Антон Рафаел Менгс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рафаел Менгс
Raphael Mengs
германски художник
„Автопортрет“, 1773 г.
„Автопортрет“, 1773 г.
Роден
Починал
Направление класицизъм
Рафаел Менгс в Общомедия

Антон Рафаел Менгс (на немски: Anton Raphael Mengs) е най-големият германски живописец от епохата на класицизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 март 1728 г. в Аусиг, сега Усти над Лабе, Бохемия, Чехия. Син е на саксонския придворен художник Измаил Менгс, който е по произход датчанин. Започва да се учи да рисува заедно със сестра си Тереза Конкордия под ръководството на баща си. От 1741 до 1744 г. живее с баща си в Рим, където изучава старите майстори, както и античното изкуство. Жени се за римския модел Маргарита Гуаци. През 1746 г. се връща в Дрезден, където през 1751 г. е назначен за придворен художник със заплата 1000 талера. Като такъв получава задача да нарисува олтарната картина „Възнесение“ в Хофкирхе, Дрезден. За да изпълни поръчката заминава за Рим.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. A case for an attribution to Giovanni Casanova, brother of the famous memoirist and rake, was made by Thomas Pelzel, „Winckelmann, Mengs and Casanova: A Reappraisal of a Famous Eighteenth-Century Forgery“, The Art Bulletin 54.3 (September 1972:300 – 315)