Ан Епълбаум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ан Епълбаум
американско-полска журналистка
Anne Elizabeth Applebaum.jpg
Родена
25 юли 1964 г. (58 г.)

Учила вЛондонско училище по икономика и политически науки[1][2]
Йейлски университет[1][3][2][4]
Сейнт Антънис Колидж[1]
Работила вThe Atlantic (2020)[5]
The Economist (1988 – 1991)[1][3][2][6]
Вашингтон Поуст[3][7][1][8]
Лондонско училище по икономика и политически науки[7]
Семейство
СъпругРадослав Шикорски (юни 1992)[9][2]
Деца2

Уебсайтwww.anneapplebaum.com
Ан Епълбаум в Общомедия

Ан Елизабет Епълбаум (на английски: Anne Elizabeth Applebaum) е американско-полска журналистка и историчка.

Родена е на 25 юли 1964 година във Вашингтон в еврейско семейство на адвокат и галеристка. През 1986 година завършва история и литература в Йейлския университет, а през 1987 година и магистратура по международни отношения в Лондонското училище по икономика (съкратено LSE, ЛУИ). През 1988 година заминава за Варшава като кореспондент на списание „Икономист[10], през 1992 година се омъжва за полския политик Радослав Шикорски, а през 2013 година получава полско гражданство. Епълбаум работи за големи периодични англоезични издания, като „Индипендънт“, „Спектейтър“, „Дейли Телеграф“, „Ивнинг Стандарт“, а през 2001 – 2005 година е член на редакционния съвет на „Вашингтон Поуст“. Наред с журналистическата си работа тя пише и няколко книги за историята на комунистическите режими, като за изследването си на съветския ГУЛАГ „Gulag: A History“ (2003) получава награда „Пулицър“.[11]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в еврейско семейство[12]. Баща ѝ Харви Епълбаум е адвокат. Майка ѝ Елизабет работи дълги години в художествената галерия „Коркоран“ във Вашингтон. През 1982 г. Ан Епълбаум завършва частно квакерско училище. Следва в университета Йейл, а след това заминава със стипендия Маршал (Marshall Scholarship) в Лондонското училище по икономика и политически науки и Оксфордския университет[10].

През 1988 г. се мести във Варшава, където работи като кореспондент на списание Икономист[10]. През 90-те години на XX век живее в Лондон и Варшава и сътрудничи на различни английски издания. Първото ѝ произведение е готварска книга за полската кухня[13]. Става очевидец на нежните революции в Източна Европа и през 1996 г. излиза пътеписът ѝ „Между Изтока и Запада“ (на английски: Between East and West, награден с премия „Адолф Бентинк“)[10].

Журналистическата и дейност включва 15 години сътрудничество за Вашингтон поуст (колумнист и член на редакторския съвет), сътрудник и заместник редактор на Спектейтър, политически редактор на Ивнинг стандарт, колумнист за Слейт, Дейли Телеграф и Сънди Телеграф[14]. Член е на редколегията на списание The American Interest и The Atlantic[14].

През 2003 г. е публикувана най-известната ѝ книга: за историята на ГУЛАГ Gulag: A History, за която получава премия „Пулицър“ (2004)[10]. Книгата е преведена на няколко езика, на български излиза през 2005 г. със заглавие „Лагерите на смъртта ГУЛАГ“.

Книгата ѝ „Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944 – 1956“ (2012) описва налагането на тоталитарните режими в Източна Европа и е наградена с наградата Къндил (на английски: Cundill Prize) в Канада и редица други награди[14].

През 2012 – 13 г. оглавява катедра по международни отношения в Лондонското училище по икономика[14], а от края на 2016 г. е професор в Института по глобални проблеми към ЛУИ, [15]. Освен това е старши сътрудник в Johns Hopkins School of Advanced International Studies към университет „Джонс Хопкинс“ и в института Агора (Agora Institute). В последния ръководи ARENA – програма за изследвания на дезинформацията и пропагандата през XXI век [14].

През декември 2021 г. е избрана за член на борда на наградите „Пулицър“ заедно с Габриел Ескобар[16].

Андре Либих нарича Епълбаум „ангажиран журналист“[13]. През 2019 г е сред подписалите „Отворено писмо срещу политическите репресии в Русия“[17].

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1992 Носителка на на британската мемориална награда „Чарлз Дъглас“
  • 2003 Финалистка за National Book Award в раздел Nonfiction за книгата ѝ Gulag: A History[18]
  • 2003 Носителка на британската награда „Дъф Купър“ за книгата ѝ Gulag: A History
  • 2004 Носителка на наградата „Пулицър“ в раздел General Non-Fiction за книгата ѝ Gulag: A History[19]
  • 2008 Носителка на естонския Орден на кръста на земята на Мария, 3 степен
  • 2008 Носителка на литовската Хилядолетна звезда[20]
  • 2010 Носителка на унгарската награда „Петьофи“
  • 2012 Офицерски кръст на Ордена за заслуги пред Република Полша[21]
  • 2012 Финалистка за National Book Award в раздел Nonfiction за книгата ѝ Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944–1956[22]
  • 2013 Носителка на американската награда за историческо изследване „Кандил“ за книгата ѝ Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944–1956[23]
  • 2013 Носителка на медала на херцога на Уестминстър за военна литература за книгата ѝ Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944–1956[24]
  • 2017 Почетен доктор на Джорджтаунски университет[25]
  • 2017 Почетен доктор на Националния университет „Киево-Могилянска академия“[26]
  • 2017 Носителка на британската награда „Дъф Купър“ за книгата ѝ Red Famine: Stalin's War on Ukraine
  • 2017 Носителка на годишната награда на фонда на Емелян и Татяна Антонович.[27]
  • 2018 Носителка на канадската награда „Лайънъл Гелбър“ за книгата ѝ Red Famine: Stalin's War on Ukraine[28]
  • 2018 Почетен професор на Вроцлавския университет[29]
  • 2019 Носителка на италианската награда „Нонино“[30]
  • 2019 Носителка на украинския Орден на княгиня Олга, 3 степен[31]
  • 2021 Финалистка за National Magazine Awards в категориите „Есеистика и критика“ и „Колонки и коментари“[32]
  • 2021 Носителка на международната награда за публицистика на испанския вестник „Ел Мундо“[33]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Applebaum, Anne. Between East and West: Across the Borderlands of Europe. Pantheon Books, 1994.
  • Gulag: A History, Doubleday, 2003, 677 pages, ISBN 0-7679-0056-1; paperback, Bantam Dell, 2004, 736 pages, ISBN 1-4000-3409-4
    • Епълбаум, Ан. Лагерите на смъртта ГУЛАГ. София, ЛиК, 2005. ISBN 954-607-669-4. с. 626.
  • Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe, 1944 – 1956, Allen Lane, 2012, 614 pages, ISBN 978-0-713-99868-9 / Doubleday ISBN 978-0-385-51569-6
    • Апълбаум, Ан. Желязната завеса: Рухването на Източна Европа 1944 - 1956. София, Рива, 2012. ISBN 978-954-320-566-0. с. 536.
  • Gulag Voices : An Anthology, Yale University Press, 2011, 224 pages, ISBN 9780300177831
  • From a Polish Country House Kitchen, Chronicle Books, 2012, 288 pages, ISBN 1-452-11055-7
  • Red Famine: Stalin's War on Ukraine, Penguin Randomhouse, 2017[34][35]
  • Applebaum, Anne. 100 years later, Bolshevism is back. And we should be worried. // The Washington Post, November 6, 2017.
  • Applebaum, Anne. A Warning From Europe: The Worst Is Yet to Come. // The Atlantic, October 2018.
  • Twilight of Democracy: The Seductive Lure of Authoritarianism, Doubleday, 2020, 224 pages, ISBN 978-0385545808
  • History Will Judge the Complicit. // The Atlantic. August 2020.
  • The New Puritans. // The Atlantic. 31 August 2021.
  • The MyPillow Guy Really Could Destroy Democracy. // The Atlantic. 29 July 2021.
  • "The Bad Guys Are Winning". The Atlantic. 15 November 2021.
  • Wybór (Choice), Agora, 2021, 320 pages, ISBN 978-83-268-3856-9

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д www.nationalbook.org.
  2. а б в г www.nytimes.com.
  3. а б в www.corpus.ru.
  4. www.americanacademy.de.
  5. munkschool.utoronto.ca.
  6. www.anneapplebaum.com.
  7. а б www.britannica.com.
  8. www.pravda.com.ua.
  9. orka.sejm.gov.pl.
  10. а б в г д Ан Епълбаум. Покаяние как социальный институт. // polit.ru. 7 юни 2007. Посетен на 14 февруари 2022. (на руски)
  11. www.nytimes.com
  12. פולין עשויה להתגאות השנה בגברת ראשונה יהודייה((he))
  13. а б Андре Либих. Железный занавес: разрушение Восточной Европы в 1944 – 1956 годах. // nashagazeta.ch. 12 декември 2014. Посетен на 14 февруари 2022. (на руски)
  14. а б в г д Anne Applebaum. // anneapplebaum.com. Посетен на 14 февруари 2022. (на английски)
  15. Ан Епълбаум, профил на сайта на LSE
  16. Anne Applebaum of The Atlantic and Gabriel Escobar of The Philadelphia Inquirer Join Pulitzer Board. // pulitzer.org. 13 декември 2021. Посетен на 14 февруари 2022. (на английски)
  17. Открытое письмо против политических репрессий в России
  18. 2003 National Book Awards Winners and Finalists, The National Book Foundation. // Посетен на 2017-04-03.
  19. The Pulitzer Prizes General Nonfiction. // Pulitzer Prize. Посетен на November 28, 2012.
  20. Agnieszka Kazimierczuk. Applebaum otrzymała "Gwiazdę Millenium Litwy" - Literatura. // Архивиран от оригинала на March 28, 2017. Посетен на 2017-04-03.
  21. Odznaczenia państwowe w Święto Niepodległości / Ordery i odznaczenia / Aktualności / Archiwum Bronisława Komorowskiego / Oficjalna strona Prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej. // Посетен на 2017-04-03.
  22. National Book Award Finalists Announced Today. // Library Journal. October 10, 2012. Архивиран от оригинала на December 6, 2012. Посетен на November 15, 2012.
  23. Press Release. Ann Applebaum wins 2013 Cundill Prize. // McGill University, 21 November 2013. Посетен на 24 December 2013.
  24. Royal United Services Institute. Duke of Westminster Medal for Military Literature 2013. // 5 December 2013. Посетен на 21 January 2017.
  25. Commencement Speakers Present Varied Experiences. // 2017-05-19. Посетен на 2017-05-22.
  26. Anne Applebaum receives an Honorary Doctorate at NaUKMA. // Kyiv Mohyla Foundation of America. 2017-12-16. Посетен на 2017-12-22.
  27. Bihun, Yaro. Anne Applebaum honored with Antonovych Award. // The Ukrainian Weekly. November 10, 2017. Посетен на January 1, 2022.
  28. Press Release: Anne Applebaum's Red Famine Wins the 2018 Lionel Gelber Prize, CISION, March 13, 2018. Accessed September 14, 2018.
  29. Anne Applebaum uhonorowana prestiżową nagrodą im. Fritza Sterna. // 2018-10-03.
  30. Anne Applebaum. // Посетен на 2019-01-26.
  31. Зеленський нагородив іноземок за діяльність щодо правди про Голодомор. //
  32. THE AMERICAN SOCIETY OF MAGAZINE EDITORS ANNOUNCE FINALISTS FOR 2021 NATIONAL MAGAZINE AWARDS. // Посетен на 2021-05-13.
  33. El Prado de Anne Applebaum, de El Bosco a 'Duelo a garrotazos'. // 2021-12-01. Посетен на 2021-12-10.
  34. Red Famine by Anne Applebaum | PenguinRandomHouse.com.
  35. Fitzpatrick, Sheila. Red Famine by Anne Applebaum review – did Stalin deliberately let Ukraine starve?. // The Guardian. 25 August 2017. Посетен на 25 August 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]