Направо към съдържанието

Апамея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Апамея
آفاميا
Местоположение
35.4167° с. ш. 36.4° и. д.
Апамея
Местоположение в Сирия
Страна Сирия
МухафазаХама
Археология
Видград
Построеноколо 300 г. пр.н.е.
Изоставен13 век
Състояниев руини
Апамея в Общомедия

Апамея (на арабски: ‏أفاميا‎ или ‏آفاميا‎, Afāmya; на гръцки: Απάμεια της Συρίας) е древногръцки и древноримски град в Северна Сирия на река Оронт. Главен град е на местността Апамене, по-късно на римската провинция Сирия Секунда.

Сред впечатляващите древни останки обектът включва Голямата колонада, която се простира на близо 2 км, което я прави сред най-дългите в римския свят, и Римския театър – един от най-големите оцелели театри на Римската империя с над 20 000 седящи места.

Мястото се намира в покрайнините на съвременния град Калаат ал-Мадик, на около 55 км северозападно от град Хама, Сирия, с изглед към долината Габ.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в Западна Сирия и възниква на десния бряг на река Оронт. На отсрещния бряг се издига хълм, върху който се намират останките от стратегическо укрепление – крепостта Апамея.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Контурна карта на Апамея
Останки от домове и магазини на улицата на колонадата
Улица на колонадата: детайл

Елинистическа епоха

[редактиране | редактиране на кода]

Градът се казва първо Фарнакес. След завладяването му от Александър Велики той се казва Пела.

След завладяването на региона от Александър Велики и последвалите конфликти между неговите диадохи, нова интерпретация на елинистическата история, базирана на открита през 2011 г. мозайка от Апамея, предложена от Олшевски и Саад,[1] предполага, че македонският военен лагер Пела е бил основан през есента на 320 г. пр.н.е. Това се е случило непосредствено след Трипарадийския договор и по инициатива на Антипатър, вдъхновен от Касандър. Според тази хипотеза авторите отхвърлят предходните мнения, приписващи основаването на Пела на Александър Велики или на Антигон I Монофталм. Около 300 г. пр.н.е. Пела получава статут на полис – укрепен и организиран като град от Селевк I Никатор, царя на селевкидите, който го наименува на своята бактрийска съпруга Апама, дъщеря на согдийския военачалник Спитамен.[2] Градът е бил стратегически разположен в извивка на река Оронт, заобиколен от езеро и блата, което му е придавало полуостровна форма – оттук и другото му наименование, Херонесос. Благодарение на мястоположението си на ключов търговски кръстопът, той се превръща в един от четирите града на Сирийския тетраполис. Селевк развива Пела като важна военна база, снабдена с 500 бойни слона и конезавод с 30 000 кобили и 300 жребци. Тук се е намирало мястото за сечене на монети на селевкидите.

След 142 г. пр.н.е. претендентът Диодот Трифон прави Апамея база на своите операции.[3]

Помпей Велики разрушава града през I век пр.н.е. Новооснован е през I век с името Claudia Apamea.

При преброяването от сирийския управител Публий Сулпиций Квириний Клавдий Емилий Секунд[4] прави проучване на населението на града и принадлежащата му територия през 6 г. сл. н.е., в което преброява 117 000 hom(ines) civ(ium)“ – 117 000 граждани, число, което е интерпретирано като даващо общо население от 130 000 или 500 000 души, в зависимост от използваните методи.[5] Така той е един от най-големите градове в Ориента.

Ранен римски перииод

[редактиране | редактиране на кода]

През 64 г. пр.н.е., след като напуска зимните си квартири, вероятно разположени в или около Антакия, Гней Помпей Велики предприема поход на юг и разрушава крепостта на Апамея, с което градът окончателно е анексиран към Римската република.[6]

По-късно, по време на сирийското въстание, водено от Квинт Цецилий Бас, Апамея оказва съпротива на силите на Юлий Цезар в продължение на три години – до пристигането на Гай Касий Лонгин през 46 г. пр.н.е., когато градът капитулира.[7]

С избухването на Юдейската война жителите на Апамея демонстрират завидна толерантност – отказват да предадат евреите, живеещи сред тях, като не допускат нито убийства, нито пленяване.[8][9]

През 40 г. пр.н.е., по време на размирните години на римските граждански войни, Апамея за кратко попада под контрола на помпейско-партските сили.

Голяма част от Апамея е разрушена при земетресението през 115 г. сл. н. е., но впоследствие е възстановена.

Късноримска и византийска епоха

[редактиране | редактиране на кода]

От 218 до 234 г. сл. н. е. II Партски легион е разположен в Апамея, когато изоставя подкрепата на узурпатора Макрин в полза на императора и застава на страната на възхода на Елагабал към пурпурната власт, който след това побеждава Макрин в битката при Антиохия.[10]

Таргумът на Псевдо-Йонатан (Num. xxxiv. 11) има Апамея (אפמיאה)[11] за името на града Шефам, което се среща в Таргум Йерусалим и Неофитите.[12] Тъй като Апамея на практика е принадлежала на равинска Палестина, първите плодове, донесени от Аристон от този град, са били приети за жертвоприношение в Йерусалим.[13]

В началото на V век Апамея получава статут на провинциален център на Сирия Секунда след отделянето си от Сирия Прима.[14]

Апамея е седалище на прочута философска школа. По времето на Юстиниан I получава нова крепостна защита.

Градът е разрушен от Хосров I Ануширван през 540 г.[15][16] По време на Персийско-византийската война от 602-628 г. пада през 613 г. под властта на Шахрбараз и е в сасанидски ръце почти до края на войната.[17]

Ислямска епоха

[редактиране | редактиране на кода]

След мюсюлманското завладяване на Сирия Апамея е частично възстановена и е известна на арабски като Афамия или Фамия.[15][18] Градът е завладян от Рашидун заедно с град Ал-Сукайлабия след битката при Ярмук.[19] След това Апамея е използвана като наблюдателен пункт за предупреждение срещу вражеска атака.[19]

Заселена е от арабските племена бахра и удра. Въпреки това възвръща значението си едва под управлението на Хамданидите, базирани в Халеб.[20] Управляван от Халаф ибн Мулайиб от 1095 до 1106 г., градът е превзет от кръстоносците на Танкред Галилейски след убийството на Халаф от асасини.[21] Абу Тахир и приближените му търсят убежище, но са екзекутирани от Алп Арслан.

Според собствените си мемоари Осама ибн Мункид ръководи малка сила от Шайзар, която заедно с бедуински съюзници напада гарнизона на кръстоносците в Афамия за да ограби култивационните земи през 1119 г. До 1149 г. Афамия постепенно отново попада под мюсюлмански контрол.

Разрушен е от земетресение през 1152 г.[15]

Руини

[редактиране | редактиране на кода]
Фасада (портик)
Пример за орнаментални руини

Много останки от древния акропол все още съществуват, вероятно останките на пищно украсени храмове, за които говори Созомен;[22] сега Апамея е оградена от древни крепостни стени, наречени Калат ел-Мудик (Кŭlat el-Mudîk); останалата част от древния град се намира в равнината.

Музеят

Най-значителната колекция от предмети от обекта, включително много значими архитектурни и художествени обекти, които могат да се видят извън Сирия, се намират в Художествено-историческия музей на Брюксел.

В резултат на гражданската война в Сирия древният град е повреден и разграбен от ловци на съкровища.[23][24] През април 2017 г. Ал-Масдар Нюз публикува сателитни снимки, разкриващи, че обектът е покрит със стотици дупки, изкопани от иманяри, търсещи древни артефакти.[25]

Голяма колонада

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към път, обграден с колони, някои от които все още са увенчани с декоративен фриз
Голямата колонада

Голямата колонада е била разположена по главния булевард на Апамея и е била дълга близо 2 км, което я прави сред най-дългите в древноримския свят. Възстановена е, след като оригиналната, датираща от Селевкидската империя, е опустошена заедно с останалата част от Апамея при земетресението през 115 г. сл. н. е. Реконструкцията започва веднага и през II век градът е напълно възстановен, започвайки с Голямата колонада.[26] Колонадата е била разположена по оста север-юг, образувайки Кардо максимус на града. Започвайки от северната порта на града, колонадата се е простирала в непрекъсната права линия до южната порта. Северната третина на колонадата е маркирана от монументална оброчна колона, която се е намирала срещу баните.[27] Колонадата е преминавала през центъра на града и около нея са били струпани няколко важни сгради, включително баните, агората, храмът на Тюхе, нимфеумът, ротондата, църквата-атриум и базиликата.[28] От двете страни на улицата широката 6,15 м колонада се е простирала по цялата му дължина. Колоните са били с 9 м височина и 0,9 м в диаметър. Те са стоели върху квадратни основи със страна 1,24 м и височина 0,47 м. Колоните показват два основни дизайна: обикновени и отличителни спираловидни канелюри. Археологът Жан Ласюс твърди, че първият датира от периода на Траян, а вторият - от този на Антонин Пий.[29] Портиците на колонадата са били покрити с обширни мозайки по цялата ѝ дължина.[27]

При византийския император Юстиниан I няколко части от колонадата са реставрирани. Улицата е стеснена до 12 м чрез добавяне на пешеходна пътека от двете страни. Няколко участъка от улицата са подменени с римски паваж, направен от квадратни блокове варовик. Новата настилка е покривала и изцяло обновена дренажна система. Промените на Юстиниан включват издигането на монументален портик, съставен от четири колони с височина 9 м и капители с височина 1 м.[30] Градът по-късно е разграбен от сасанидите под командването на Адармахан.[31]

Реконструирана част от колонадата днес може да се види в Художествено-историческия музей в Брюксел.

Римски театър

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално построен като театър в елинистичен стил в ранната Селевкидска империя, театърът е разширен и преустроен в Ранния римски период,[32] когато главната сцена и входовете са реорганизирани по по-типичен римски начин. Земетресението в Антиохия от 115 г. пр. н. е. причинява сериозни щети на конструкцията. Скоро след това е възстановен под патронажа както на Траян, така и на Адриан. Театърът е допълнително разширен през първата половина на III век сл. н. е.[33] По време на Византийската империя дренажният басейн на театъра е преустроен и през средата на долната сцена е построен ганат. Към късния византийски период театърът престава да служи като център за театрални представления. Въпреки това, театърът и неговият ганат продължават да бъдат важен водоизточник през византийския и ислямския период.[34] Театърът е построен на стръмен хълм с изглед към долината на река Оронт.[35]

Театърът, заедно с този в Ефес, е един от най-големите оцелели театри на Римската империя с приблизителен капацитет от над 20 000 места. Единственият друг известен театър, който е значително по-голям, е Театърът на Помпей в Рим.[36] Голяма част от структурата му е в руини поради архитектурни срутвания и обширни кариерни дейности в по-късни епохи,[37] и само 1/8 от обекта е разкрита досега.[36] Една от основните характеристики на театъра е неговият воден басейн и сложната римска тръбопроводна система, използвана в него. Наскоро разкопаната теракотена система се намира по протежение на източния вход на земята и е добре запазена.[38]

Голяма ловна мозайка

[редактиране | редактиране на кода]
Голямата ловна мозайка в Резиденцията на губернатора, 414–420 пр. н. е.

Тази мозайка, която сега се намира в Художествено-историческия музей в Брюксел, е открита през 1935 г. в приемната на вероятно двореца на римския управител на провинция Сирия Секунда. Площта й е 120 м². Великата мозайка датира от 415–420 г. сл. н. е. и е сред най-престижните от този тип композиции. Технически и тематично е сравнима с мозайките в двореца на византийските императори в Константинопол от същия период.

Надпис на входа гласи: „По време на най-красивия Апелион триклиниумът е бил построен отново през месец Горпиас, трети индикт, през 851 година“ (септември, 539 г. сл. н. е.).

Синагога

[редактиране | редактиране на кода]

Близо до центъра на града е открита еврейска синагога от IV век. Тя се отличава с геометричен мозаечен под, датиращ от около 391 г. сл. н. е. Мозайката включва 19 надписа, записващи имената на дарителите, както и техните длъжности, включително „архисинагог“ и „хазан“ или „диаконос“. През V век на мястото на синагогата е построена християнска църква.[39]

Бележити личности

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Janine Balty (ed.): Apamée de Syrie: bilan des recherches archéologiques, 1965 – 1968; actes du colloque tenu à Bruxelles les 29 et 30 Avril 1969. Bruxelles 1969
  • Jean Ch. Balty: Guide d'Ápamée. Bruxelles 1981
  • Janine Balty (ed.): Apamée de Syrie: bilan des recherches archéologiques 1973 – 1979; aspects de l'architecture domestique d'Apamée; actes du colloque tenu à Bruxelles les 29, 30 et 31 mai 1980. Bruxelles 1984
  • Marek Titien Olszewski, Houmam Saad, "Pella-Apamée sur l'Oronte et ses héros fondateurs à la lumière d’une source historique inconnue: une mosaïque d’Apamée", in: M. P. Castiglioni, R. Carboni, M. Giuman, H. Bernier-Farella (eds.), Héros fondateurs et identités communautaires dans l’Antiquité, entre mythe, rite et politique, Morlacchi University Press, Padoue, с. 365–416 (ISBN 978-88-9392-053-7)
  • William Smith (editor); Dictionary of Greek and Roman Geography, "Apameia", London, (1854)
  • R. F. Burton and T. Drake, Unexplored Syria
  • E. Sachau, Reise in Syrien, 1883

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ 1. Marek Titien Olszewski, Houmam Saad, "Pella-Apamée sur l'Oronte et ses héros fondateurs à la lumière d’une source historique inconnue: une mosaïque d’Apamée", in: M. P. Castiglioni, R. Carboni, M. Giuman, H. Bernier-Farella (eds.), Héros fondateurs et identités communautaires dans l’Antiquité, entre mythe, rite et politique, Morlacchi University Press, Padoue,2018, с. 365–416 (ISBN 978-88-9392-053-7)
  2. ↑ не негова майка, както твърди Стефан; сравни Страбон, с. 578
  3. ↑ Strab. l. c.
  4. ↑ Tombstone of Q. Aemilius Secundus, Livius.org Архив на оригинала от 2019-08-27 в Wayback Machine.
  5. ↑ David Kennedy. Gerasa and the Decapolis. Bloomsbury Publishing, 20 Nov 2013. ISBN 9781472537737. с. 111.
  6. ↑ Josephus 'Ant. xiv. 3. § 2
  7. ↑ Dio Cassius xlvii. 26–28; Joseph. Bel. Jud. i. 10. § 10.
  8. ↑ Josephus, The Wars of the Jews|Bell. Jud. ii. 18, § 5
  9. ↑ Rogers, Guy MacLean. For the Freedom of Zion: the Great Revolt of Jews against Romans, 66-74 CE. New Haven, Yale University Press, 2021. ISBN 978-0-300-24813-5. с. 157, 533.
  10. ↑ Balty, Jean Ch. Apamea in Syria in the Second and Third Centuries A.D. // The Journal of Roman Studies 78. 1988. DOI:10.2307/301452. с. 91 – 104.
  11. ↑ Moses Ginsburger, Pseudo-Jonathan (Thargum Jonathan ben Usiel zum Pentateuch) (Berlin, 1903), с. 296
  12. ↑ MikraotGedolot – AlHaTorah.org // mg.alhatorah.org. Посетен на 6 декември 2024. (на иврит)
  13. ↑ Mishnah Ḥal. iv. 11
  14. ↑ [1] Brill, 76 pp. DOI:10.1163/9789004299047_005. (на английски)
  15. ↑ а б в Hogarth, David George (1911). "Apamea s.v. 1" . Encyclopædia Britannica. Vol. 2 (11th ed.). с. 159
  16. ↑ Gibb, с. 215
  17. ↑ Crawford, Peter. The War of the Three Gods: Romans, Persians and the Rise of Islam. Pen and Sword, 2013. ISBN 9781473828650. p. 42–43. (на английски)
  18. ↑ Gibb, p. 215
  19. ↑ а б Qunduraq, Adib. السقيلبية، سلوقوبيلوس. عكرمة للطباعة والنشر والتوزيع, 2001. с. 17, 18, 40. Посетен на 1 January 2022. (на арабски)
  20. ↑ Gibb, с. 215
  21. ↑ Friedrich Wilken, Gesch. der Ks. vol. ii. с. 474; Abulfeda, Tab. Syr. с. 114, 157.
  22. ↑ vii. 15
  23. ↑ Rebecca Ananda. The History and Culture I Saw in Syria Is Now Scarred by War // Huffington Post.
  24. ↑ Andrew Lawler, "Satellites track heritage loss across Syria and Iraq", Science, Year 2014, Volume 346, n° 6214, pp. 1162–1163, DOI:10.1126/science.346.6214.1162
  25. ↑ Shocking satellite images show illicit archeological excavation in Syria архивно копие // Архивиран от оригинала на 19 октомври 2017. Посетен на 30 юни 2025.
  26. ↑ Balty, 1988, с. 91.
  27. ↑ а б Foss, 1997, с. 207.
  28. ↑ Foss, 1997, с. 209.
  29. ↑ Crawford; Goodway, 1990, с. 119.
  30. ↑ Foss, 1997, с. 208.
  31. ↑ Greatrex, Geoffrey, Lieu, Samuel N. C. The Roman Eastern Frontier and the Persian Wars (Part II, 363–630 AD). Routledge, 2002. ISBN 0-415-14687-9. с. 146 – 149, 150.
  32. ↑ Finlayson, 2012, с. 308.
  33. ↑ Finlayson, 2012, с. 309.
  34. ↑ Finlayson, 2012, с. 310.
  35. ↑ Finlayson, 2012, с. 292.
  36. ↑ а б Finlayson, 2012, с. 278.
  37. ↑ Finlayson, 2012, с. 285.
  38. ↑ Finlayson, Cynthia. Uncovering the Great Theater of Apamea // Popular Archaeology. Архивиран от оригинала на 4 юли 2012. Посетен на 6 November 2012.
  39. ↑ [2] University of North Carolina Press, 435–436 с. ISBN 978-0-8078-3030-7. DOI:10.5149/9780807876657_millar.23.
  40. ↑ Sāmī Nasīb Makārim. The Druze faith. Caravan Books, 1974. ISBN 978-0-88206-003-3. Посетен на 12 September 2012.
  41. ↑ Wahbah A. Sayegh. The Tawhid Faith: Pioneers and their shrines. The Society, 1996. Посетен на 12 September 2012.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Apamea, Syria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Апамея&oldid=12623965“.