Антон Улрих (Саксония-Майнинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Улрих
Anton Ulrich von Sachsen-Meiningen
херцог на Саксония-Майнинген

Роден
Починал
27 януари 1763 г. (75 г.)

Религия лутеранство
Управление
Период 1743 – 1763
Coat of Arms of the Duchy of Saxe-Meiningen-Hildburghausen.svg
Семейство
Род Саксония-Майнинген
Баща Бернхард I (Саксония-Майнинген)
Майка Елизабет Елеонора фон Брауншвайг-Волфенбютел
Братя/сестри Елизабет фон Саксония-Майнинген
Фридрих Вилхелм (Саксония-Майнинген)
Ернст Лудвиг I (Саксония-Майнинген)
Вилхелмина Луиза фон Саксония-Майнинген
Съпруга Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал (26 септември 1750)
Деца Шарлота фон Саксония-Майнинген
Карл
Георг I (Саксония-Майнинген)
Луиза фон Саксония-Майнинген
Амалия фон Саксония-Майнинген
Антон Улрих в Общомедия

Антон Улрих фон Саксония-Майнинген (на немски: Anton Ulrich von Sachsen-Meiningen; * 22 октомври 1687, Майнинген; † 27 януари 1763, Франкфурт на Майн) от рода на Ернестински Ветини е от 1743 г. до смъртта си херцог на Саксония-Майнинген.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Син е на херцог Бернхард фон Саксония-Майнинген (1649 – 1706) и втората му съпруга принцеса Елизабет Елеонора фон Брауншвайг-Волфенбютел (1658 – 1729) от род Велфи, дъщеря на херцог Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел.[1]

След смъртта на баща му през 1706 г. Антон Улрих управлява, според завещанието на баща му, заедно с полубратята си Ернст Лудвиг I (1672 – 1724) и Фридрих Вилхелм (1679 – 1746). Ернст Лудвиг I сключва обаче договор с братята си, с който той и наследниците му да управляват сами.

Антон Улрих се жени през 1711 г. морганатично за Филипина Елизабет Цезар (* 6 март 1686, Касел; † 14 август 1744, Майнинген), дъщеря на хауптман. С нея има десет деца, които не са признати за наследството.[2]

Когато брат му Ернст Лудвиг I умира Антон Улрих не е определен от него за регент на синовете му. Антон Улрих се оттегля затова през 1742 г. във Франкфурт на Майн. След смъртта на неженения му полубрат Фридрих Вилхелм през 1746 г. Антон Улрих управлява сам от Франкфурт на Майн.

Останал вдовец през 1750 г., на 63-годишна възраст, той се жени втори път за по-младата с 43 години принцеса Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал (1730 – 1801), дъщеря на ландграф Карл I фон Хесен-Филипстал и има с нея до 1762 г. още осем деца.[3][4] През 1763 г., след смъртта му, Шарлота Амалия се мести в Майнинген и поема регентството до 1782 г. за синовете си.


Деца[редактиране | редактиране на кода]

Антон Улрих и Филипина Елизабет Цезар имат децата:

  • Филипина Антоанета (1712 – 1785)
  • Филипина Елизабет (1713 – 1781)
  • Филипина Луиза (1714 – 1771)
  • Филипина Вилхелмина (1715 – 1718)
  • Бернхард Ернст (1716 – 1778)
  • Антония Августа (1717 – 1768)
  • София Вилхелмина (1719 – 1723)
  • Карл Лудвиг (1721 – 1727)
  • Кристина Фридрика (*/† 1723)
  • Фридрих Фердинанд (*/† 1725)

Антон Улрих и Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал имат децата:[3][4]

∞ херцог Ернст II фон Саксония-Гота-Алтенбург (1745 – 1804)
∞ 1781 ландграф Адолф фон Хесен-Филипстал-Бархфелд (1743 – 1803)
  • Елизабет (1753 – 1754)
  • Карл (1754 – 1782), херцог на Саксония-Майнинген
∞ 1780 принцеса Луиза фон Щолберг-Гедерн (1764–1834)
  • Фридрих Франц (1756 – 1761)
  • Фридрих Вилхелм (1757 – 1758)
  • Георг I (1761 – 1803), херцог на Саксония-Майнинген
∞ 1782 принцеса Луиза Елеонора фон Хоенлое-Лангенбург (1763 – 1837)
∞ 1783 княз Хайнрих Карл Ердман фон Каролат-Беутен (1759 – 1817)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hannelore Schneider: Das Herzogtum Sachsen-Meiningen unter seinen ersten Herzögen. In: 300 Jahre Schloss Elisabethenburg. Südthüringer Forschungen, Heft 27, Meiningen 1994.
  • L. Hertel: Meiningische Geschichte von 1680 bis zur Gegenwart. Schriften des Vereins für Sachsen-Meiningische Geschichte und Landeskunde, 47. Heft, Hildburghausen 1904.
  • G. Brückner: Anton Ulrich (Herzog zu Sachsen-Meiningen). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 493 – 496.
  • Friedrich Bulau: Geheime Geschichten und räthselhafte Menschen, Band 3, Leipzig, 1851, S. 208 ff. (Digitalisat)
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 50
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1956
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 1.1:160

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]