Направо към съдържанието

Ан Епълбаум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ан Епълбаум
американско-полска журналистка и историк
2024 г.
Родена
25 юли 1964 г. (60 г.)
Учила вЛондонско училище по икономика и политически науки[1][2]
Йейлски университет[1][3][2][4]
Сейнт Антънис Колидж[1]
Работила вThe Atlantic (2020)[5]
The Economist (1988 – 1991)[1][3][2][6]
Вашингтон Поуст[3][7][1][8]
Лондонско училище по икономика и политически науки[7]
НаградиНаграда за мир на германската книжна търговия (2024)[9]
Семейство
СъпругРадослав Шикорски (юни 1992)[10][2]
Деца2
Уебсайтwww.anneapplebaum.com
Ан Епълбаум в Общомедия

Ан Елизабет Епълбаум (на английски: Anne Elizabeth Applebaum) е американско-полска журналистка и историчка.

Епълбаум работи за големи периодични англоезични издания, като „Индипендънт“, „Спектейтър“, „Дейли Телеграф“, „Ивнинг Стандарт“, а през 2001 – 2005 година е член на редакционния съвет на „Вашингтон Поуст“. Наред с журналистическата си работа тя пише и няколко книги за историята на комунистическите режими, като за изследването си на съветския ГУЛАГ „Gulag: A History“ (2003) получава награда „Пулицър“.[11]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 25 юли 1964 година във Вашингтон в еврейско семейство на адвокат и галеристка.[12]. Баща ѝ Харви Епълбаум е адвокат. Майка ѝ Елизабет работи дълги години в художествената галерия „Коркоран“ във Вашингтон. През 1982 г. Ан Епълбаум завършва частно квакерско училище. През 1986 г. завършва история и литература в Йейлския университет, а след това заминава със стипендия Маршал (Marshall Scholarship) в Лондонското училище по икономика (съкратено LSE, ЛУИ), където завършва магистратура по международни отношения през 1987 г.[13]

През 1988 г. заминава за Варшава като кореспондент на списание „Икономист“[13]

През 1992 г. се омъжва за полския политик Радослав Шикорски, а през 2013 г. получава полско гражданство.

През 90-те години на XX век живее в Лондон и Варшава и сътрудничи на различни английски издания. Първото ѝ произведение е готварска книга за полската кухня[14]. Става очевидец на нежните революции в Източна Европа и през 1996 г. излиза пътеписът ѝ „Между Изтока и Запада“ (на английски: Between East and West, награден с премия „Адолф Бентинк“)[13].

Журналистическата и дейност включва 15 години сътрудничество за Вашингтон поуст (колумнист и член на редакторския съвет), сътрудник и заместник редактор на Спектейтър, политически редактор на Ивнинг стандарт, колумнист за Слейт, Дейли Телеграф и Сънди Телеграф[15]. Член е на редколегията на списание The American Interest и The Atlantic[15].

През 2003 г. е публикувана най-известната ѝ книга: за историята на ГУЛАГ Gulag: A History, за която получава премия „Пулицър“ (2004)[13]. Книгата е преведена на няколко езика, на български излиза през 2005 г. със заглавие „Лагерите на смъртта ГУЛАГ“.

Книгата ѝ „Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944 – 1956“ (2012) описва налагането на тоталитарните режими в Източна Европа и е наградена с наградата Къндил (на английски: Cundill Prize) в Канада и редица други награди[15].

През 2012 – 2013 г. оглавява катедрата по международни отношения в Лондонското училище по икономика[15], а от края на 2016 г. е професор в Института по глобални проблеми към ЛУИ, [16]. Освен това е старши сътрудник в Johns Hopkins School of Advanced International Studies към университет „Джонс Хопкинс“ и в института Агора (Agora Institute). В последния ръководи ARENA – програма за изследвания на дезинформацията и пропагандата през XXI век [15].

През декември 2021 г. е избрана за член на борда на наградите „Пулицър“ заедно с Габриел Ескобар[17].

Андре Либих нарича Епълбаум „ангажиран журналист“[14]. През 2019 г е сред подписалите „Отворено писмо срещу политическите репресии в Русия“[18].

Отличия и награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1992 Носителка на британската мемориална награда „Чарлз Дъглас“
  • 2003 Финалистка за National Book Award в раздел Nonfiction за книгата ѝ Gulag: A History[19]
  • 2003 Носителка на британската награда „Дъф Купър“ за книгата ѝ Gulag: A History
  • 2004 Носителка на наградата „Пулицър“ в раздел General Non-Fiction за книгата ѝ Gulag: A History[20]
  • 2008 Носителка на естонския Орден на кръста на земята на Мария, 3 степен
  • 2008 Носителка на литовската Хилядолетна звезда[21]
  • 2010 Носителка на унгарската награда „Петьофи“
  • 2012 Офицерски кръст на Ордена за заслуги пред Република Полша[22]
  • 2012 Финалистка за National Book Award в раздел Nonfiction за книгата ѝ Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944–1956[23]
  • 2013 Носителка на американската награда за историческо изследване „Кандил“ за книгата ѝ Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944–1956[24]
  • 2013 Носителка на медала на херцога на Уестминстър за военна литература за книгата ѝ Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944–1956[25]
  • 2017 Почетен доктор на Джорджтаунски университет[26]
  • 2017 Почетен доктор на Националния университет „Киево-Могилянска академия“[27]
  • 2017 Носителка на британската награда „Дъф Купър“ за книгата ѝ Red Famine: Stalin's War on Ukraine
  • 2017 Носителка на годишната награда на фонда на Емелян и Татяна Антонович.[28]
  • 2018 Носителка на канадската награда „Лайънъл Гелбър“ за книгата ѝ Red Famine: Stalin's War on Ukraine[29]
  • 2018 Почетен професор на Вроцлавския университет[30]
  • 2019 Носителка на италианската награда „Нонино“[31]
  • 2019 Носителка на украинския Орден на княгиня Олга, III степен[32]
  • 2021 Финалистка за National Magazine Awards в категориите „Есеистика и критика“ и „Колонки и коментари“[33]
  • 2021 Носителка на международната награда за публицистика на испанския вестник „Ел Мундо“[34]
  • 2022 Носителка на украинския Орден на княгиня Олга, II степен[35]
  • 2024 Носителка на Наградата за мир на немските книгоразпространители[36]

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Applebaum, Anne. Between East and West: Across the Borderlands of Europe. Pantheon Books, 1994.; преиздадена: Random House, 1995; Penguin, 2015; and Anchor, 2017
  • Gulag: A History, Doubleday, 2003, 677 pages, ISBN 0-7679-0056-1; paperback, Bantam Dell, 2004, 736 pages, ISBN 1-4000-3409-4
    • Епълбаум, Ан. Лагерите на смъртта ГУЛАГ. София, ЛиК, 2005. ISBN 954-607-669-4. с. 626.
  • Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe, 1944 – 1956, Allen Lane, 2012, 614 pages, ISBN 978-0-713-99868-9 / Doubleday ISBN 978-0-385-51569-6
    • Апълбаум, Ан. Желязната завеса: Рухването на Източна Европа 1944 - 1956. София, Рива, 2012. ISBN 978-954-320-566-0. с. 536.
  • Gulag Voices: An Anthology, Yale University Press, 2011, 224 pages, ISBN 9780300177831
  • From a Polish Country House Kitchen, Chronicle Books, 2012, 288 pages, ISBN 1-452-11055-7
  • Red Famine: Stalin's War on Ukraine, Penguin Randomhouse, 2017[37][38]
  • Twilight of Democracy: The Seductive Lure of Authoritarianism, Doubleday, 2020, 224 pages, ISBN 978-0385545808
  • Wybór (Choice), Agora, 2021, 320 pages, ISBN 978-8326838255
  • Autocracy, Inc.: The Dictators Who Want to Run the World, Doubleday, 2024, 224 pages, ISBN 978-0385549936

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д www.nationalbook.org
  2. ↑ а б в г www.nytimes.com
  3. ↑ а б в www.corpus.ru
  4. ↑ www.americanacademy.de
  5. ↑ munkschool.utoronto.ca
  6. ↑ www.anneapplebaum.com
  7. ↑ а б 12461390
  8. ↑ www.pravda.com.ua
  9. ↑ www.friedenspreis-des-deutschen-buchhandels.de
  10. ↑ orka.sejm.gov.pl
  11. ↑ www.nytimes.com
  12. ↑ פולין עשויה להתגאות השנה בגברת ראשונה יהודייה((he))
  13. ↑ а б в г Ан Епълбаум. Покаяние как социальный институт // polit.ru. 7 юни 2007. Архивиран от оригинала на 2022-02-14. Посетен на 14 февруари 2022. (на руски)
  14. ↑ а б Андре Либих. Железный занавес: разрушение Восточной Европы в 1944 – 1956 годах // nashagazeta.ch. 12 декември 2014. Посетен на 14 февруари 2022. (на руски)
  15. ↑ а б в г д Anne Applebaum // anneapplebaum.com. Посетен на 14 февруари 2022. (на английски)
  16. ↑ Ан Епълбаум, профил на сайта на LSE
  17. ↑ Anne Applebaum of The Atlantic and Gabriel Escobar of The Philadelphia Inquirer Join Pulitzer Board // pulitzer.org. 13 декември 2021. Посетен на 14 февруари 2022. (на английски)
  18. ↑ Открытое письмо против политических репрессий в России
  19. ↑ 2003 National Book Awards Winners and Finalists, The National Book Foundation // Посетен на 2017-04-03.
  20. ↑ The Pulitzer Prizes General Nonfiction // Pulitzer Prize. Посетен на November 28, 2012.
  21. ↑ Agnieszka Kazimierczuk. Applebaum otrzymała "Gwiazdę Millenium Litwy" - Literatura // Архивиран от оригинала на 2017-03-28. Посетен на 2022-07-11.
  22. ↑ Odznaczenia państwowe w Święto Niepodległości / Ordery i odznaczenia / Aktualności / Archiwum Bronisława Komorowskiego / Oficjalna strona Prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej // Архивиран от оригинала на 2021-09-27. Посетен на 2022-07-11.
  23. ↑ National Book Award Finalists Announced Today // Library Journal. October 10, 2012. Архивиран от оригинала на 2012-12-06. Посетен на 2022-07-11.
  24. ↑ Press Release. Ann Applebaum wins 2013 Cundill Prize // McGill University, 21 November 2013. Посетен на 24 December 2013.
  25. ↑ Royal United Services Institute. Duke of Westminster Medal for Military Literature 2013 // 5 December 2013. Архивиран от оригинала на 2021-03-05. Посетен на 2022-07-11.
  26. ↑ Commencement Speakers Present Varied Experiences // 2017-05-19. Архивиран от оригинала на 2017-05-23. Посетен на 2017-05-22.
  27. ↑ Anne Applebaum receives an Honorary Doctorate at NaUKMA // Kyiv Mohyla Foundation of America. 2017-12-16. Архивиран от оригинала на 2017-12-23. Посетен на 2017-12-22.
  28. ↑ Bihun, Yaro. Anne Applebaum honored with Antonovych Award // The Ukrainian Weekly. November 10, 2017. Архивиран от оригинала на 2022-06-22. Посетен на 2022-07-11.
  29. ↑ Press Release: Anne Applebaum's Red Famine Wins the 2018 Lionel Gelber Prize, CISION, March 13, 2018. Accessed September 14, 2018.
  30. ↑ Anne Applebaum uhonorowana prestiżową nagrodą im. Fritza Sterna // 2018-10-03.
  31. ↑ Anne Applebaum // Посетен на 2019-01-26.
  32. ↑ Зеленський нагородив іноземок за діяльність щодо правди про Голодомор
  33. ↑ THE AMERICAN SOCIETY OF MAGAZINE EDITORS ANNOUNCE FINALISTS FOR 2021 NATIONAL MAGAZINE AWARDS // Посетен на 2021-05-13.
  34. ↑ El Prado de Anne Applebaum, de El Bosco a 'Duelo a garrotazos' // 2021-12-01. Посетен на 2021-12-10.
  35. ↑ Decree of the President of Ukraine No. 595/2022 // Офіційне Інтернет-Представництво Президента України. August 23, 2022. Посетен на September 12, 2022.
  36. ↑ Anne Applebaum wins German peace prize for 2024 – DW – 06/25/2024 // dw.com. Посетен на 2024-06-27.
  37. ↑ Red Famine by Anne Applebaum | PenguinRandomHouse.com.
  38. ↑ Fitzpatrick, Sheila. Red Famine by Anne Applebaum review – did Stalin deliberately let Ukraine starve? // The Guardian. 25 August 2017. Посетен на 25 August 2017.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ан_Епълбаум&oldid=12615514“.