Антони Траянов
| Антони Траянов | |
| Български художник – аниматор и карикатурист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 25 февруари 2013 г.
София, България |
| Националност |  България |
| Академия | Художествена академия в Белград |
| Професия | Киноцентър в Бояна, Студия за анимационни филми „София“, ВИТИЗ (НАТФИЗ), НБУ |
| Известни творби | Тримата глупаци |
Антони Кирилов Траянов (Чичо Тони) (1938 – 2013) е български художник, аниматор, сценарист и режисьор, известен с работата си над рубриката Лека нощ, деца на Българската национална телевизия, както и в тандем с Доньо Донев над „Тримата глупаци“, „Умно село“ и др. Преди 1989 г. носи името Антон Траянов. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Траянов е роден на 25 януари 1938 г. в София. Завършва гимназия в София през 1956 г. и през 1956 – 1957 следва графика в Художествената академия в Белград, СФРЮ[2]. От 1958 до 1990 г. работи с прекъсвания в Отдела за мултипликационни филми на Киноцентъра в Бояна и в Студията за анимационни филми „София“. Бил е преподавател по анимация във ВИТИЗ (НАТФИЗ) и Нов български университет (дисциплини „Въведение във визуалните изкуства“ и „Класическа анимация“). Преди 1989 година е заставен да носи името Антон, за да не звучи името му италиански[3]. За период от три години между 1976 и 1980, след обтягане на отношенията му с Доньо Донев и с ръководството на студията за анимационни филми, е уволнен дисциплинарно и работи като строител[3].
Антони Траянов умира на 25 февруари 2013 година. Траянов има дъщеря и син. Валентина Траянова, пърформанс артист, живее във Франция. Синът му – Кирил Траянов, е шампион по екстремно каране на кънки, живее в България.
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
Анимационният стил на Траянов е характерен с непрекъснатата си визуална динамика[4]. Редица анимационни филми по които той работи са удостоени с международни награди. Сред тях са „Маргаритката“, „Басня“, „Веселяци“, поредицата „Тримата глупаци“, „Умно село“, и др.
| заглавие | година |
|---|---|
| Маргаритката | 1965 |
| Недовършеният | 1966 |
| Пътешествие в космоса | 1966 |
| Хепи енд | 1969 |
| Веселяци | 1969 |
| Дяволът в черквата | 1969 |
| Петльовата пара | 1970 |
| Тримата глупаци | 1970 |
| Наследници | 1970 |
| Малкия и големия | 1970 |
| Чудното захарно петле | 1971 |
| Малка дневна музика | 1971 |
| Тримата глупаци – ловци | 1972 |
| Умно село | 1972 |
| Тримата глупаци и автомобилът | 1973 |
| Де факто | 1973 |
| Тримата глупаци и кравата | 1974 |
| Музикалното дърво | 1976 |
| Тримата глупаци – педагози | 1980 |
| Дъга | 1981 |
| Близката далечина | 1981 |
| Гледна точка | 1983 |
| Пардон | 1984 |
| Най-страшният | 1985 |
| Победителят | 1985 |
| Нарекохме ги Монтеки и Капулети | 1985 |
| Покана за дуел | 1986 |
| Прастара история | 1986 |
| Съучастниците | 1987 |
| Котаракът Феликс | 1988 |
| Лесничей и бракониер I | 1988 |
| Тримата глупаци в бита и спорта (епизоди) | 1993 |
| Феър плей | 1995 |
| Децата на кондора | 1996 |
Лека нощ, деца[редактиране | редактиране на кода]
През 1975 – 1976 година Траянов работи с режисьора Августина Василева в един от двата творчески екипа, на които БНТ поверява цветните заставки на рубриката Лека нощ, деца. Заедно разработват пет от най-популярните версии на анимационните миниатюри. Част от сюжетите съдържат препратки към случки от живота на аниматора[1][3].
Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС[редактиране | редактиране на кода]
През 2013 г. се състои премиерата на „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ – документален филм на Весела Казакова и Мина Милева за работата на Траянов. Филмът предоставя детайли около живота му чрез интервюта със самия него и негови съмишленици, поставяйки събитията в контекста на комунистическа България по това време.
Антони Траянов умира преди филмът да е завършен.
Филмът получава международно признание и награди[5] от международни фестивали за независимо кино, включително Royal Reel Award 2015 на Канадския международен филмов фестивал, Награда за най-добра режисура на Фестивала на независимото кино в Берлин, както и Бронзова палма на Mеждународния филмов фестивал в Мексико. В България филмът предизвиква острата реакция[6][7] на Съюза на българските филмови дейци и опит за цензура[8] с мотив „уронване престижа на легендарния режисьор и аниматор Доньо Донев“. В официално становище от управителния съвет на съюза отричат верността на твърдението че е налице опит за цензура.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б За Антони Траянов в „Detstvoto“
- ↑ Български кинематографисти
- ↑ а б в интервю на Траянов в „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“, архив на оригинала от 15 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141215014957/http://www.activist38.com/uncle_tony_bg.html, посетен на 16 ноември 2014
- ↑ Стоян Дуков (режисьор), в интервю в „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ Архив на оригинала от 2014-12-15 в Wayback Machine. 24'35"
- ↑ Гласове – Филмът „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ с пет международни награди // Архивиран от оригинала на 2015-07-16. Посетен на 2015-07-16.
- ↑ Площад Славейков – Авторките на „Чичо Тони…“ обвинени в разпространяване на лъжи
- ↑ Bulgarian Cinema Council against „Uncle Tony, Three Fools and the Secret Service“, архив на оригинала от 14 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181214065047/http://www.activist38.com/activist38-film-company/entries/bulgarian-cinema-council-against-uncle-tony-three-fools-and-the-secret-service.html, посетен на 16 юли 2015
- ↑ Господари на Ефира – скандал за документален филм Архив на оригинала от 2015-05-04 в Wayback Machine..
- ↑ Открито писмо на управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци РД-16-105/18 юли 2014 г. Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine. (pdf)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Филмът за Антони Траянов е кауза“, Портал за култура, изкуство и общество, 4 декември 2013
- „Почина бащата на Сънчо“, standartnews.com, 26 февруари 2013
- „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ – 81-минутен документален филм“ Архив на оригинала от 2014-12-15 в Wayback Machine., activist38.com
- Светослав Тодоров, „Какво се случи с „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ (разговор с Весела Казакова и Мина Милева)“, в. „Дневник“, 20 март 2014
- Jay Weissberg, „Film Review: ‘Uncle Tony, Three Fools and the Secret Service’“, variety.com, 4 август 2014
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Антон Траянов в
Internet Movie Database - Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС Архив на оригинала от 2014-12-15 в Wayback Machine. – студио Активист38
