Направо към съдържанието

Антъни Бийвър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антъни Бийвър
Antony James Beevor
английски историк
22 май 2009 г.
Роден
Учил вКралска военна академия Сандхърст
Работил вЛондонски университет - Бъркбек
Уебсайтwww.antonybeevor.com
Антъни Бийвър в Общомедия

Антъни Джеймс Бийвър (на английски: Antony James Beevor)[1] е английски историк.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 декември 1946 г. в Кенсингтън, Лондон[3] в семейството на офицер от разузнаването. Средното си образование получава в две частни училища: „Абърли Хол“ в Устършър и колежа „Уинчестър“ в Хампшър.

През 1967 г. завършва Кралската военна академия – Сандхърст. Освен обичайните кадетски дейности, той успява да напише дисертация с научен ръководител военния историк Джон Киган. След дипломирането си е назначен в 11-ти хусарски полк на 28 юли 1967 г.[4] Службата си отбива в Англия и Германия. Повишен е в звание лейтенант на 28 януари 1969 г. Уволнява се на 5 август 1970 г.[5][6]

Професионален път

[редактиране | редактиране на кода]

През следващите години е гостуващ професор в Училището по история, класика и археология към колежа Бъркбек на Лондонския университет и в Кентския университет.[7] От 2002 до 2003 г. е лектор по програмата „Лийс-Ноулс“ в Кеймбриджкия университет.

Работи в областта на най-новата военна история, най-вече на Втората световна война, като широка известност получават книгите му за Сталинградската и Берлинската битка – „Сталинград. Съдбовната обсада 1942 – 1943“ (1999) и „Падането на Берлин (1945)“ (2002). Критиката ги посреща позитивно заради яркия и завладяващ стил, на който са написани, заради начина, по който представят всекидневния живот на войниците и цивилните, както и заради използването на новоразкрити документи от съветските архиви.[8][9][10]

„Падането на Берлин (1945)“ е приета с притеснение и дори гняв в Русия заради новите данни от съветски архиви за масовите изнасилвания, извършени от Червената армия през 1945 г. В клевета срещу Червената армия го обвинява руският посланик в Лондон по това време, Григорий Карасин[11], а в руските медии, контролирани от Кремъл, често е описван като „главен клеветник на Червената армия“[12].

Антъни Бийвър на Гьотеборгския панаир на книгата през 2015 г.

Книгата му „Втората световна война“ (2012) е забележителна с фокуса си върху условията на живот и скръбта, пред които са изправени жените и цивилните, и с майсторското представяне на войната в Източна Азия.[13][14] Публикациите на Бийвър са приети горещо като съживяващи интереса към темите на Втората световна война[15] и позволяващи на читателите да преосмислят събития като Десанта в Нормандия от нова перспектива.[16] Той е и публичен интелектуалец, който се явява като експерт в телевизионни документални филми, свързани с Втората световна война.[17][18]

Към 2014 г. неговите трудове са преведени на 35 езика, с над 8,5 милиона продадени екземпляра.[19]

Антъни Бийвър на Гьотеборгския панаир на книгата през 2022 г.

През август 2015 г. властта в Екатеринбургска област обмисля забрана на книгите на Бийвър, обвинявайки го в симпатии към нацистите, позовавайки се на липсата на руски източници, когато пише за Русия, и твърдейки, че е пропагандирал фалшиви стереотипи, въведени от нацистка Германия по време на войната.[20][21][22] Бийвър отговаря на забраната, като заговаря за „власт, което се опитва да наложи своя собствена версия на историята“, сравнявайки я с други „опити за диктуване на истина“, като например отричането на Холокоста и на арменския геноцид.[23]

През януари 2018 г. книгата на Бийвър за битката при Сталинград е забранена в Украйна заради описанието на военни престъпления, извършени от украински националисти, сътрудничещи си с нацистките сили (по-точно екзекуцията на деца). Длъжностното лице, отговарящо за решението, Сергий Олийник, отрича въпросното събитие и го определя като „провокация“, вероятно произтичаща от съветски източници. Бийвър отрича твърденията за предполагаема антиукраинска насоченост в книгата си и уточнява, че източникът на въпросния пасаж е офицер от Абвера на име Хелмут Гроскурт, като настоява за „незабавно извинение от Олийник и отмяна на решението на „експертния съвет“.[24]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Художествена проза

[редактиране | редактиране на кода]
  • Violent Brink. London: John Murray, 1975. ISBN 978-0-7195-3241-2
  • For Reasons of State. London: Jonathan Cape, 1980. ISBN 978-0-224-01930-9
  • The Faustian Pact. London: Jonathan Cape, 1983. ISBN 978-0-02-030461-6
  • The Enchantment of Christina von Retzen. London: Weidenfeld & Nicolson, 1989. ISBN 978-0-297-79523-0

Исторически трудове

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Spanish Civil War. London: Orbis, 1982. ISBN 978-0-14-100148-7
  • Inside the British Army. London: Chatto and Windus, 1990. ISBN 978-0-552-13818-5
  • Crete 1941: The Battle and the Resistance. London: John Murray, 1991. ISBN 978-0-14-016787-0
  • в съавторство с Артемис Купър. Paris After the Liberation, 1944–1949. London: Penguin, 1994.
  • Stalingrad. London: Viking Press, 1998. ISBN 978-0-670-87095-0
    Сталинград. Съдбовната обсада 1942 – 1943. Превод от английски език Мария Кондакова. Изд. Изток-Запад, 2018. ISBN 978-619-01-0332-5[25]
  • Berlin: The Downfall 1945. London: Penguin, 2002. ISBN 978-0-670-03041-5
    Падането на Берлин (1945). Превод от английски език Галина Лозанова и Николай Вуков. Изд. Изток-Запад, 2019. ISBN 978-619-01-0519-0[26]
  • The Mystery of Olga Chekhova. London: Penguin, 2004. ISBN 978-0-670-03340-9
  • The Battle for Spain: The Spanish Civil War 1936–1939. London: Weidenfeld & Nicolson, 2006. ISBN 978-0-14-303765-1
    Битката за Испания. Испанската гражданска война 1936 – 1939. Превод от английски език Мария Кондакова. Изд. Изток-Запад, 2020. ISBN 978-619-01-0711-8[27]
  • D-Day: The Battle for Normandy. London: Penguin, 2009. ISBN 978-0-670-02119-2
  • The Second World War. London: Weidenfeld & Nicolson, 2012. ISBN 978-0-316-02374-0
    Втората световна война. Том 1. Превод от английски език Мария Кондакова. Изд. Изток-Запад, 2021. ISBN 978-619-01-0902-0[28]
    Втората световна война. Том 2. Превод от английски език Мария Кондакова. Изд. Изток-Запад, 2022. ISBN 978-619-01-0973-0[29]
  • Ardennes 1944: Hitler's Last Gamble. Viking, 2015. ISBN 978-0-670-91864-5
  • Arnhem: The Battle for the Bridges, 1944. Viking, 2018. ISBN 978-0-241-32676-3
  • Russia: Revolution and Civil War, 1917—1921. London: Weidenfeld & Nicolson, 2022. ISBN 978-1-474-61014-8
    Русия – революция и гражданска война 1917-1921. Превод от английски език Мария Кондакова. Изд. Изток-Запад, 2020. ISBN 978-619-01-1172-6[30]
  • Rasputin: And the Downfall of the Romanovs. London: Weidenfeld & Nicolson, 2026. ISBN 979-8-217-06118-1[31]

Редакторска работа

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Antony Beevor // Посетен на 22 декември 2024.
  2. ↑ Биографична справка на Антъни Бийвър на личния му сайт, antonybeevor.com.
  3. ↑ Beevor, Antony 1946- // 14 декември 1946. Посетен на 22 декември 2024.
  4. ↑ unknown // London Gazette. 20 октомври 1967. с. 11533.
  5. ↑ unknown // London Gazette. 24 януари 1969. с. 995.
  6. ↑ unknown // London Gazette. 7 август 1970. с. 8855.
  7. ↑ Biography // antonybeevor.com. Посетен на 8 март 2017.
  8. ↑ Entombed in their own bunkers // London, The Telegraph, 25 април 1998. Архивиран от оригинала на 27 март 2007.
  9. ↑ Judd, Alan. Every sort of assault: review of Berlin: the Downfall, 1945 by Antony Beevor // London, The Telegraph, 28 април 2002. Архивиран от оригинала на 30 март 2007. Посетен на 4 март 2009.
  10. ↑ Bernstein, Richard. An Avalanche of Death That Redirected a War // The New York Times. New York City, United States, 26 септември 1998. с. E-8. Посетен на 4 март 2009.
  11. ↑ Russians angry at war rape claims // 25 януари 2002. Посетен на 15 август 2023.
  12. ↑ Archives, The National. The National Archives - Writer of the month: Stalingrad and Berlin - researching the reality of war | The National Archives // 25 март 2013. Посетен на 13 август 2025.
  13. ↑ The Second World War // Kirkus. Посетен на 26 юни 2014.
  14. ↑ Many Wars in One // The New York Times. 7 септември 2012. Посетен на 26 юни 2014.
  15. ↑ Beevor unleashes a blitzkrieg // The Sydney Morning Herald. 21 юли 2012. Посетен на 26 юни 2014.
  16. ↑ In praise of ... Antony Beevor // The Guardian. 31 май 2009. Посетен на 26 юни 2014.
  17. ↑ Red Army rapists exposed // BBC News. Посетен на 26 юни 2014.
  18. ↑ When TV Goes to War // BBC. Посетен на 26 юни 2014.
  19. ↑ Antony Beevor: 'I deserved to fail history. I was bolshie...' // 19 октомври 2014. Архивиран от оригинала на 19 октомври 2014. Посетен на 10 ноември 2014.
  20. ↑ Ignacio Villarreal. Russia orders libraries to ditch 'Nazi' books by British historians
  21. ↑ Walker, Shaun.Russian Region Bans British Historians' Books from Schools, The Guardian, 5 August 2015.
  22. ↑ Spiro, Zachary. Russia Bans Books on Nazi Defeat by British Historians, The Times, 6 August 2015.
  23. ↑ Beevor, Antony. By banning my book, Russia is deluding itself about its past // The Guardian. 5 август 2015. Посетен на 25 юни 2025.
  24. ↑ Historian Beevor 'Astonished' At Ukraine Ban on Best-Selling 'Stalingrad' // Radio Free Europe/Radio Liberty, 17 януари 2018. Посетен на 16 май 2022.
  25. ↑ Откъс от „Сталинград. Съдбовната обсада 1942 – 1943“, сайт на издателство „Изток-Запад“.
  26. ↑ Откъс от „Падането на Берлин (1945)“, сайт на издателство „Изток-Запад“.
  27. ↑ Откъс от „Битката за Испания. Испанската гражданска война 1936 - 1939“, сайт на издателство „Изток-Запад“.
  28. ↑ Откъс от „Втората световна война. Том 1“, сайт на издателство „Изток-Запад“.
  29. ↑ Откъс от „Втората световна война. Том 2“, сайт на издателство „Изток-Запад“.
  30. ↑ Откъс от „Русия – революция и гражданска война 1917-1921“, сайт на издателство „Изток-Запад“.
  31. ↑ Antony Beevor’s extraordinary biography of Rasputin to Weidenfeld & Nicolson // 19 февруари 2025. Посетен на 3 октомври 2025.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антъни_Бийвър&oldid=12770023“.