Анусим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ану̀сим (на иврит: אֲנוּסִים), мн.ч. ану̀с (на иврит: אָנוּס), в буквален превод "принудени", е еврейски правен термин, с който се обозначават евреите, принудени по някаква причина (въпреки волята им) да се откажат от юдаизма. Терминът се използва в противоположност на мешумад (מְשֻׁמָּד), с който се означава лице, което доброволно е изоставило практикуването на еврейските закони (Талмуда) изцяло или частично.

Еврейските закони имат различни класификации за онези евреи, които не са ангажирани с равинската традиция, независимо дали те са преобърнати (конвентирани) в друга религия. Двата най-често употребявани термина са мин (вероотстъпник) - за евреин, който отрича съществуването на Бог (нерелигиозен), и мешумад (еретик) - за евреин, който съзнателно се бунтува срещу спазването на еврейския закон. Основната разлика между мин, мешумад и анусим е, че актът на изоставянето на религията при първите двама е доброволен, а за последния не е.

Терминът анусим е използван за първи път масово по време на принудителното покръстване на немските евреи (ашкенази) в края на 11 век, и като правило се употребява насетне за обозначение на сходни социални процеси. По време на реконкистата с налагането на Инквизицията в Испания и Португалия през 14 и 15 век, терминът широко се използва от испанските равини и сефарадите след прогонването им през 1492 г. в Османската империя. Терминът анусим е използван и за Мешхедските евреи в Персия, които приемат исляма, продължавайки тайно да практикуват старата си религия.

В неравинската литература, предимно на Иберийския полуостров с еврейския термин анусим се означават :

Католическата църква използва първите два термина, третия е по-скоро модерно изобретение на историците, а четвъртия е обидно местно наименование на испански за анусимите, което буквално значи свиня. Тези четири външни терминологични наименования за анусимите са социологически, докато самия термин анусим е вътрешнообщностен и се отнася до статута на тези евреи по еврейските закони.

Юдаизма през средновековието третира анусимите, за разлика от мешумадите, като напълно годни евреи за всякакви цели. Тъй като акта им на вероотстъпление е принудителен (независимо дали под физическа или друга заплаха) и е против волята на тези евреи те никога не са дисквалифицирани независимо, че външно не са спазвали еврейските обредни и религиозни ритуали (примерно спазвали кашер). Всички наследници на анусимите по майчина линия се приемат за евреи по еврейските религиозни закони, независимо каква ценностна система са възприели децата от смесени бракове, като се и полагат специални грижи от страна на еврейските религиозни деятели за връщането на тези евреи в лоното на юдаизма.

Библиография[редактиране | edit source]

  • The Jews and the Crusaders: The Hebrew Chronicles of the First and Second Crusades (translator: Shlomo Eidelberg).
  • Epistles of Maimonides: Crisis and Leadership (translator: Abraham Halkin).
  • Henry Kamen, The Spanish Inquisition: A Historical Revision.
  • José Faur, In the Shadow of History.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anusim“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.