Аню Ангелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аню Ангелов
генерал-лейтенант, о.з.
генерал от запаса и министър на отбраната
генерал от запаса и министър на отбраната
Информация
Род войски Сухопътни войски на Българска армия
Командвания

Началник-щаб на Противовъздушната отбрана на Сухопътни войски (1987 – 1990)
Командващ на Противовъздушната отбрана на Сухопътни войски (1990 – 1992)
Заместник-командващ Сухопътни войски (1992 – 1994)

Заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия (1994 – 1997)
Отличия Почетен знак „За вярна служба под знамената“ – I степен, други ордени и медали, предметни награди

Роден
Друга работа Аташе по отбраната на Република България в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (1997 – 2000)
Началник на Военна академия „Г. С. Раковски“ (2000 – 2002)
Аню Ангелов в Общомедия

Аню Запрянов Ангелов е български генерал и политик, министър на отбраната на Република България в първото правителство на Бойко Борисов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Хасково на 22 декември 1942 г.

Завършва през 1966 г. Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ (днес Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ към НВУ) със специалност инженер по радиоелектроника и е произведен в първо офицерско звание лейтенант.

След това учи във Военната академия „Г. С. Раковски“ оперативно и стратегическо ръководство на въоръжените сили, през 1974 г. завършва.

Следва специализация във Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР в Москва, в периода 1982 – 1984 г.

Има магистърска степен по оперативно-тактическо и по стратегическо ръководство на въоръжените сили.

През 1991 г. е преминал специален курс за висши офицери от ОССЕ в Колежа по отбраната на НАТО в Рим, Италия.

След завършване на Висшето народно военно артилерийско училище заема различни командни и щабни длъжности:

  • 1966 г. – 1971 г. – командир на самостоятелен взвод на зенитен полигон „Шабла
  • 1974 г. – 1980 г. – зам.-началник на отдел в командването на Противовъздушната отбрана на Сухопътните войски;
  • 1980 г. – 1982 г. – началник щаб на 31-ва фронтова зенитно-ракетна бригада 2К11 Круг Стара Загора (съществувала 1980 – 2002 г., секр. поделение I степен)
  • 1984 г. – 1987 г. – командир на 31-ва фронтова зенитно-ракетна бригада 2К11 Круг Стара Загора (съществувала 1980 – 2002 г., секр. поделение I степен);[1] член на общинския съвет в Стара Загора.

От 1987 г. до 1989 г. е началник на щаба на противовъздушната отбрана (ПВО) на Сухопътни войски.[2]

Делегат е на 14-ия извънреден конгрес на БКП, проведен в НДК на 1 и 2 февруари 1990 г. (след падането на Тодор Живков).

От 1990 г. до 1992 г. е командващ на противовъздушната отбрана (ПВО) на Сухопътни войски[2] когато е удостоен със звание генерал-майор.

От 1992 до 1994 г. е зам.-командващ на Сухопътни войски

През декември 1994 г. му е присвоено званието генерал-лейтенант и е назначен за зам.-началник на Генералния щаб на Българската армия.

От ноември 1997 г. до август 2000 г. е аташе по отбраната във Великобритания и Северна Ирландия.

От септември 2000 г. до февруари 2002 г. е началник на Военната академия „Г.С.Раковски“.

През 2002 г. напуска Българската армия, излиза в запас, и е назначен за директор на дирекция „Планиране на отбраната“ в Министерството на отбраната.

През 2005 г. водач на листата в 25 МИР – София на партия „Коалиция на розата“ на Александър Томов.

Снет от запаса през 2005 г. поради навършване на пределна възраст за запас от 63 г.

До юли 2009 г. е председател на фондация „Център за изследване на националната сигурност“.

На 1 август 2009 г. е назначен за зам.-министър[3] в Министерството на отбраната в първото правителство на ГЕРБ.

На 27 януари 2010 г. официално встъпва в длъжност като министър на отбраната[4] и изпълнява длъжността до сформирането на служебния кабинет на Марин Райков на 13 март 2013 г.

Почетен член е на Асоциацията на завършилите Колежа по отбраната на НАТО.

От 2014 г. до сега е съветник към политическия кабинет на министър-председателя

Награждаван е с ордени, медали и почетен знак „За вярна служба под знамената“ – I степен.

Езици: английски, руски и немски. Женен, с двама синове

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Статия в „Старозагорски новини“
  2. а б История на Радиотехнически войски
  3. ЗАПОВЕД № ОХ-596 от 12 август 2009 г., относно: Разпределение на функции, възлагане на правомощия и упълномощаване на членове на политическия кабинет на министъра на отбраната
  4. Парламентът прие решението за персонални промени в Министерския съвет, с което избра Николай Младенов за министър на външните работи и Аню Ангелов за министър на отбраната