Антон Кръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Кръстев
български офицер
Паметна плоча на дома на полковник Антон Кръстев на булевард „Христо Ботев“ в София
Паметна плоча на дома на полковник Антон Кръстев на булевард „Христо Ботев“ в София

Звание Подполковник
Години на служба 1916 – 1946
Служи на Национално знаме на България България
Род войски Артилерия
Военно формирование 61 пехотен полк
35 пехотен полк
25 пехотна дружина
6 пехотен полк
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Антон Иванов Кръстев Иновски[1] е български военен деец, подполковник, създател на нелегалната антикомунистическа организация „Цар Крум“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Къщата на полковник Антон Кръстев и Петър Дървингов

Антон Кръстев е роден в на 18 октомври 1894 г.[2] във велешкото село Уланци, тогава в Османската империя.[3][4] Служи в 61 пехотен полк и 35 пехотен врачански полк. От 1921 г. служи в 25 пехотна драгоманска дружина. В 1923 година участва в арестуването и инквизирането на сваления чрез Деветоюнския преврат министър-председател Александър Стамболийски.[5]

От 1928 г. е помощник-началник на 1-во софийско бюро, а по-късно същата дружина служи в 6 пехотен търновски полк. От 1931 година служи в 15 пограничен участък, от 1933 г. служи в 25 ехотен драгомански полк. Дружинен командир е в Двадесет и пети пехотен драгомански полк.[1] През 1934 г. майор Кръстев е назначен за началник на снабдителната служба в Главното интендантство, а от 1935 е в Столичното комендантство, като същата година служи отново в 6 пехотен търновски полк. През 1936 година майор Кръстев е назначен за началник на погранична секция в щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия.

По време на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Кръстев служи в щаба на 14 пехотна дивизия (1943) и в 25 пехотен драгомански полк. От 1945 година служи в 1-ва отделна армия и същата година създава и става основен идеолог на конспиративната военна организация „Цар Крум“, която има за цел да свали чрез военен преврат отечественофронтовско правителство и да ориентира страната към западните демокрации. В устава на организацията е записано, че организацията се стреми:

да освободи българския народ и държава от руското робство и комунистическия терор.[6]

„Цар Крум“ е разкрита през 1946 година и 7 от ръководителите ѝ са съдени на процес от 5 до 15 август, като същата година подполковник Кръстев е уволнен от служба, а по-късно осъден на смърт и обесен на 15 септември 1947 година.[6][7]

След падането на комунистическия режим в България, по молба на Управителния съвет на Съюза на възпитаниците на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Столичният общински съвет кръщава улица в София на негово име.[8]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Подполковник Кръстев е женен с 1 дете.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на Българите: Военна история. София, Труд, 2007. ISBN 954-528752-7.
  2. Според „Руменин, Р., стр. 143“ е роден на 16 януари 1893
  3. Станилов, Васил (съставител). Репресиите. София, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2010. с. 778.
  4. Цветков, Жоро. Съдът над опозиционните лидери. София, 1991. с. 59.
  5. Енциклопедия България, том 7. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996. с. 338.
  6. а б Голяма енциклопедия България, том 12. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 4688.
  7. Хронология 1944 – 1947. // Декомунизация. Посетен на 27 юни 2014.
  8. История на Съюза на възпитаниците на ВНВУ (1992-2008). // Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет”. Посетен на 26 януари 2016.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония