Антон Горчев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Антон Горчев | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | |
| Активни години | 1963-1990 |
| Брачни партньори | Соня Маркова - (актриса) |
Страница в  |
|
Антон Зафиров Горчев е български актьор. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов през 1963 година в класа на Методи Андонов и Стефан Сърчаджиев.[1] Като малък иска да стане летец, но здравословни причини (прекарана туберкулоза) не му разрешават. Тогава открива страстта си към театъра и киното.
Започва кариерата си във Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1963-1965), след това в Драматичен театър - Пловдив (1965-1971) и накрая в Драматичен театър „София“ (от 1973).
Член на СБФД (1973).
Умира в мизерия през 2000 година, като през последните 10 години от живота си се препитава с каране на такси, продаване на цветя и други.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Заслужил артист.
- Голямата награда“ „Златната роза“ за филма Осмият на ФБФ (Варна, 1969).
- Награда „на ЦК на ДКМС“ за ролята на (Владо) от филма Осмият на ФБФ (Варна, 1969).
- Специална награда „на журито“ за филма Козият рог на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия 1972).
- Втора награда „Сребърен Хюго“ за филма Козият рог на МКФ (Чикаго, САЩ 1973).
- Трета награда за филма Козият рог на МКФ (Коломбо, Шри Ланка 1973).
- Голямата сребърна купа за филма Козият рог на МКФ (Сантарен, Португалия 1973).
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
- „Укротяване на опърничавата“ (Уйлям Шекспир) - Петручио
- „Уестсайдска история“ (Ленард Бърнстейн) - Бернардо
- „Опера за три гроша“ (Бертолд Брехт) - Меки „ножа“
- „От ума си тегли“ (Александър Грибоедов) - Чацки
- „Човекоядката“ (Иван Радоев)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1988 | Време разделно | 2 | ||
| 1985 | Горски хора | селянин от хана | ||
| 1985 | Трите златни лъвчета | старейшината | ||
| 1984 | Поета и дявола | следователят | ||
| 1984 | Последното приключение | майор Стоил Горанов | ||
| 1984 | Горе на черешата | бащата на Тони | ||
| 1983-1984 | Безпощадният фронт - (Front ohne Gnade) | 13 | ГДР | пилот (в 5 серии) |
| 1983 | Арис | |||
| 1983 | Равновесие | |||
| 1982 | Бяла магия | Стоядин Геров | ||
| 1982 | Есенно слънце | Лукан | ||
| 1981 | Язовецът | Тасо | ||
| 1980 | Саби и мечове | обущарят Тодор Пройков | ||
| 1980 | Юмруци в пръстта | Иван Кабанеца | ||
| 1980 | Кръвта остава | надзирателят | ||
| 1979 | Кратко слънце | Антон | ||
| 1978 | Големият товар | 2 | ||
| 1978 | Нечиста сила | 3 | ||
| 1980 | Уони | |||
| 1973-1979 | Невидимият прицел - (Das unsichtbare Visier) | 16 | ГДР | агент на ЦРУ (в 12 серия „Der Afrikaanse Broederbond 3“ (1977)) |
| 1977 | Лъжовни истории | 2 новели | Детелин (в „Дуел 77“) | |
| 1977 | Слънчев удар | |||
| 1976 | Приказка за двама войници - (Повесть о двух солдатах) | СССР / България | ||
| 1976 | Войници на свободата - (Солдаты свободы) | 4 | СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР | Добри Джуров |
| 1976 | Допълнение към закона за защита на държавата | |||
| 1975 | Буна | Добриката | ||
| 1975 | Виза за океана | Мавров | ||
| 1975 | Магистрала | капитанът на дълбочката | ||
| 1975 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | Тодор Комнин | |
| 1974 | Сбогом, любов | 3 | Петрунов | |
| 1974 | Селкор | Димо Казака | ||
| 1974 | Спомен | бащата на Милчо | ||
| 1974 | Иван Кондарев | 2 | Иван Кондарев | |
| 1973 | Голямата скука | Емил Боев / Майкъл | ||
| 1973 | Бялата одисея | Горан | ||
| 1972 | Хляб | Милойко | ||
| 1972 | Татул | Димо | ||
| 1972 | Козият рог | Караиван | ||
| 1971 | Демонът на империята | 10 | ||
| 1971 | Не се обръщай назад | Велко | ||
| 1970 | Един миг свобода | 2 новели | Антон в („Старецът“) | |
| 1969 | Осмият | Владо | ||
| 1969 | Танго | надзирател | ||
| 1969 | Свобода или смърт | |||
| 1967 | Човекът в сянка | Хаймер |
