Ануар Садат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ануар Садат
محمد أنور السادات
египетски политик
Роден
Починал
6 октомври 1981 г. (62 г.)
ПогребанЕгипет

Религиясунитски ислям
Учил вЕгипетска военна академия
Политика
ПартияНационална демокрическа партия (1977 г. – 1981 г.)
Арабски социалистически съюз (1962 г. – 1977 г.)
3-ти президент на Египет
5 октомври 1970 – 6 октомври 1981
Отличия Нобелова (1978)
Президентски медал на Свободата (САЩ) Голям кръст на Ордена за заслуги на Италианската република, Италия Огърлица на Изабел Кастилска

Подпис
Уебсайтwww.anwarsadat.org
Ануар Садат в Общомедия

Мохамед Ануар Садат (на арабски: محمد أنور السادات‎) е египетски политик, президент на Египет от 1970 до убийството му през 1981 г. Бивш офицер, маршал.

През 1978 г. получава Нобелова награда за мир, заедно с израелския лидер Менахем Бегин, заради сключеното между тях Кемпдейвидско споразумение, първият мирен договор между Израел и арабска страна.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Садат е роден през 1918 г. в бедно семейство с 13 деца в Мит Абу Кум, село в делтата на Нил. Баща му е египтянин, а майка му е от Судан. През 1938 г. завършва Кралската военна академия в Кайро, след което е изпратен на служба в Судан. Там се запознава с Гамал Абдел Насър и, заедно с други младши офицери, е сред основателите на Движение на свободните офицери, поставящо си за цел премахването на корумпираното монархическо управление и освобождаването на Египет от британското влияние.

По време на Втората световна война Садат е изпратен в затвора от британците, заради опитите му да получи помощ от Оста за прогонването на британските части от страната. Заедно с останалите участници в Движението на свободните офицери той участва в преврата от 1952 г., довел до свалянето на крал Фарук I, като неговата задача е да завземе радиостанциите и да обяви новината за преврата.

През 1954 г. Ануар Садат е назначен за държавен министър, от 1960 до 1968 г. е председател на Народното събрание, а през 1964 – 1966 и 1969 – 1970 г. е вицепрезидент. През този период той е сред най-лоялните поддръжници на президента Насър.

След смъртта на Насър през 1970 г. Ануар Садат става президент, първоначално като компромисна фигура за различните групи в управляващия Арабски социалистически съюз. В началото на 1971 г. той обявява Поправителна революция и прочиства от управлението повечето лидери от времето на Насър, като си осигурява пълен контрол над властта.

Стремейки се да засили позициите си в преговорите за евентуален мирен договор с Израел, Садат изгонва от страната намиращите се там няколко хиляди съветски военни съветници и се опитва да реорганизира армията, която се намира в криза след поражението в Шестдневната война. През 1973 г., съвместно със сирийския лидер Хафез Асад, Ануар Садат започва Войната от Йом Кипур. Въпреки първоначалните успехи на съюзниците, Израел постига обрат и две седмици след началото на войната войските на генерал Ариел Шарон пресичат Суецкия канал и обкръжават египетската Трета армия. След споразумение между Съединените щати и Съветския съюз Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема резолюция за незабавно спиране на огъня.[1]

На 19 ноември 1977 г. Ануар Садат става първият арабски лидер, направил официално посещение в Израел. Той се среща с министър-председателя Менахем Бегин и говори пред Кнесета в Йерусалим. През 1978 г., с посредничеството на американския президент Джими Картър, е сключено Кемпдейвидското споразумение, за което Садат и Бегин получават Нобелова награда за мир.

Споразумението предизвиква отрицателни реакции в арабския свят, където то се разглежда като предателство на каузата за унищожаване на Израел от страна на най-голямата арабска държава. През 1979 г. Египет е отстранен от Арабската лига, която премества седалището си от Кайро в Тунис, като страната е отново приета в организацията едва през 1989 г.

Последните години от управлението на Ануар Садат са свързани със засилваща се опозиция, най-вече от страна на ислямистки групи, и опити на режима да се задържи на власт със силови мерки. През 1977 г. правителството прави опит да либерализира пазара на храни, но след бунтове в големите градове отменя тази мярка.[2][3] През септември 1981 са арестувани около 1600 души от различни кръгове – комунисти, насъристи, феминистки, ислямисти, хомосексуални, коптски духовници, университетски професори и други.

Месец по-късно, на 6 октомври 1981 г., Ануар Садат е застрелян, докато приема военен парад в Кайро. Убийството е организирано от военни, членуващи в организацията Египетски ислямски джихад.

През 1984 г. американският президент Роналд Рейгън награждава посмъртно Садат с най-високото държавно отличие „Орден на мира“ Presidential medal of freedom.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. lcweb2.loc.gov
  2. Roy, Failure of Political Islam, Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1994, p.56
  3. Weaver, Weaver, Mary Ann, Portrait of Egypt, Farrar, Straus and Giroux, 1999, p.25
Гамал Абдел Насър президент на Египет (5 октомври 1970 – 6 октомври 1981) Суфи Абу Талиб (и.д.)
Азиз Седки министър-председател на Египет (26 март 1973 – 25 септември 1974) Абделазиз Мухамад Хеджази
Мустафа Халил министър-председател на Египет (15 май 1980 – 6 октомври 1981) Хосни Мубарак