Антон Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Иванов
български политик
Monument of Anton Ivanov.JPG
Роден
Починал
23 юли 1942 г. (57 г.)
Учил вМеждународна ленинска школа
Народен представител в:
XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   

Антон Иванов Козинаров е политически деец на Българската комунистическа партия. Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антон Иванов е роден на 26 октомври 1884 г. в Копривщица. Завършва основно образование в родния си град, след което започва работа в София (1901).

През 1902 г. постъпва в машинното училище във Варна, където се включва в нелегалния марксистки кръжок „Искра“. Член на БРСДП (т.с.) от 1904 г. Служи във флота до 1907 г., когато се премества в София и се включва в дейността на Общия работнически синдикален съюз. Същата година е избран за секретар на Металоработническия съюз, какъвто остава до 1919 г. По-късно става и член на централното ръководство на Общия работнически съвет на ОРСС. Участва в организирането на редица стачки в София. През 1910 г. става член на ръководството на софийската организация на БРСДП (т.с.).

По време на Балканските войни и Първата световна война води антивоенна агитация сред войниците на фронта. Участва във Войнишкото въстание през септември 1918 г.

От 1918 до 1923 г. е секретар на Софийската организация на партията. Народен представител от БКП (т.с.) (1919 – 1923)[1]. През тези години Марко Марчевски често го вижда с бъдещия полицай, комуниста Гешев в сладкарницата „Цар Освободител“ и в кръчмата „Копривщица“. Член на ЦК на БКП (1922 – 1942). През 1923 г. участва активно в подготовката на Септемврийското въстание срещу режима на Александър Цанков. Арестуван е от властите на 21 септември, два дни преди официалното начало на въстанието. Осъден е за дейността си в БКП по Закона за защита на държавата.

През есента на 1925 г. излиза от затвора и емигрира в СССР, където работи в Задграничното бюро на БКП. През 1928 – 1930 г. е член на Изпълнителния комитет на Профинтерна. Взема участие в организирането на българските интернационални бригади за гражданската война в Испания (1936 – 1939).

В началото на Втората световна война Антон Иванов е изпратен от Коминтерна в България, за да подсили смятаното за недостатъчно подготвено ръководство на Комунистическата партия - той става член на нейното Политбюро, отговорен за връзките с централата в Москва.[2] Включва се в организирането на въоръжена съпротива срещу германските войски в България и правителството на Богдан Филов. Участва в Централната военна комисия на БРП (к). Арестуван през април 1942 г. при предателство в ЦК на БРП (к).

На 23 юли 1942 г. е осъден от военнополеви съд на смърт в процеса срещу Централната военна комисия. Същия ден е разстрелян заедно с Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов, Никола Вапцаров и Георги Минчев.[3]

Партизански отряд в Родопите е наименуван Родопски партизански отряд „Антон Иванов“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 242
  2. ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 62.
  3. ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с.225

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антон_Иванов&oldid=11560484“.