Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел
(Портрет от Христоф Бернхард Франке, Херцог Антон Улрих-музей, Брауншвайг)

Антон Улрих (на немски: Anton Ulrich, * 4 октомври 1633 в Хитцакер, † 27 март 1714 в Залцдалум при Волфенбютел) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг) е херцог на Брауншвайг и Люнебург и княз на Брауншвайг-Волфенбютел от 1685 до 1714 г., лирик и писател на романи.

Той е вторият син на херцог Август II Млади (1579– 1666) и втората му съпруга Доротея фон Анхалт-Цербст (1607–1634), дъщеря на Рудолф фон Анхалт-Цербст (1576–1621). Антон Улрих е брат на Рудолф Август (1627–1704) и полубрат на Фердинанд Албрехт I (1636–1687).

Още като ученик князът пише песни. Той следва в университет Хелмщет и промовира в теология. На 17 август 1656 г. Антон Улрих се жени за принцеса Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург. По този случай той пише първата си пиеса Пролетен-балет (Frühlings-Ballett).

През 1667 г. по-голямият му брат херцог Рудолф Август го назначава за щатхалтер. През 1671 г. двамата завладяват град и крепост Брауншвайг след триседмична обсада. През 1685 г. Антон Улрих е номиниран за херцог и сърегент на брат му с еднакви права.

Антон Улрих е политик, дипломат, поет и основател на музей в Брауншвайг, наречен на него. Той пътува четири пъти до Венеция през 1680-те години.[1]

След смъртта на брат му Рудолф Август на 26 януари 1704 г. Антон Улрих управлява княжеството сам. Той се съюзява с Австрия. Той омъжва 1708 г. внучката си Елизабет Христина, дъщерята на втория му син Лудвиг Рудолф, за брата на император Йозеф I, ерцхерцог Карл Австрийски, от 1711 г. император като Карл VI.

През 1709 г. той става тайно католик. Втората му внучка Шарлота Христина се омъжва 1711 г. за великия княз Алексей Петрович, син на руския император Петър I Велики.

Антон Улрих умира на 80 години. Той и съпругата му Елизабет Юлиана са погребани в главната църква Св. Мария във Волфенбютел. Той е последван от най-голямия му син Август Вилхелм.

Фамилия[редактиране | edit source]

Антон Улрих се жени на 17 август 1656 г. за Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург (1634–1704), дъщеря на Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург. Те имат 13 деца, от които шест умират преди да станат на една година:

Произведения[редактиране | edit source]

Романи:

  • Die Durchleuchtige Syrerinn Aramena. 5 Teile. Hofmann und Gerhard, Nürnberg, 1669, 1673 und 1778–80. Umgearbeitet und gekürzt von Sophie Albrecht, 3 Teile, Berlin, 1782–1786.
  • Octavia. Römische Geschichte. 6 Teile. Hofmann, Knortz und Gerhard, Nürnberg, 1685ff. Umgearbeitet in 6 Teilen, Braunschweig, 1712.

Лирика:

  • Hocherleuchtete Geistliche Lieder Einer hohen Personen. 1665.
  • ChristFürstliches Davids-Harpfen Spiel. Gerhard, Nürnberg, 1667. Erweitert Weiß, Wolfenbüttel, 1670ff.

Либрети и пиеси:

  • Amelinde, Oder: Dy Triumphirende Seele. Stern, Wolfenbüttel, 1657.
  • Regier-Kunst-Schatten Oder: Vorstellung etlicher Beschaffenheiten, welche einem Potentaten vorträglich oder nachtheilig seyn können. Stern, Wolfenbüttel, 1658.
  • Orpheus aus Thracien. Stern, Wolfenbüttel, 1659.
  • Andromeda. Ein Königliches Fräulein aus Aethiopien. Stern, Wolfenbüttel, 1659.
  • Des Trojanischen Paridis Urtheil / Von dem Goldenen Apffel der Eridis. 1662.
  • Ballett des Tages Oder: Aufblühende Frühlings-Freude. Stern, Wolfenbüttel, 1659.
  • Ballet der Natur Oder: Fürstliche Frühlings-Lust. Stern, Wolfenbüttel, 1660.
  • Iphigenia. Ein Königliches Fräulein. Stern, Wolfenbüttel, 1661.
  • Masquerade Der Hercinie: Oder Lustiger Aufzug deß Hartz-Waldes. Stern, Wolfenbüttel, 1661.
  • Des Trojanischen Paridis Urtheil Von dem Goldenen Apffel der Eridis. Wolfenbüttel, 1662.
  • Selimena. Bißmarck, Wolfenbüttel, 1663.
  • Der Hoffmann Daniel. Wie er bey dem Könige Dario gedienet. Stern, Wolfenbüttel, 1663.
  • Ballet der Diana, Oder: Ergetzliche Lust der Diana. Stern, Wolfenbüttel, 1663.
  • Die Verstörte Irmenseul; или Das Bekehrte Sachsenland. 1669.

Литература[редактиране | edit source]

  • Gerhard Dünnhaupt: Anton Ulrich, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg. Werk- und Literaturverzeichnis. In: Personalbibliographien zu den Drucken des Barock. Band 1, Hiersemann, Stuttgart 1990, ISBN 3-7772-9013-0, S. 295–313.
  • Willi Flemming: Anton Ulrich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 316 f. (Digitalisat).
  • Clemens Heselhaus: Anton Ulrichs Aramena. Triltsch, Würzburg 1983.
  • Wilhelm Hoeck: Anton Ulrich und Elisabeth Christine von Braunschweig-Lüneburg-Wolfenbüttel. Eine durch archivalische Dokumente begründete Darstellung ihres Übertritts zur römischen Kirche. Holle, Wolfenbüttel 1845.
  • Rüdiger Klessmann: Herzog Anton Ulrich – Leben und Regieren mit der Kunst. Herzog Anton Ulrich-Museum, Braunschweig 1983, ISBN 3-922279-02-3.
  • Fritz Mahlerwein: Die Romane des Herzogs Anton Ulrich von Braunschweig-Wolfenbüttel. Frankfurt/Main 1925.
  • Ludwig Ferdinand Spehr: Anton Ulrich (Herzog von Braunschweig-Wolfenbüttel). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 487–491.
  • Mara R. Wade: The German Baroque Pastoral „Singspiel“. Bern 1990 (urspr. Diss. Ann Arbor, 1984).
  • Stephan Kraft: Geschlossenheit und Offenheit der „Römischen Octavia“ von Herzog Anton Ulrich. „der roman macht ahn die ewigkeit gedencken, denn er nimbt kein endt“. In: Epistemata 483. Würzburg 2004.

Източници[редактиране | edit source]

  1. J. Luckhardt: Malerei und Divertissement – Reisen Herzog Anton Ulrichs und seiner Familie nach Venedig. 2002, S. 7

Външни препратки[редактиране | edit source]