Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел (1714 – 1774)
Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел.

Антон Улрих (на немски: Anton Ulrich Prinz von Braunschweig-Wolfenbüttel, * 28 август 1714 в Беверн, Долна Саксония, † 4 май 1774 в Холмогори, Русия) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг) е принц от Херцогство Брауншвайг-Люнебург. Като съпруг на руската регентка великата княгиня Анна Леополдовна е генералисимус на руската войска от 11 ноември 1740 до 6 декември 1741 г.

Той е вторият син на Фердинанд Албрехт II, (1680 – 1735), херцог на Брауншвайг-Беверн, и Антоанета Амалия (1696 – 1762). Той е брат на херцог Карл I и на пруския генерал Фердинанд и зет на крал Фридрих II от Прусия

През 1733 г. Антон Улрих отива в Русия по желание на руската императрица Анна, която го определила за съпруг на нейната племенница Анна Леополдовна. В Рига той поема един полк, който през 1732 г. е наречен на него „Braunschweig-Kürassiere“.

Той се жени през 1739 г. в Санкт Петербург за Анна Леополдовна. Техният син Иван VI е определен от императрицата за неин бъдещ наследник под надзора на Ернст Йохан Бирон. Антон Улрих и съпругата му не са допускани в управлението.

След смъртта на императрица Анна той е намесен в заговор против Бирон, който му взема всички военни служби и го заплашва да го изгони от Русия. След свалянето на Бирон принцът е издигнат от съпругата му, регентката Анна Леополдовна, на генералисимус на руската войска. Анна Леополдовна е свалена през нощта към 6 декември 1741 г. от Елисавета Петровна и с нейния съпруга и децата им са затворени в цитаделата на Рига, по-късно отвлечени в Даугавгрива и по-късно в Холмогори в Архангелска област, където умира на 27 години през 1746 г.

Екатерина II през 1762 г. предлага на Антон Улрих да напусне Русия без децата си (по политически причини). Той предпочита затвора с децата си и умира почти ослепял на 4 май 1774 г. Неговият син Иван е убит още през 1764 г. в Шлиселбург. Останалите му четири деца са освободени през 1780 г. Екатерина II им отказва годишна заплата и ги изпраща в Дания, където живеят в Хорсенс в Ютландия. Кралицата вдовица на Дания, Юлиана Мари фон Брауншвайг, е по-малка сестра на Антон Улрих.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Антон Улрих се жени през 1739 г. за Анна Леополдовна (* 18 декември 1718, † 18 март 1746), дъщеря на херцог Карл Леополд от Мекленбург и съпругата му Екатерина Ивановна, дъщеря на цар Иван V и сестра на Анна Ивановна. Те имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Georg Tessin: Die Regimenter der europäischen Staaten im Ancien Régime des XVI. bis XVIII. Jahrhunderts; 3 Bände; Biblio Verlag: Osnabrück 1986 – 1995. ISBN 3-7648-1763-1. Band 1, S. 600.
  • Aleksandr Gustavovič Brückner: Die Familie Braunschweig in Russland. Schmitzdorff, St. Petersburg 1876, OCLC 257721101.
  • Leonid Lewin: Macht, Intrigen und Verbannung. Welfen und Romanows an russischen Zarenhof. MatrixMedia Verlag, Göttingen 2002, ISBN 3-932313-05-4.
  • Manfred von Boetticher: Anton Ulrich (d.J.), Herzog zu Braunschweig und Lüneburg (Wolfenbüttel). ISBN 3-937664-46-7, S. 47 – 48.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]