Антон Кецкаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Кецкаров
български общественик

Роден
Починал

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Антон Кецкаров в Общомедия

Антон Евтимов Кецкаров, известен и като Андон Кецкаров или Андон Кецкар, е български просветен и обществен деец, революционер. Използва псевдоними като Дончо и Ровоам.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1865 година в Охрид и принадлежи на големия български род Кецкарови. Основното си образование получава в Охрид и Струга при Григор Пърличев и други български учители. Известно време учи в гимназия в София и във Военното училище в София.[2] Завършва средното си образование през 1887 година с втория випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[3]

Антон Кецкаров е сред онези интелектуалци в Македония от 80-те и началото на 90-те години на XIX век, които (често независимо един от друг) търсят нови форми за организиране на населението, като съчетават просветната с революционна агитация. Още като ученик Антон Кецкаров е сред инициаторите за основаването на просветното дружество „Свети Климент“ в Охрид. Дружеството подкрепя Охридската българска община в споровете ѝ с Екзархията, а впоследствие прераства в неделно училище. През 1886 г. на Илинден в къщата на Климент Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на просветното дружество „Свети Климент“: Климент Заров, Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев, Никола Пасхов, Климент Шуканов и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища, да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници, както и да избягва османските съдилища.[4]

През 1887-1889 г. Антон Кецкаров е учител в Охрид, а през 1889 – 1897 г. – в Битоля. В българската прогимназия в Битоля е и библиотекар, работи с учениците си и през свободното си време, като ги подготвя за бъдещата им просветна дейност като учители и борци срещу гъркоманията.[5] В 1890 година той е инициатор за създаване на неделно училище в същия град. Един от учениците му, Симеон Радев пише за своя учител по математика в Битоля следното:

Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов от Битоля, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов от Дъмбени, Симеон Радев, Кирил Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Зландов от Постово, Битолско
Учител по геометрия и алгебра ни беше Антон Кецкаров. Не знам защо, ние имахме впечатлението, че той не е много силен по математика. Но бяхме привързани към него, защото от цялото му същество идеше лъх на сърдечност и доброта. Макар тъй мек на вид, неговото участие в Илинденското въстание го показа способен за енергия и смелост. Той имаше двама синове. Единият, генерал от запаса в българската армия и преподавател във Военната академия; другият, познат скулптор, работи в Париж. Заварен от събитията в Охрид, Антон Кецкаров почина там преди шест-седем години. Бях на панихидата му тук, в София. Един неизвестен на мене човек говори. Той каза, че покойникът издъхнал щастлив, тъй като видял Македония свободна и така както той бил мечтал да я види. Излизаше от тия думи, че Антон Кецкаров се бе борил през своя живот за една Македония, откъсната от българщината, с едно антибългарско правителство и включена в една държава със столица Белград. Аз слушах със скръб и срам. Казвах си: „Ако имаше задгробен живот, и ако нашият любим учител, който ни възпитаваше във верност към българското име, можеше да чуе от небесните селения какво се говореше за него при молитви в църква за мир на неговата душа, колко той би страдал от това поругание на най-светлите му чувства, от това светотатство над паметта му!“[6]

Кецкаров се включва във ВМОРО след нейното основаване през 1893 г.[7] Неделното училище в Битоля, което ръководи, е прикритие за организационната дейност и агитация на ВМОРО.

През учебната 1897-1898 година А. Кецкаров е учител в Солунската девическа гимназия, а през следващата учебна година в българското девическо училище в Одрин. През 1899 - 1900 година по настояване на ВМОРО Антон Кецкаров е преместен в родния си Охрид, където е директор на българските училища и един от ръководителите на ВМОРО в града. Като учител в Охрид той заделя немалка част от своето възнаграждение за подпомагане на охридските училища и на българската църковна община.

Като четник
Разписка на Илинденската организация, подписана от Антон Кецкаров

В 1903 г. е делегат на Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО, където е избран за Охридски районен началник. По време на Илинденско-Преображенското въстание той е член на Горското началство в Охридско и действа с чета в района на Дебърца. След неуспешния край на въстанието заедно с други ръководители на ВМОРО като Лука Групчев, Лазар Димитров и други се оттегля през Албания и Черна гора в България. За отмъщение местните власти разграбват дома му, изтезават семейството му и го прогонват в България.[8]

В България работи като учител в Добрич, Каварна и Сливен. През 1908 г., след Младотурската революция се завръща в Македония и работи като учител в Битоля. В 1911 г. е един от основателите на местната структура на културно-просветното дружество „Българска Матица“, в Охрид, чието седалище е в Цариград. Кецкаров е един от активистите в Битоля на Съюза на българските конституционни клубове. През юни 1911 година подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя - проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[9] По-късно е арестуван от турските власти с обвинение, че е председател на революционна организация и в 1912 г. отново бяга в България, където за кратко е учител в Дупнишката девическа педагогическа гимназия.

Кецкаров участва в Балканската война в състава на Седма пехотна рилска дивизия. През 1913 г. прави опит да се завърне в Битоля като преподавател в девическата прогимназия, но е прогонен от сръбските власти. По-късно за кратко е учител в Пиринска Македония. Включва се в редица дейности по подпомагането на бежанците от Македония. Междувремнно, както и други македонски българи се включва в масонското движение с идеята, че така може да допринесе за македонската кауза. Антон Кецкаров е един от майсторите на Великата масонска ложа на България.

От февруари 1916 година е директор на пригминазията в Битоля, но през ноември същата година е принуден заедно с голяма част от местната интелигенция да избяга поради завземането на града от войските на Съглашението. През 1917 година за кратко е гимназиален учител в Скопие.

Изживява тежко крушенията на България и необходимостта от постоянна смяна на дома си и през голяма част от времето между 1918 – 1921 г. е болен. По това време е пенсионер и живее в нововъзникналия Софийски квартал „Модерно преградие“, за чието благоустрояване полага немалко усилия – той е инициатор за създаване на трапезария за бедни деца в квартала, а в 1922 г. полага основите и на местното културно-просветно и благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“, което през 1932 година прераства в читалище, съществуващо и до днес. Кецкаров е сред спомоществувателите на Македонския научен институт, учреден през 1923 година в София.

От 1922 година Антон Кецкаров се включва в дейността на македонските легални бежански организации, в които дълго време е касиер и счетоводител. Особено активно е участието му в Илинденската организация. При настъпилото през 1928 г. разцепление във ВМРО на протегеровистко и михайловистко крило, както и други охридчани той е по-близък до протогеровистите.

След прогонването на сръбските власти от Македония през 1941 година Антон Кецкаров се завръща в родния си град, заедно със съпругата си Екатерина и един от синовете си, скулптора Методи Кецкаров. През този период Антон Кецкаров живее в къщата на племенника си Иван Заров, син на Климент В. Заров и Фания Е. Кецкарова-Зарова, неговата сестра. През 1942 година Кецкаров е един от основателите на Охридската общогражданска фондация „Свети Климент Охридски“, чиито цели са предимно благотворителни. Умира на 30 януари 1945 година. Погребан е до църквата „Свети Константин и Елена“ в Охрид.

Антон Кецкаров е баща на генерал Владимир Кецкаров и скулптора Методи Кецкаров.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Документ за дарение от Антон Кецкаров на Македонския национален комитет от 1932 година
 
 
 
Йоан Кецкаров (1695 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюро Кецкаров (1720 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Кецкаров (около 1750 - 1840)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йон Кецкаров
 
 
 
Наум Кецкаров
(1795 - 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
(? — 1860)
 
 
Евтим Кецкаров
(около 1828 — 1909)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сотир Кецкаров
 
Александра
 
 
Антон Кецкаров
(1865 - 1945)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Топенчаров
(1905 — 1997)
 
 
Владимир Кецкаров
(1893 — 1960)
 
Методи Кецкаров
(1904 — 1981)
 
 
 

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Илюстрация "Илинден", г. VIII, 1936, бр.3-4 с. 14;
  • Илюстрация "Илинден", г. IX, 1937, бр.2 с. 3;
  • Илюстрация "Илинден", г. XII, 1940, бр.2, стр.1-6;
  • Шкуртов, К. Антон Е. Кецкаров, Илюстрация "Илинден", г. XII, 1940, бр.2, с.1-6.
  • Владимирова-Железарова, Снежинка. Спомени за Антон и Методи Кецкарови. С България в сърцето, в: Охридският род Кецкарови. Каталог – изложба в Националния исторически музей, София 2005, с. 158-161.
  • "Из спомените ми по революционното движение в Охридско", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", книга 30 и 31, София, 1931 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.38, 83
  2. Х.Г. Антон Ев. Кецкаров, Македония, книга 8, октомври 1903, с. 10.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  4. Кецкаров, Антон. Предтечи на Революционната организация в Охридско, Илюстрация „Илинден“, г. VIII, януари 1936, книга 1 (71), с. 12-13.
  5. Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 12.
  6. Радев, Симеон. Ранни спомени, София, 1969, стр. 195.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 41.
  8. Силянов, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония, II, стр. 55-58
  9. Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, стр. 82-83.
     Портал „Македония“         Портал „Македония