа Гозадини.[2]

Извънбрачни:

Брачни ?:

  • Изабела Бентивольо ∞ Ромео Пеполи
  • Костанца Бентивольо († 1483) ∞ Герардо Бевилацква

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bentivòglio, Anton Galeazzo. – Signore di Bologna, Enciclopedie, treccani.it
  2. Cecilia M. Ady: op. cit. Stammtafel, S. 301

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Cecilia M. Ady: I Bentivoglio. dall´Oglio editore. (“The Bentivoglio of Bologna: A study in Despotism”, Clarendon Press, Oxford, 1937)
  • Fulvio Pezzarossa: Bentivoglio. In: Volker Reinhart: Die großen Familien Italiens, Alfred Kröner Verlag Stuttgart, 1992 (Kröners Taschenausgabe Bd. 485) ISBN 3-520-48501-X
  • Claudio Rendina, I capitani di ventura, Rome, Newton Compton,‎ 1994.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]