Антон Улрих (Саксония-Майнинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херцог Антон Улрих фон Саксония-Майнинген

Антон Улрих фон Саксония-Майнинген (на немски: Anton Ulrich von Sachsen-Meiningen; * 22 октомври 1687 в Майнинген; † 27 януари 1763 във Франкфурт на Майн) от рода на Ернестински Ветини е от 1743 г. до смъртта си 1763 г. херцог на Саксония-Майнинген.

Той е син на херцог Бернхард фон Саксония-Майнинген (1649 – 1706) и втората му съпруга принцеса Елизабет Елеонора фон Брауншвайг-Волфенбютел (1658 – 1729) от род Велфи, дъщеря на херцог Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел. [1]

След смъртта на баща му през 1706 г. Антон Улрих управлява, според завещанието на баща му, заедно с полубратята си Ернст Лудвиг I (1672 – 1724) и Фридрих Вилхелм (1679 – 1746). Ернст Лудвиг I сключва обаче договор с братята си, с който той и наследниците му да управляват сами.

Когато брат му Ернст Лудвиг I умира Антон Улрих не е определен от него за регент на синовете му. Антон Улрих се оттегля затова през 1742 г. във Франкфурт на Майн.

След смъртта на неженият му полубрат Фридрих Вилхелм през 1746 г. Антон Улрих управлява сам от Франкфурт на Майн.

През 1763 г. втората му съпруга Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал се мести в Майнинген и поема регентството до 1782 г. за синовете си.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Антон Улрих се жени първо през 1711 г. морганатично за Филипина Елизабет Цезар (1683 – 1744), дъщеря на хауптман. С нея има десет деца, които не са признати за наследството.

Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал

През 1750 г. на 63 години той се жени втори път за по-младата с 43 години принцеса Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал (1730 – 1801), дъщеря на ландграф Карл I фон Хесен-Филипстал и има с нея до 1762 г. още осем деца:[2]

∞ херцог Ернст II фон Саксония-Гота-Алтенбург (1745 – 1804)
∞ 1781 ландграф Адолф фон Хесен-Филипстал-Бархфелд (1743 – 1803)
  • Елизабет (1753 – 1754)
  • Карл (1754 – 1782), херцог на Саксония-Майнинген
∞ 1780 принцеса Луиза фон Щолберг-Гедерн (1764 – 1834)
  • Фридрих Франц (1756 – 1761)
  • Фридрих Вилхелм (1757 – 1758)
  • Георг I (1761 – 1803), херцог на Саксония-Майнинген
∞ 1782 принцеса Луиза Елеонора фон Хоенлое-Лангенбург (1763 – 1837)
∞ 1783 княз Хайнрих Карл Ердман фон Каролат-Беутен (1759 – 1817)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hannelore Schneider: Das Herzogtum Sachsen-Meiningen unter seinen ersten Herzögen. In: 300 Jahre Schloss Elisabethenburg. Südthüringer Forschungen, Heft 27, Meiningen 1994.
  • L. Hertel: Meiningische Geschichte von 1680 bis zur Gegenwart. Schriften des Vereins für Sachsen-Meiningische Geschichte und Landeskunde, 47. Heft, Hildburghausen 1904.
  • G. Brückner: Anton Ulrich (Herzog zu Sachsen-Meiningen). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 493 – 496.
  • Friedrich Bulau: Geheime Geschichten und räthselhafte Menschen, Band 3, Leipzig, 1851, S. 208 ff. (Digitalisat)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]