Антропоморфна и зооморфна пластика през енеолита в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

До нас днес са достигнали твърде малко сигурни данни за духовността, религията, култовете и ритуалите на обществата, населявали българските земите през енеолита. Находките, които могат да се свържат с духовния живот на древните общества са носители само на косвена информация, често допълнително деформирана от интерпретациите на различните автори. Едни от основните извори, от които черпим информация са пластичните изображения. Фрагментарността на материала, липсата на достатъчно стратиграфски данни и археологически контекст затрудняват изграждането на цялостна картина относно появата, развитието, разпространението и предназначението на тези изображения.

Определение[редактиране | редактиране на кода]

Пластичните фигури представляват малки триизмерни модели на хора или животни, изработени от глина, камък, кост, дърво или метал, които най-вероятно са били свързани с изпълняването на определени ритуали. Те са носители на богато идеологическо, естетическо и културно-исторически съдържание.

Историография[редактиране | редактиране на кода]

Изследванията на праисторическото изкуство в днешните български земи имат почти едновековна история. Проблемите и тенденциите, отнасящи се до глинената пластика от неолита и халколита, са разглеждани многократно в публикации на отделни обекти и в обобщаващи трудове. За пръв път в България внимание на идолната пластика отделя А.Чилингиров, който прави първите опити за класификация на антропоморфната пластика. В.Миков систематизира пластиката от България въз основа на пола на антропоморфните фигурки и позата, в която е представено тялото. Следващите обобщаващи разработки са на А.Радунчева, Х.Тодорова, М.Аврамова, И.Вайсов. В българската научна литература се използват различни понятия за обозначаване на праисторическата пластика. Срещат се термини като „пластика“, „скулптура“, „фигурка“, „статуетка“, „идол“, „пластично изображение“, дори „божество“. Всеки от тях съдържа известна доза интерпретация на функцията на находките. Поради това напоследък все по-често се използва неутралният термин „антропоморфна пластика“, като разбира се не изключва употребата и на другите.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Според морфологичните белези праисторическата пластика бива: антропоморфна, зооморфна, антропозооморфна, култови масички или олтари, модели на пещи, модели на жилища и др. Тук ще разгледаме по-подробно първите три категории. Спрямо материала, от който са изработени фигурките се делят на керамични, костени, каменни (мрамор) и метални (злато). Според пола си антропоморфните фигурки са мъжки, женски и хермафродити/двуполови. Спрямо позата на тялото се делят на стоящи, полуседящи, седящи, лежащи, цилиндрични фигурки и т.нар. „идоли-бюстове“. Спрямо състоянието си фигурките се делят на цели и фрагментирани. Съществуват и особени категории – кухи фигури, както и антропоморфни и зооморфни съдове. Срещат се и антропоморфни и зооморфни израстъци и апликации на съдове.

Морфологични белези[редактиране | редактиране на кода]

Енеолитните антропоморфни изображения се отличават с характерния си стремеж към реализъм. Въпреки схематичното предаване на образа скулпторите в повечето случаи предават достоверност на фигурите като моделират сравнително реалистично отделните части на тялото. Главата почти винаги е изработена отделно, дори и когато е схематично представена. Независимо дали са предадени всички черти на лицето, очите почти винаги са оформени. Понякога и ушите са релефно изработени, като някои имат дупчици. Когато е представена, устата обикновено е врязана хоризонтална линия, като понякога има дупчици под нея. Тялото почти винаги е иконографски вярно оформено, като се подчертават половите белези. Много важно място заемат ръцете, често позата, в която са изобразени е показателна за пола на фигурката. Когато тялото не е реалистично моделирано, е представен само торса, като от него се отделят ръцете. Краката на фигурките обикновено са моделирани заедно.

Керамични фигури на изправени жени[редактиране | редактиране на кода]

Най-многобройни са керамичните фигури, като преобладават женските изображения. За разлика от неолита, през халколита фигурите на изправени жени са много по-реалистично изработени. Най-често главите на тези статуетки са моделирани много схематично. Повечето са с триъгълно-призматична форма, като лицето е представено чрез силно прищипване в средата или се образува от пресичането на двете странични плоскости на призмата. Чрез плитки врязвания се маркират очите и устата, като обикновено няма други изразени белези. Сигурен белег за пола на тези релефни изображения са релефно моделираните гърди. Талията обикновено е слабо загатната, като много рядко добре очертана. Почти винаги седалищната област е добре подчертана. Понякога е маркиран и половият триъгълник. Краката са плътни, недобре оформени, прилепени един до друг. Някои от фигурите са с равно оформени стъпала и са сводни стоящи. Интересна е позата, в която са представени ръцете, като често тя е белег за разпознаването на пола на изображението. Срещат се няколко варианта: ръцете са схематично представени, разперени настрани, конусовидни или правоъгълни, с една или две дупки в края, като са слабо завити нагоре или надолу; вдигнати нагоре до нивото на главата или над нея (обикновено при бременни изображения); ръцете са поставени под или над гърдите; скръстени покрай талията или коремната област. При някои тялото е покрито с врязани орнаменти, които според някои автори маркират дрехите. Повечето от тези фигури са с подчертано изразена бременност. Обикновено тези изображения се свързват с детеродните функции на жената, продължителка на рода. Характерната поза на вдигнатите ръце („адорация“) е основен довод в литературата за интерпретирането им като медиатори между хората и по-висшите сили, молителки за плодородие. Фактът, че много рядко се откриват фигури с индивидуални черти, дава основание на някои автори да ги считат за персонифицирани образи, символи на идеята за плодородието.

Керамични фигури на седящи жени[редактиране | редактиране на кода]

Следващи по многочисленост са седящите глинени женски фигури. Най-характерен белег за тях е подчертаната седалищна област. Бедрата им са дебели и плътно прилепени едно към друго. Те обикновено представляват възрастни жени, седнали на столче. Най-често са изработени отделно от него и затова често не се откриват заедно. Ръцете са скръстени по описаните по-горе начини, не се срещат вдигнати нагоре. Много рядко някои от фигурите носят дете на гърба си или го прегръщат/кърмят. Единната иконография навежда изследователите на мисълта, че това са образи на митологичната прародителка, майка на рода и племето, символ на древната матриархална традиция.

Керамични мъжки фигури[редактиране | редактиране на кода]

Мъжките глинени фигури са значително по-добре моделирани от женските. Мъжкият пол е ясно подчертан чрез половите белези и силно стеснения таз, като ширината му е по-малка от тази на раменния пояс. При изправените мъже много важна за разпознаването на пола е позицията на ръцете. Нито една от срещаните разнообразни комбинации не е характерна за женските статуетки. Срещат се следните варианти: едната ръка е върху талията, а другата към половия триъгълник; и двете са в областта на половите органи; върху талията и гръдния кош; върху талията и към бедрата; поставени са към колената. Голяма част от главите на мъжките фигури имат ясно изразени индивидуални черти. В повечето случаи е изобразена косата или са представени принадлежности за глава, нарисувани чрез графит или охра. Изразяването на портретни особености е белег, който много рязко ги разграничава от женските и обикновено се обяснява с важното им положение в обществото. Седящите мъжки фигури са много рядко явление, като се свързват с ръководната роля на мъжа.

Керамични „идоли-бюстове“[редактиране | редактиране на кода]

Особена категория са т.нар. „идоли-бюстове“. Те са силно схематични и изобразяват само глава с врат или глава с част от раменете, като няма ясно различими полови белези. Интерпретирани са като изобразения на мъртви предци.

Керамични „цилиндрични идоли“[редактиране | редактиране на кода]

Особено място заемат и т.нар. „цилиндрични идоли“. Това са доста грубо изработени модели на жени в напреднала бременност, облечени в дълги дрехи. Най-вероятно става въпрос за вотивни фигурки, свързани с осигуряването на благополучно раждане. След него те губят своето значение. Има и фигури, чийто пол не може да бъде определен поради липса на ясно изразени белези. Те спадат към категорията неопределими. Към нея могат да бъдат присъединени и няколко особени керамични статуетки, наречени „глави с маски”. Това представляват глави на фигури с неясно изразени полови белези, някои са дори антропозооморфни.

Керамични кухи антропоморфни фигури и съдове[редактиране | редактиране на кода]

Специфично място заемат кухите глинени антропоморфни фигури и антропоморфните съдове. Кухите фигури до голяма степен повтарят структурата на човешкото тяло. Те стоят по-близко до пластиката, отколкото до антропоморфните съдове. Попадат в две групи: с изцяло моделирано тяло (кухи фигури) и с подвижна глава-капак (съдове).

Първата група е представена с фигурата от селищната могила в Старозагорски бани. Тя има много големи размери и две лица. На всяка от страните е моделирано схематично лице с по няколко дупчици по двете му страни-уши, а също и скръстени на корема ръце. Краката са масивни и разделени. Двуликата фигура представя съчетание в едно тяло на мъжки и женски персонаж – върху едната страна с две пъпки е маркиран бюст, други полови белези по тялото не са означени.

Втората група фигури са оформени като съдове с устие, откъдето могат да се наливат и изливат течности. От селищната могила в Габарево, Казанлъшко произхожда кухо тяло на мъжка фигура с фалос-тръбичка. Лявата ръка е положена на корема, а дясната достига до фалоса. Краката са къси и масивни. Фигурата явно е използвана в обред, при който наливаната в нея на течност изтича през фалоса-тръбичка. Голямата част от намерените подвижни глави-капаци от кухи антропоморфни фигури имат схематизирани черти на лицето и представят мъжки персонажи.

Към кухите антропоморфни фигури трябва да се добави още една група къснохалколитни женски изображения. Тялото им е кухо, схематично, със заоблена конична или с удължено сферична форма, ръцете са показани като кухи израстъци в адорация, главата е плътна, със схематично лице, понякога е показан и бюстът. Лицето е маркирано от релефен нос, врязана уста и редица от ямички под нея, както и от дупчици в местата на ушите. По тялото преминават снопове от вертикални линии. Тези фигури са интерпретирани като бременни изображение, свързани с плодородието.

Керамични дрънкалки[редактиране | редактиране на кода]

Това са керамични кухи фигури, които съдържат в себе си малки предмети, керамични топчета или малки фигурки, като при разклащане произвеждат характерен звук. Броят и вида на предметите, поставяни в дрънкалките, са различни. Повечето познати дрънкалки са антропоморфни или зооморфни, но има и такива с по-проста форма. По-голямата част са късноенеолитни, но има и по-ранни или по-късни. Късноенеолитните антропоморфни дрънкалки обикновено представляват бременна жена с разперени встрани или нагоре ръце. Тялото ѝ е голямо и сферично, украсено с вертикални снопове от врязани линии, главата е схематично представена. По форма и орнаментация имат сходства с група антропоморфни съдове, описани по-горе.

Интерпретациите за предназначението на енеолитните дрънкалки обикновено се основават на формата и орнаментацията им, на броя и вида на предметите в дрънкалките. Като се има предвид фактът, че често се откриват в селища или като част от инвентара на детски гробове, както и забавният им външен вид, те са определяни като детски играчки с апотропейни функции. Произвеждайки характерен звук, те предпазват децата от злите сили. Някои автори свързват вертикалните линии по тях с дъжда и заедно с предметите в тях ги приемат като символ на плодородие. Според изследователите еднотипното изобразяване на голяма серия от различни по предназначение предмети, съдове, кухи фигури, дрънкалки, дава основание да се предполага съществуването на определена иконографска схема за определен митичен персонаж, вероятно женско божество.

Мраморни антропоморфни фигури[редактиране | редактиране на кода]

Друга група антропоморфни фигури са тези изработени от мрамор. Специфична особеност за енеолитните фигури е, че те винаги представляват изправени фигури. По-голямата част са женски фигури, досега има известна една фигура, смятана за мъжка. Спрямо начинът, по който е представено тялото при женските статуетки могат да се отделят два иконографски типа. Първият обхваща тези със схематично моделирано тяло, разграничено в три дяла – глава, гърди и долна част. Главата е овална. В редки случаи са очертани очи, както и уста, а носът е релефен. Средната част на тялото е ромбична, а долната част – обърнато конична. Краката са разграничени с вертикална врязана линия, означен е и половият триъгълник. Вторият тип включва значително по-прецизно изработени статуетки. Главата е овално оформена, лицето е по-реалистично. Носът е релефен, очите са врязани, с бадемовидна форма, устата е врязана, с ямички под нея. Ушите са показани чрез странични разширения с по три-четири дупчици. Гърдите са релефно оформени, ръцете са отделени от тялото, скръстени при корема. Долната половина на тялото е обърнато конична, краката най-долу понякога са обособени, а нагоре са разделени само с врязана линия. Маркиран е и половият триъгълник. Стилът на изработка на тялото е сходен с този на глинените идоли, но особеностите на фигурите са свързани със спецификата на материала. Общ белег за мраморните фигурки е, че при тях подчертана бременност не се наблюдава. Трудно е да се установи стремеж към индивидуализация на образа, но при някои има постигнато специфично емоционално изражение на лицето.

Костени антропоморфни фигури[редактиране | редактиране на кода]

През късния халколит се среща още една голяма група изображения, изработени от кост. Това са т. нар. плоски костни идоли, които имат по-малки размери и вероятно са носени като амулети. Иконографски те повтарят структурата на тялото на мраморните фигури – обособени са главата, гръдната област и долната част. Главата е заоблена или многоъгълна. С ямички са представени очите, с резки – устата, под нея е нанесена обикновено редица от ямички, ако е обозначен, носът е релефен. Почти винаги ушите са маркирани в краищата на лицето с няколко дупчици. Средната част на тялото е ромбична, в двата ѝ края понякога е пробита по една дупчица. Долният край на тялото има обърнато конична форма с почти винаги очертан полов триъгълник. В случаите, в които не е, полът става трудно определим. Понякога върху статуетките е нанесена и допълнителна украса от ямички. В редки случаи в дупчиците на ушите са поставени медни халки, на шията – медна торква, на талията – меден колан и на долната част на краката – обков от медно фолио. Стремежът към реализъм, в значителна степен ограничен от материала, се наблюдава в съвсем слабия, но все пак постигнат релеф на седалищните части.

Костените антропоморфни фигури могат да се разделят на отделни типове спрямо начина, по който е изобразено тялото и спрямо орнаментацията им. Според орнаментацията – неорнаментирани, с врязвания и с вдлъбнатини. Плоските идоли от първия тип нямат анатомични подробности. Главата, както и в следващите два типа, може да бъде кръгла, триъгълна или четириъгълна. Върху нея няма никакви нарези или дупчици, означаващи устата или ушите. Ръцете и гръдната част са отделени от главата чрез странични нарези. Долната част на тялото и краката на този тип почти винаги са с листовидна форма. Този тип е по-ранен от другите два. Вторият тип само с нарези обикновено също е с листовидна долна част, като вертикална линия маркира двата крака. При третият тип постепенно се оформят два изрязани и отделени един от друг крака. Чрез ямички при главата са изобразени очите и устата, имат и дупки при ушите. Израстъците-ръце също са пробити. Чрез врязвания е маркиран половият триъгълник. Някои автори смятат, че двата последни типа разделят фигурките на облечени и голи.

Къснохалколитният двоен костен идол от селищната могила Казанлък е единствен по своята иконография в Тракия. По двете половини на костна пластина са оформени мъжка и женска фигура, като главите им са в двете срещуположни части на изображението. Телата им са частично представени и са свързани с долните си части. Пластиката вероятно е свързана със семейната обредност и двойното начало.

Към костените фигури могат да се прибавят и още две категории фигури, които определено се интерпретират като антропоморфни. Това са триръбестите и корубестите идоли. За първите се смята, че повтарят като идея глинените „идоли-бюстове“. Те са с триъгълно напречно сечение с няколко дупчици в горната част, маркиращи очите. Вероятно са служели като амулети. Корубестите обикновено имат четириъгълна долна част (тяло), цилиндричен израстък (врат) и „глава“ с близка до полумесец форма. Заради дупчиците по краищата си тези схематично моделирани „човешки фигури“ се възприемат като апликации за дрехи.

Златни антропоморфни фигури[редактиране | редактиране на кода]

Подобни на основния иконографски тип плоски антропоморфни изображения, изработени от кост, са и фигурите, изработени от златно фолио. Главата е отделена от тялото, ръцете също са обособени, при някои фигури двата крака са изрязани и отделени един от друг. Очите на фигурите са маркирани чрез дупки. В единични случаи имат и украса. Засега те са изключително рядко явление. Могат да бъдат интерпретирани като амулети или апликации за дрехи.

Разглеждайки антропоморфната пластика от България, не може да не се спрем на въпроса за семантиката ѝ. Най-общо становищата по този въпрос се разделят на две. Едни учени смятат, че не става дума за предмети с култово значение, а по-скоро за материализирана представа за красота. Другата група изследователи отстояват тезата за култовия характер на тези изображения. Най-вероятно характерът на тази пластика е полисемантичен.

Керамични зооморфни фигури[редактиране | редактиране на кода]

Зооморфните глинени фигури най-общо могат да се разделят на изобразяващи домашни и диви животни. От домашните най-често са представени кучета, крави, кози, овце, свине и впрегатен добитък. Тялото обикновено е моделирано схематично, но специфичните белези на животното, напр. рога, винаги са реалистично оформени. Често козината и руното са маркирани чрез врязвания или релефно представени. Трудно е да се приеме, че тези статуетки изразяват култ към определени животни. Те са възприемани по-скоро като израз към стремежа за плодородие при добитъка. Фигурки на диви животни се срещат по-рядко, обикновено вълци, лисици, елени, диви котки. Специфични са и орнитоморфните фигури или т.нар. „кръстати идоли“, представящи птици по време на полет. Те представляват тяло с четири израстъка – две крила, опашка и стилизирана или реалистично представена глава с различна форма. Вероятно зооморфните фигури са във връзка както с култа към домашните животини, така и с тотемните вярвания на халколитното население.

Керамични зооморфни съдове[редактиране | редактиране на кода]

Освен като самостоятелни скулптури зооморфни изображения са моделирани и като апликации върху съдове, дръжки на похлупаци за съдове, израстъци на култови масички, срещат се и зооморфни оформени съдове. Достигналите до нас цели зооморфни съдове са малко. В някои случаи горната част на главата им е подвижно капаче, а в останалите липсва (вероятно не са имали такова). Досега са открити съдове във формата на бик, овен, куче, лъв, таралеж. Някои са с три, други с четири самостоятелно оформени крака, като украсата им, ключова за разпознаване на животното, е рисувана с графит, врязана или релефна. Тези изображения са интерпретирани като част от тотемните представи на енеолитното население. Смята се, че им е предадена обемна форма, защото в тялото им са съхранявани храни или течности и са изливани при извършването на специални ритуални обреди.

Често срещани са изображения със смесени антропозооморфни черти. Те могат да се възприемат или като животински маски, използвани в обредния реквизит, или като част от фантастичните представи на енеолитното общество.

От направения преглед става ясно, че иконографията на енеолитната пластика е твърде разнообразна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Борисова, И. – Нови антропоморфни фигури от началото на култура Марица, Минало, III, 1995, 10-16
  • Вайсов, И. – Антропоморфната пластика на култура Хаманджия, Добруджа, IX, 1992, 35-70
  • Камарев, М. – Лявото и дясното в глинената пластика – идеи за някои духовни представи от епохата на късния халколит, Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, IV, 2005, 371-383
  • Николов, В. – Култура и изкуство на Праисторическа Тракия. София 2006
  • Петков, Н. – Класификация на плоските костни идоли в Балкано-дунавската област, ГНМПл, II, 1950, 25-37
  • Попов, Р. – Предисторически мраморни идоли, намерени в България, ИБАИ, III, 1925, 91-110
  • Радунчева, А. – Някои наблюдения върху антропоморфната пластика от енеолита, ИБИД, XXIX, 1974, 21-40
  • Терзийска-Игнатова, С. – Къснохалколитни зооморфни фигури от селищна могила Юнаците, Prehistoric Thrace. Proceedings of the International Symposium in Stara Zagora, Sofia – Stara Zagora: Institute of Archaeology, 2004, 379-390
  • Тодорова, Х. – Идолната пластика в България в светлината на новите открития, ИБИД, XXIX, 1974, 5-20
  • Тодорова, Х. – Каменно-медната епоха в България (пето хилядолетие преди новата ера). София. 1986
  • Чохаджиев, Ст. – Слатино – праисторически селища. В. Търново, 2006
  • Georgieva, P., Milanov, P. – Eneolithic clay rattles from Bulgaria – ways of interpretation, Archaeologia Bulgarica, IX, 2005, 3, 13-22
  • Todorova, H., Vajsov, I. – Der kupferzeitliche Schmuck in Bulgarien, PBF XX/6, Stuttgart 2001, 61-70, 89-98