Антон Тамсааре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Хансен Тамсааре

Антон Хансен Тамсааре (на естонски: Anton Hansen Tammsaare) е естонски писател, автор на петтомния роман Истина и справедливост (Tõde ja õigus; 1926 – 1933), който е една от най-важните творби в естонската литература и е известен като „Естонският роман“.[1]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Рожденото име на писателя е Антон Хансен, а Тамсааре е името на фермата на баща му, Петер Хансен.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мемориална плоча на Тамсааре в Тарту

Антон Хансен Тамсааре е роден на 30 януари 1878 г. в Албу, северна Естония, където завършва началното училище през 1897 г. Учи в реномирания частен лицей „Трефнер“ в Тарту, като работи като портиер и помощник-учител, за да се издържа. От 1903 до 1907 г. работи като журналист и редактор в няколко независими естонски вестници и списания, които постепенно биват забранени от руската цензура. Общува с най-известните представители на талинската интелигенция – писатели, философи, художници. През 1908 г. започва да следва в Юридическия факултет на Тартуския университет.[2]

В този период от живота си Антон Тамсааре е активен член на литературното движение „Млада Естония“, което отрича естетиката на реализма и проповядва т. нар. „психологически импресионизъм“, чиято цел са не толкова социалните проблеми и критиката на обществото, колкото „вглъбяването в най-деликатните движения в човешката душа“ и „анализ на отношенията между двата пола“.[2]

Напуска университета през 1911 г. без да се дипломира, тъй като се разболява от туберкулоза. По лекарска препоръка пътува до Кавказ рез 1912 – 13 г., като това е единственото му пътуване извън Естония. През 1914 година преживява тежка стомашна операция и заживява при брат си на село, където освен езици изучава и сравнителна история на религиите, философия и естетика.[2]

През 1919 г. Тамсааре се жени за Кьоте Велтман и заживява в столицата, Талин, където живее до смъртта си и води относително уединен живот. Работи като преводач на Оскар Уайлд, Джон Голсуърти, Иван Гончаров и Достоевски преди да започне да работи само по собствени творби. Издава 23 книги приживе – сборници с разкази, новели, есета, романи, пиеси и критически студии.[2]

Надгробна плоча на Тамсааре

Умира внезапно на работната си маса на 1 март 1940 г.[2]

Влияния[редактиране | редактиране на кода]

Повлиян е от Омир, Сервантес, Толстой, Достоевски, Шекспир, Гьоте, Зола, Балзак, Тургенев, Мопасан, Хамсун, Ибсен, Анри Бергсон, Карл Густав Юнг, Зигмунд Фройд, Ромен Ролан, Томас Ман, както и други немски и руски автори.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първите опуси на Тамсааре са кратки разкази и новели, предимно за селския живот. Публикувани са през периода 1900 – 1907 г. и са в духа на критическия реализъм. През 1931 г. известният естонски критик Бернхард Линде пише за неочаквана близост между Тамсааре и Елин Пелин.[2]

Книгите „Дългите стъпки“ (1908), „Млади души“ (1909), „Отвъд границата“ (1910) са повлияни от идеите на литературното движение „Млада Естония“. Разказът „Нюанси“ (1917) за любовната история на двама болни от туберкулоза в санаториум в Кавказ е друг пример за това влияние. Под влиянието на приказките на Оскар Уайлд е създаден сборникът „Момчето и пеперудата“ (1915).[2]

В следващия си творчески период, през 1920-те и 1930-те, Тамсааре пише в стила на реализма, въпреки че влиянието на „Млада Естония“ не изчезва. Повлиян от Бергсон, Юнг и Фройд Тамсааре пише най-добрите си опуси, синтезиращи реализма с психоанализа. Известни книги от този период са „Юдит, На краля му е студено“ (1921, оригинална интерпретация за еврейската героиня), „Стопанинът на Кърбоя“ (1922, преведен на редица европейски езици и филмиран през 1979 г., тематизираща драмата на нереализиралото се или „изгубено“ следвоенно поколение в Европа), петтомният роман „Истина и справедливост“ (монументална сага, в голяма степен автобиографичен, в стила на психологическия реализъм и предлагащ широка панорама на естонския живот и на живота на естонската интелигенция), „Живот и любов“ (1934) и „Обикнах немкиня“ (1935).[2]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Къща-музей на Тамсааре в Талин

След Втората световна война Антон Тамсааре е признат за класик на естонската литература. Творбите му са издадени и преведени на много езици, а домът му в Талин е превърнат в музей. От 1977 до 1993 излиза пълното събрание на съчиненията му в 18 тома.[2]

Банкнота от 25 естонски крони с лика на Тамсааре

Ликът му е изобразен на банкнотите от 25 естонски крони от 1991 и 2004 г.[3] В Талин има парк, наречен на негово име (Tammsaare park)

Чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

В различни периоди от живота си Антон Хансен Тамсааре научава френски, английски, руски, фински и шведски.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Преиздадена през 2009 г. от издателство „Гаяна“, 170 стр.[4]

На естонски[редактиране | редактиране на кода]

  • 1907 „Uurimisel“, „Raha-auk“
  • 1908 „Pikad sammud“
  • 1909 „Noored hinged“
  • 1910 „Üle piiri“
  • 1913 „Vanad ja noored“
  • 1915 „Poiss ja liblik“, „Keelest ja luulest“
  • 1917 „Varjundid“, „Kärbes“
  • 1919 „Sõjamõtted“
  • 1921 „Juudit“
  • 1922 „Kõrboja peremees“
  • 1923 „Pöialpoiss“
  • 1924 „Kaks paari ja üksainus ning teised jutustused“, „Sic transit...“
  • 1925 „Tähtis päev ja Tõsi jah“
  • 1926 „Tõde ja õigus“ I
  • 1929 „Tõde ja õigus“ II
  • 1931 „Tõde ja õigus“ III
  • 1932 „Tõde ja õigus“ IV, „Meie rebane“
  • 1933 „Tõde ja õigus“ V
  • 1934 „Elu ja armastus“
  • 1935 „Ma armastasin sakslast“
  • 1936 „Kuningal on külm“
  • 1937 „Andres ja Pearu“
  • 1938 „Hiina ja hiinlane“
  • 1939 „Põrgupõhja uus Vanapagan“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. A.H Tammsaare. L. Siimisker, A.Palm. Eesti Raamat. Tallinn 1978. P:64
  2. а б в г д е ж з и к л м н Стамболиев, Огнян. КЛАСИК НА ЕСТОНСКАТА ПРОЗА. // knigi-news.com. www.knigi-news.com. Посетен на 21 юли 2015.
  3. Естония. // www.ecb.europa.eu. Европейска централна банка. Посетен на 22 юли 2015.
  4. а б в г д Dora Janeva-Mednikarova. // www.estlit.ee. Estonian Literature Center. Посетен на 22 юли 2015.