Антон Франгя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Франгя
български политик

Роден
1856 г.
Починал
1917 г. (61 г.)
Политика
Партия Прогресивнолиберална партия
Депутат XI ОНС   XII ОНС   V ВНС   XV ОНС   

Антон Франгя е български адвокат и политик от Прогресивнолибералната партия, както и полски дипломат (почетен консул в България).

Той е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Иван Евстратиев Гешов (1911-1913), народен представител в V-то велико народно събрание (1901) и в XI-то (1901), XII-то (1902-1903) и XV-то (1911-1913) обикновено народно събрание. Бил е почетен консул на Полша със седалище във Варна.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антон Франгя е роден в Русе през 1856. Баща му е хърватин от Далмация, а майка му е гъркиня. Учи в Русе и във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. През 1871 г. завършва „Право“ в Париж.

След завръщането си в България е адвокат и чиновник в Европейската дунавска комисия. От 1894 до 1897 издава вестник „Съгласие“. През 1908 година е в редакционния комитет на вестник „България“ заедно с главния редактор Димитър Христов[1].

През 1909 г. е последният представител на Компанията на източните железници в София[2][3].

Строителният комитет (1934) на парк-мавзолей „В. Варненчик“; от ляво надясно: отпред – Янко Мустаков (кмет), полк. П. Димков, Н. Димитров (помощник-кмет); отзад – адв. А. Франгя, Крум Смиленов (директор на Търговското училище)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), „Изток-Запад“, София, 2004, стр. 201. ISBN 954321056X
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  3. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. Народна култура, 1993.