Антон Деникин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Деникин
руски генерал
Denikin1.PNG

Званиегенерал-лейтенант
Години на служба1890 – 1920
Служи наFlag of Russia.svg Руска империя
Flag of Russia.svg Руска република
Flag of Russia.svg Руска държава
Род войскипехота
КомандванияДоброволческа армия
Въоръжени сили на Юга на Русия
Битки/войниРуско-японска война
Първа световна война
Гражданска война в Русия
НаградиОрден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден „Свети Станислав“ III степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
ОбразованиеВоенна академия на Генералния щаб на Русия

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
8 август 1947 година (74 г.)
ПогребанНово донско гробище, Москва, Русия
Друга дейностписател, общественик
Антон Деникин в Общомедия

Анто̀н Ива̀нович Денѝкин (на руски: Антон Иванович Деникин) е генерал-лейтенант от Руската армия (1916), който е измежду най-изтъкнатите генерали на белогвардейците – антиболшевишките военни по време на Гражданската война в Русия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антон Деникин е роден на 16 декември (4 декември стар стил) 1872 година във Влоцлавек, Варшавска губерния, в семейството на бивш крепостен селянин от Саратовска губерния, изпратен на служба в армията и достигнал до офицерско звание.

Завършва Киевското военно училище (1892) и Академията на Генералния щаб (1899). През Първата световна война командва дивизия в Южната армия, а след това Осми армейски корпус. През 1917 г. участва в Корниловския пуч против Временното правителство. Арестуван е, впоследствие бяга от затвора и е сред организаторите на Бялата армия. След смъртта на генерал Корнилов е командващ Доброволческата армия. В боевете срещу Червената армия претърпява загуба и заминава за Константинопол през 1920 г.

По време на Втората световна война отхвърля всички опити на нацистите да осъществят контакт с него като възможен лидер, около който може да се съберат антисъветски сили.

След края на войната заминава за САЩ. Автор е на 5-томния мемоарен труд „Очерци на руския смут“, който става ценен източник на информация за годините на революцията в Русия.

Антон Деникин умира от сърдечен пристъп на 7 август 1947 година в Ан Арбър.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]