Антон Франгя
Тази статия е за българския политик. За архитекта вижте Антон Франгя (архитект).
| Антон Франгя | |
|---|---|
| български политик | |
.jpg) |
|
| Роден |
1856 г.
|
| Починал |
1917 г.
|
|
|
|
| Учил в | Галатасарайски лицей |
| Политика | |
| Партия | Прогресивнолиберална партия |
| Депутат | |
| XI ОНС XII ОНС V ВНС XV ОНС | |
Антон Франгя е български адвокат и политик от Прогресивнолибералната партия, както и полски дипломат (почетен консул в България).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Русе през 1856 г. Баща му е хърватин от Далмация, а майка му е гъркиня. Учи в Русе и във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. През 1871 г. завършва „Право“ в Париж.
След завръщането си в България е адвокат и чиновник в Европейската дунавска комисия. От 1894 до 1897 г. издава вестник „Съгласие“. През 1908 г. е в редакционния комитет на вестник „България“ заедно с главния редактор Димитър Христов.[1]
През 1909 г. е последният представител на Компанията на източните железници в София.[2][3]
Той е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Иван Евстратиев Гешов (1911 – 1913), народен представител в V велико народно събрание (1901) и в XI (1901), XII (1902 – 1903) и XV (1911 – 1913) обикновено народно събрание.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 201.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. Народна култура, 1993.
| |||||
| |||||||||||