Антон Франгя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антон Франгя
български политик

Роден
1856 г.
Починал
1917 г. (61 г.)
Политика
Партия Прогресивнолиберална партия
Депутат XI ОНС   XII ОНС   V ВНС   XV ОНС   

Антон Франгя е български адвокат и политик от Прогресивнолибералната партия, както и полски дипломат (почетен консул в България).

Той е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Иван Евстратиев Гешов (1911-1913), народен представител в V-то велико народно събрание (1901) и в XI-то (1901), XII-то (1902-1903) и XV-то (1911-1913) обикновено народно събрание. Бил е почетен консул на Полша със седалище във Варна.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антон Франгя е роден в Русе през 1856. Баща му е хърватин от Далмация, а майка му е гъркиня. Учи в Русе и във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. През 1871 г. завършва „Право“ в Париж.

След завръщането си в България е адвокат и чиновник в Европейската дунавска комисия. От 1894 до 1897 издава вестник „Съгласие“. През 1908 година е в редакционния комитет на вестник „България“ заедно с главния редактор Димитър Христов[1].

През 1909 г. е последният представител на Компанията на източните железници в София[2][3].

Строителният комитет (1934) на парк-мавзолей „В. Варненчик“; от ляво надясно: отпред – Янко Мустаков (кмет), полк. П. Димков, Н. Димитров (помощник-кмет); отзад – адв. А. Франгя, Крум Смиленов (директор на Търговското училище)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), „Изток-Запад“, София, 2004, стр. 201. ISBN 954321056X
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  3. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. Народна култура, 1993.