Антон Дончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антон Дончев
Anton-Donchev-20100519-2.jpg
Акад. Антон Дончев държи реч на протестен митинг на БАН на 19 май 2010
Роден 14 септември 1930 г. (1930-09-14) (84 г.)
Националност българин
Жанр Романи, филмови сценарии
Тема Историческа литература
Дебютни работи Пробуждане
Известни творби Време разделно“ (1964)
Награди Балканика“ (1999)
Голяма награда за литература на Софийския университет (2004)
„Йордан Йовков“ (2005)
Съпруга Евелина Троянска, Райна Василева
Деца Никола Дончев
Уебсайт antondonchev.com

Антон Николов Дончев е съвременен български писател, роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. От 2003 г. е академик на БАН. Известен е в страната и в чужбина с романа си „Време разделно“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Антон Дончев е съучредител на комитет „Съзидание“, състоящ се от приближени до БКП до 10 ноември 1989 г., а понастоящем – до БСП и президента Георги Първанов, писатели, издатели и спортни дейци.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Първата съпруга на Антон Дончев е българската шахматистка Евелина Троянска. Антон Дончев се жени втори път на 79 години за 64-годишната Райна Василева, преди това журналистка от БНР. [1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г. Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през ХVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в САЩ от фондацията „Джеън и Ървинг Стоуън“ за най-добър исторически роман [необходимо е уточнение]. Романът е екранизиран (филмът е със заглавие „Време на насилие“) през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 г. "Време разделно" е избран за най-любим филм на българските зрители в "Лачените обувки на българското кино", мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия. [2]

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

В редица съвременни източници се сочи[необходимо е уточнение], че „Време разделно“ е поръчан от комунистическия режим като част от пропагандната кампания в подкрепа на насилствените преименувания на български турци и роми през 60-те години на века, което се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те години в подкрепа на т.нар. „възродителен процес“.[3]

В края на 2013 г. писателят лично отговаря на нападките и отрича романът да му е бил поръчван от когото и да било, като уточнява и че е писан по документирани исторически събития. [4] [5] Някои медии обаче твърдят, че събитията, които романът пресъздава, се базират на фалшифицирани исторически документи. [6]

В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев пък се твърди, че „Време разделно“ е написан от Фани Попова-Мутафова, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев[7].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Антон Дончев стана младоженец на 79!“, blitz, 23 януари 2011
  2. “Време разделно” е любимият филм на българските зрители, БНТ, 7 юни 2015 г.
  3. Албена Хранова, „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев“. – в. „Литературен вестник“, бр. 10, 19 март 2008 г., с.3, 9-16.
  4. „Време разделно" – фалш или истина, интервю за bTV, 29 декември 2013 г.
  5. Акад. Антон Дончев: „Време разделно“ не е поръчка“, в. „24 часа“, 29 декември 2013 г.
  6. Боян Добрев, Църквата направи светец измислен човек в Родопите, сп. Либерален преглед, 11 август 2011 г.
  7. Инна Пелева, „Български писателки – формули на неуспеха“, Електронно списание LiterNet, 08.02.2009, № 2 (111).
  8. Указ № 147 от 23 май 2001 г.
  9. Галина Рулева, „Антон Дончев получи Голямата награда на СУ“, в. „Новинар“, 2 декември 2004
  10. Антон Дончев с орден „Св. св. Кирил и Методий“, в. „Труд“, 15 септември 2010
  11. Почетни доктори на Бургаския свободен университет
  12. „Акад. Антон Дончев става доктор хонорис кауза на БСУ“, burgasinfo, 23 януари 2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта