Анхиалска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анхиалска епархия
Pomorie Monastery 01.JPG
Манастирът „Свети Георги
Местно име Ιερά Μητρόπολη Αγχιάλου
Църква Вселенска патриаршия
Страна Византийска империя, Османска империя, България
Център Анхиало
Катедрална църква „Свети Архангели“
Дата на основаване II век
Дата на закриване 1923 г.
Сан митрополит

Анхиалската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Αγχιάλου) е митрополия на Вселенската патриаршия, съществувала от VIII век до 1923 година, със средище град Анхиало, днешно Поморие.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Християнството се появява в Анхиало в началото на II век - в житието на светицата Севастиана Марцианополска се казва, че светицата пристигнала в Анхиало и заварила там друг от учениците на апостол Павел - Теофан, който очевидно проповядвал от дълго време, тъй като вече имал ученици: „Когато св. Севастиана пристигнала в Анхиало, тя намерила ученика на апостор Павел наречен Теофаниос, прегърнала него и братята му“.[3][2]

Още в средата на II век в Анхиало се споменава организирана църква, начело с епископ Сота, за когото се отбелязва, че се е борил срещу монтанистката ерес.[4] Евсевий Кесарийски се позовава на едно писмо на Серапион Антиохийски, в което се цитират подписите на различни епископи. В писмото епископът на Деултум Елий Публий Юлий се подписва с думите: „Жив е Бог на небето: Блаженият Сотас, Анхиалски поиска да изгони демона от Прискила, но лицемерите не му позволиха“. Сотас е споменат и в Libellus Synodicus, където се казва, че епископ Сотас Анхиалски е свикал събор в град Анхиало срещу ересите на Теодот и на Монтан, на който присъстват дванадесет други епископи. Приска или Прискила, заедно с Максимила, са две пророчици, съратнички на еретика Монтан.[2]

За първите векове на историята на епархията няма много информация. Анхиалски епископи участват в Първия вселенски събор в Никея в 325 година и във Втория в Константинопол в 381 година. През VII век епархията е посочена в епархийски списък като независима архиепископия в Родопската област, пряко подчинена от Константинополската патриаршия.[1] Анхиалската архиепископия липсва от епархийските списъци на Вселенската патриаршия в периода ІХ – ХІ век и явно с българското настъпление на юг от Стара планина и включването на града в пределите на Българската държава е променен и неговият църковен статус и вероятно още от времето на цар Симеон I (893 - 927) анхиалският епископ минава на подчинение на българския архиепископ (патриарх). През ХІ век градът отново става византийски и това е отразено в епархийските списъци на Вселенската патриаршия и имаме няколко конкретни имена на архиереи, заемали архиепископската катедра.[2]

По време на управлението на Андроник II Палеолог (1282 - 1328) анхиалският епископ е издигнат в сан митрополит, титла, която запазва до края на съществуването на диоцеза.[1] Според други мнения Анхиало остава архиепископия до края на XIV век и едва от началото на ХV век катедрата е издигната в ранг на митрополия.[2]

В XIV век анхиалската катедра дълго време е вакантна, вероятно защото в периода 1300 до 1366 година Анхиало често преминава от български във византийски ръце и обратно и когато е в България е бил на подчинение на Търновската патриаршия, за което говори преписката на монах Методий Гемист към българския превод на Четвероевангелието от 1337 година.[2]

Първият засвидетелстван митрополит е Софроний Анхиалски,[2] участвал във византийската делегация на Фераро-флорентинския събор в 1438 - 1439 година, на който подкрепя опозиционната фракция на ефеския митрополит Марк Евгеник, въпреки че е принуден да подпише ороса на събора за уния с Римската църква.[1]

След Падането на Константинопол под властта на османските турци, много аристократични семейства от столицата се заселват в Анхиало и митрополитският трон става още по престижен. От Анхиало е патриарх Йеремия II Транос (1572 - 1595), изтъкнат богослов, който кореспондира с германски богослови в Тюбингенския университет, свикал голям поместен събор в Константинопол в 1593 година, поддържал училищата. Анхиалският митрополит Партений (1609 - 1623) става вселенски патриарх през 1639 година в бурно за Църквата време. През XVII век в диоцеза на Анхиалската митрополия влизат градовете Анхиало и Бургас и 54 градчета и села. По време на управлението на митрополит Митрофан в XVII век е решен дългогодишен спор с Преславската епископия и селата Чалъ кавак, Смядово и Кълново са върнати в нейната юрисдикция.[1]

При избухването на Гръцката революция в 1821 година митрополит Евгений Каравиас, който преподава в анхиалското училище до 1807 година, е обесен на 10 април 1821 година заедно с патриарх Григорий V Константинополски и други архиереи и е обявен за свещеномъченик.[1]

„Христос Пантократор“ от „Преображение Господне“ в Поморие, Стерьос Димитриу, 1852 г.

Митрополит Софроний II (1831 - 1847) е така ценен в епархията си, че анхиалци успяват да предотвратят преместването му друг църковен диоцез. Неговият наследник Софроний III (1847 - 1865) също е ценен и въпреки напредналата му възраст, никой не поисква смяната му. След доброволната си оставка през 1865 година той остава в Анхиалодо смъртта си в 1867 година. Наследникът му Василий II, родом от костурското българско село Загоричани, се отличава с доброто си образование и с грижите си за учебното и благотворителното дело в епархията. По негова инициатива в близост до катедралата „Свети Архангели“ е издигната нова митрополитска сграда, докато е основана величествената църква „Успение Богородично“. Василий основава Анхиалското дружество за прогрес, допринася за подобряването на училищата в града и насърчава много заможни родители да изпращат децата си за получаване на висше образование в различни европейски градове. През 1877 година, по време на Руско-турската война, Василий е обвинен от мюсюлманите в града, че е проруски настроен и е отстранен от длъжност от османските власти. След четири години се завръща в града и продължава да се грижи за напредъка на образованието до 1884 година, когато става смирненски митрополит. Напускайки Анхиало, Василий оставя по-голямата част от библиотеката си на Анхиалското дружество за прогрес.[1]

Василий е наследен от Григорий Дракопулос от Несебър, чийто брат Власис е видна фигура в Анхиало. В 1888 година е преместен в Костур и това предизвиква раздори в анхиалската община. Неговият наследник Софроний IV (1888 - 1889) полага големи усилия да примири враждуващите фракции, но самият той е отстранен по настояване на българските власти.[1]

„Преображение Господне“ в Поморие, 1765 г.

Следващият митрополит Василий II Георгиадис (1889 - 1906), по-късно вселенски патриарх в 1925 - 1929 година, е учен и отличен оратор, ревностен поддръжник на гръцката национална кауза. При управлението си в Анхиало построява великолепна сграда на гръцкото девическо училище, построена с голямото наследство на Фотини Карианди и е завършена величествената църква „Успение Богородично“. Митрополит Василий има водеща роля в тези начинания, като влага дори личен труд, но не успява да поддържа единството и хармонията на своето паство - най-консервативната част от анхиалската община подема кампания срещу него с писма до Патриаршията и публикации в печата. За известно време заминава за Цариград като член на Синода, където се присъедининява към опозиционната на патриарха фракция. Василий II е подкрепя благотворителни инициативи и изкуствата - през 1904 година той изпраща в Националната библиотека в Атина един църковен музикален ръкопис, датиращ от 1450 година, който включва полихрония на Константин Палеолог. По време на антигръцките вълнения в България и опожаряването на Анхиало през юли 1906 година Василий II е арестуван от българските власти и затворен в Сливен до октомври. След освобождаването му е принуден да замине за Цариград.[1]

Титлата на митрополите в началото на XX век е „Анхиалски и Бургаски и на цялото Черноморие“ (Ἀγχιάλου τε καὶ Πύργου, πάσης Μαύρης Θαλάσσης). Диоцезът на епархията включва Анхиало и Бургас и около 80 села и градове като Айтос, Карнобат, Даутли, Йера Кария, Акрания, Евстатохори и Тас тепе, където има гръцки църкви и училища. Катедрала е „Свети Архангели“. Към епархията принадлежи и манастирът „Свети Георги“ - основан в 1858 година на мястото на стар параклис. Освен „Свети Архангели“ в Анхиало има още три църкви - „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, „Преображение Господне“ („Иисус Христос“) и „Успение Богородчно“, основана в 1884 година от митрополит Василий I и завършена в 1899 година като величествен и внушителен храм, струвал 280 000 франка - и много параклиси - „Света Богорица Харитомени“, „Света Ана“, „Света Параскева“ и други. Всички църкви, с изключение на „Иисус Христос“, изгарят през лятото на 1906 година, а имотите им са конфискувани.[1]

От 1906 година духовната власт в града минава под юрисдикцията на Българската екзархия.[2] Последният назначен анхиалски митрополит Константин Хадзиапостолу изобщо не е допуснат от българските власти и след смъртта му на 10 юли 1923 година повече анхиалски митрополити не са назначавани.[5]

Епископи[редактиране | редактиране на кода]

Василий Георгиадис като анхиалски митрополит
Име Име Управление Забележка Години
Сота Σωτάς около 140
Яков Ιάκωβος споменат в промеждутъка от 784 до 806
Стефан Στέφανος споменат в 1166 - 1170[6][7]
Йоан Ιωάννης споменат към 1191 - 1198[6]
Киприан Κυπριανός споменат в 1290 - 1293[8]
Неофит Νεόφυτος споменат в 1369[9]
Йосиф Ιωσήφ споменат в 1380 и 1381[10][11][12]
Атанасий Αθανάσιος споменат в ръкописна бележка от XV век[11]
Софроний Σωφρόνιος споменат в 1438 и 1450[13] и на 15 януари 1467[14]
Игнатий Ἰγνάτιος споменат 10 октомври 1474[14] и в 1477[15]
Неофит Νεόφυτος споменат в 1484-1497 и 1515[16]
Йоаникий Ιωαννίκιος споменат в 1523[15]
Алипий Αλύπιος споменат в 1541[16]
Акакий Ακάκιος споменат в 1561[14]
Ксенофонт Ξενοφών споменат в януари 1565[14]
Йеремия Ιερεμίας споменат в 1580[16]
Теолипт Θεόληπτος споменат в май 1590[14]
Сота Παρθένιος споменат в 1594[16]
Атанасий Αθανάσιος споменат през април 1596, март 1606 и юни 1609[14][17]
Партений Παρθένιος споменат за пръв път през юни 1614[18][19] - 19 юни 1623[15]
Христофор Χριστόφορος юни 1623 - 7 юли 1628[20][21] - 19 юни 1623
Митрофан Μητροφάνης юли 1628 - споменат за последен път на 7 юли 1639[20][22] от агатополски м.
Йоаким Ιωακείμ споменат през декември 1653 - 1662 †[23][20] ? - 1662
Калист Κάλλιστος 24 юли 1662[24][20] - ?
Даниил Δανιήλ споменат през декември 1671 и октомври 1672[25] Не е ясно дали е същият Данаил като онзи от 1687 - 1700 г.
Партений Παρθένιος 17 декември 1676 - около 1677 от вселенски п., εἰς ζωάρκειαν[26][27]
Даниил Δανιήλ споменат през февруари 1687 - 13 април 1700 †[28] Не е ясно дали е същият Данаил като онзи от 1671 - 1672 г. ? - 1700
Макарий Μακάριος 28 април 1700 - споменат през май 1712[29]
Калиник Καλλίνικος споменаван от май 1718[30] до 1 септември 1732[31]
Натанаил Ναθαναήλ споменат в 1733 или 1734[32] преместен през 1753[30]
Ананий Ανανίας ноември 1753 - 1773[30]
Гавриил Γαβριήλ февруари 1773 - 1775 †[30] ? - 1775
Йоаким Ιωακείμ октомври 1775 - септември 1794 в кизически м.[30]
Йоасаф Ιωάσαφ септември 1794 - юни 1808 в пловдивски м.[30]
Павел Παύλος в 1808[33]
Гавриил Γαβριήλ 8 юни 1808[33] - юни 1813[30] във филаделфийски м.
Евгений Каравиас Ευγένιος юни 1813 - 10 април 1821 † от бивш пловдивски м. 1752 - 1821
Антим Άνθιμος април 1821 – юли 1831 от агатополски м., в кизически м. 1779 - 1842
Софроний Σωφρόνιος август 1831 – 7 март 1847[34][35] в еноски м.
Софроний Σωφρόνιος 7 март 1847 – 1865[34] ? – 3 август 1867[36]
Василий Стерьов Βασίλειος 27 септември 1865 – юни 1877 по-късно анхиалски м. 1835 – 1910
Венедикт Адамантидис Βενέδικτος 18 юни 1877 – 11 февруари 1881 в ганоски и хорски м. около 1830 – 1906
Василий Стерьов Βασίλειος 11 февруари 1881 – 24 декември 1884 от бивш анхиалски м., в смирненски м. 1835 – 1910
Григорий Дракопулос Γρηγόριος 12 януари 1885 – 11 октомври 1888 от парамитийски е., в костурски м. ? – 1891
Антим Цацос Άνθιμος 15 октомври 1888 – 17 ноември 1888 от еноски м., не приема избора, в корчански м. 1832 – 1913
Софроний Аргиропулос Σωφρόνιος 17 ноември 1888 – 5 август 1889 от памфилски е., в карпатоски и касоски м. ? – 1911
Василий Георгиадис Βασίλειος 5 август 1889 – 7 февруари 1909 в пелагонийски м. 1846 – 1929
Константин Хадзиапостолу Κωνσταντίνος 12 май 1909 – 10 юли 1923 † от ганоска и хорски м. 1850 – 1923

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Αγχιάλου μητρόπολη. // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 17 април 2020 г. (на гръцки)
  2. а б в г д е ж з Каравълчев, Венцислав. Християнският Анхиало. //
  3. Αγχιάλου μητρόπολη. // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 17 април 2020 г. ἐξελθοῦσα ἡ ἁγία Σεβαστιανὴ εἰς Ἀγχίαλον καὶ εὑροῦσα μαθητὴν τοῦ ἀποστόλου Παύλου, ὀνόματι Θεοφάνιον, ἠσπάσατο αὐτὸν σὺν τοῖς ἀδελφοῖς (на гръцки)
  4. Αγχιάλου μητρόπολη. // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 17 април 2020 г. Ζῇ ὁ Θεὸς ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς, ὅτι Σωτᾶς ὁ μακάριος ὁ ἐν Ἀγχιάλῳ ἠθέλησε τὸν δαίμονα τὸν Πρισκίλλης ἐκβαλεῖν, καὶ οἱ ὑποκριταὶ οὐκ ἀφῆκαν (на гръцки)
  5. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Αγχιάλου κυρός Κωνσταντίνος. (1850-1923). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 септември 2017.
  6. а б Διαμαντόπουλος, Α. Ν. Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου. // Θρακικά (9). 1938. с. 172.
  7. Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 237
  8. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 13924. Wien, 1976 - 1996.
  9. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 20153. Wien, 1976 - 1996.
  10. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 13924. Wien, 1976 - 1996.
  11. а б Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008. с. 32.
  12. Schreiner, P. Nugae byzantino-bulgaricae. // Bulgaria mediaevalis (2). 2011. с. 171 - 172.
  13. Διαμαντόπουλος, Α. Ν. Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου. // Θρακικά (9). 1938. с. 172 - 173.
  14. а б в г д е Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. // Θρακικά (8). 1937. σ. 121 - 122. (на гръцки)
  15. а б в Διαμαντόπουλος, Α. Ν. Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου. // Θρακικά (9). 1938. с. 173.
  16. а б в г Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης. // Θρακικά (14). 1940. с. 69.
  17. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 64- 66.
  18. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 66 - 73.
  19. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. // Θρακικά (8). 1937. σ. 121 - 122. (на гръцки)
  20. а б в г Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. // Θρακικά (8). 1937. σ. 122. (на гръцки)
  21. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 73 - 79.
  22. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 79 - 89.
  23. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 89 - 90.
  24. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 91 - 92.
  25. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 92 - 94.
  26. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 94 - 107.
  27. Διαμαντόπουλος, Α. Ν. Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου. // Θρακικά (9). 1938. с. 174 - 175.
  28. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 107 - 109.
  29. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. // Θρακικά (8). 1937. σ. 122 - 123. (на гръцки)
  30. а б в г д е ж Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. // Θρακικά (8). 1937. σ. 123. (на гръцки)
  31. Διαμαντόπουλος, Α. Ν. Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου. // Θρακικά (9). 1938. с. 174 - 175.
  32. Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. // Révue de l'Orient latin 1. 1893. с. 318.
  33. а б Διαμαντόπουλος, Α. Ν. Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου. // Θρακικά (9). 1938. с. 177.
  34. а б Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. // Θρακικά (8). 1937. σ. 124. (на гръцки)
  35. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 54. Посетен на 12 август 2014.
  36. Διαμαντόπουλος, Α. Ν. Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου. // Θρακικά (9). 1938. с. 178.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България