Ан Декло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ан Декло
Anne Desclos
Псевдоним Доминик Ори, Полин Реаж
Родена 23 септември 1907 г.
Починала 27 април 1998 г. (90 г.)
Професия писател, журналист, преводач, учител, редактор
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1937–1998
Жанр любовен роман, еротична литература
Известни творби „Историята на О“
Награди Кавалер на Ордена на Почетния легион
Съпруг Ремон Аржил (1929 – 1933)
Деца Филип
Уебсайт

Ан Декло (на френски: Anne Desclos) е френска журналистка, преводачка, редакторка и писателка на класическия еротичен любовен роман „Историята на О“. Пише литературна критика под псевдонима Доминик Ори (на френски: Dominique Aury) и романа си като Полин Реаж (на френски: Pauline Réage).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ан Сесил Декло е родена на 23 септември 1907 г. в Рошфор сюр Мер, Поату-Шарант, Франция. Като малко дете първо живее с баба си в Англия, а после израства в Рошфор, Франция. Родена в двуезично религиозно семейство тя от малка учи английски и френски. Учи в лицея „Фенелон“, лицея „Кондорсе“, и английска литература в Сорбоната.

След дипломирането си през 1929 г. се омъжва за Раймон Аржил и първоначално е домакиня, като отглежда единствения си син – Филип. Разделят се през 1933 г.

После тя започва да работи в Париж като учител по английски, журналист към „L'Insurgé“ и „Combat“, и преводач, с псевдонима Доминик Ори. По време на Втората световна война се премества в провинцията и е колумнист в списанието „Тут е Тут“. В периода 1943–1944 г. работи в организацията по снабдяването към правителството на Виши. Публикува две антологии в сътрудничество с Тиери Молние, и антология от френски религиозни стихотворения заедно с Жан Полан.

В периода 1950–1952 г. е член на журито на издателство „Галимар“. Като уважаван критик, тя участва в журито за важни литературни награди като наградата на критиката, наградата „Алберт Швайцер“, наградата „Пол Валери“, наградата „Фемина“ и наградата „Фенеон“. В периода 1974–1977 г. е назначена за член на Висшия съвет за литература на правителството.

Голям почитател на английска и американска литература, тя превежда произведенията на Олджърнън Чарлс Суинбърн, Джеймс Хог, Джон Купър Поуис, Вирджиния Улф, Т. С. Елиът, Франсис Скот Фицджералд, Ивлин Уо, и др.

Жан Полан, ревностен почитател на Маркиз дьо Сад, я предизвиква да напише роман в негов стил. През 1954 г. е публикуван романът ѝ „Историята на О“ под псевдонима Полин Реаж. Самоличността ѝ като автор е пазена в тайна, и чак през 1994 г., в интервю за списание „Ню Йоркър“, писателката го оповестява.

Романът няма особен успех след първата си публикация във Франция, но става бестселър в САЩ под друго име. През 1959 г. е забранен от съда във Франция като неморален, и се разпространява апокрифно. Забраната е отменена през 1967 г. През 1969 г. е преиздаден като „Retour à Roissy“, допълнен с разказа „Une fille amoureuse“.

През 1961 г. е удостоена с ордена Кавалер на Почетния легион лично от генерал Де Гол за работата си за френската литература.

Ан Декло умира на 27 април 1998 г. в Корбей Есон (Еври), Ил дьо Франс.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Като Доминик Ори[редактиране | редактиране на кода]

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Songes (1961, 1991) – поезия

Като Полин Реаж[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Histoire d'O (1954) – преиздаден като „Retour à Roissy“ през 1969 г.
    Историята на О, изд. „Медиум 999“ (1991), ИК „Колибри“, София (2013), прев. Силвия Вегенщайн, Росица Ташева

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

всичките по романа „Историята на О“
  • 1975 Histoire d'O
  • 1979 Menthe – la bienheureuse
  • 1981 Les fruits de la passion
  • 1984 Histoire d'O: Chapitre 2
  • 2002 The Story of O: Untold Pleasures
  • 2004 The Story of J
  • 2006 O the Power of Submission

Книги за писателката[редактиране | редактиране на кода]

  • Dominique Aury: La vie secrète de l'auteur d'Histoire d'O – от Анжи Давид
  • Un bouquet pour Dominique Aury (2009) – колектив

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]