Антон (Брабант)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Антон.

Антон Бургундски
херцог на Брабант,херцог на Лимбург, херцог на Люксембург
AntoninBrr.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия млад Дом Бургундия
Баща Филип II Смели
Майка Маргарета III Фландърска
Герб Blason Bourgogne-Brabant (selon Gelre).svg
Антон Бургундски в Общомедия
Бюст на херцог Антон от Брабант, Версайски дворец

Антон (на френски: Antoine de Brabant, * 1 август 1384, † 25 октомври 1415) от младия Дом Бургундия е от 1393 до 1406 г. граф на Ретел, от 1406 до 1415 г. херцог на Брабант, от 1404 до 1415 г. херцог на Лимбург и от 1411 до 1415 г. херцог на Люксембург.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е по-малък син на херцог Филип II Смели (Херцогство Бургундия) и Маргарета III Фландърска, графиня на Фландрия, Ретел и Невер. Той е внук по бащина линия на френския крал Жан II Добрия и брат на Жан Безстрашни (1371–1419), херцог на Бургундия.

Битка при Аженкур и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Херцог Антоан Брабантски пристига след началото на битката при Аженкур и отчаяно встъпва в бойните действия. Той е пленен, както и много други. Екзекутиран е на 25 октомври 1415 г., както по-малкия му брат Филип II от Невер по време на избиването на пленници по заповед на краля на Англия Хенри V Завоевател, вероятно без да е разпознат.

Антон е погребан до неговите двама сина Йохан и Филип в „Sint Jan Evangelist kerk“ в Тервьорен, недалеко от Брюксел.

Бракове и Деца[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: на 21 февруари 1402 г. за Жана (Йохана) от Люксембург (* 1380/1385, † 12 август 1407), дъщеря на граф Валеран III от Люксембург-Лини. Техните деца са:

Втори брак: на 16 юли 1409 г. за Елизабет от Гьорлиц (* 1390, † 3 август 1451), дъщеря на херцог Йохан от Гьорлиц, племенница на бохемския крал Вацлав IV. Техните деца са:

  • Вилхелм (* април 1410, † 5 юли 1410)
  • дете (* и † 1412)

Освен това той има две извънбрачни дъщери:

  • Жана, ∞ Филипе дьо ла Виен
  • Анне, ∞ 1440 Педро де Пералта и Ецпелета, Conde de Santisteban de Lérin

Вдовицата му Елизабета бяга след неговата смърт при нейния чичо Сигизмунд Люксембургски и през 1419 г. се омъжва за Йохан от Щраубинг-Холандия, бившият епископ на Лиеж. През 1442 г. тя продава Херцогство Люксембург на Филип Добрия и през 1443 г. му предоставя управлението в Люксембург.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Joseph Calmette, Die großen Herzöge von Burgund. Eugen Diederichs: München 1996. ISBN 3-424-01312-9
  • Michael Erbe, Belgien - Niederlande - Luxemburg – Geschichte des niederländischen Raumes. Kohlhammer: Stuttgart, Berlin, Köln 1993. ISBN 3-17-010976-6
  • Jörg K. Hoensch, Die Luxemburger – Eine spätmittelalterliche Dynastie gesamteuropäischer Bedeutung 1308–1437. Kohlhammer: Stuttgart, Berlin, Köln 2000. ISBN 3-17-015159-2
  • Rochus von Liliencron, Anton (Herzog von Burgund). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 491.