Апачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за индианската етническа група. За административния окръг в САЩ вижте Апачи (окръг).

Апачите (на англ. Apache, в български текстове разпространено и като апахи) са индиански народ от Северна Америка, който понастоящем живее в югозападната част на САЩ. В езиково отношение принадлежат към атабаското езиково семейство.

Самоназванието на апачите е дине (още и дене или н'дее в различните диалекти), означаващо „хора“, „народ“. Същото име, дине, използват и съседите им от племето навахо, които по произход и език са близкородствени с апачите. Името апачи (често погрешно „апахи“) произлиза от думата „апачу“ (враг) в езика на племето зуни.

Територия на апачките племена до средата на XIX в. WA – западни апачи, N – навахо, Ch – чирикауа, M – мескалеро, J – хикариля, L – липан, Pl – апачи от равнините (кайова-апачи)

Апаческите племена се делят на три основни групи: западни апачи (белопланински, сан-карлос, кибеку, северни и южни тонто), централни (чирикауа) и източни апачи (мескалеро, липан). От своя страна тези племенни подразделения се състоят от редица локални общини, носещи свои имена.

Две други обособени групи апачи са хикарийя и кайова-апачите. Те са се отделили по-рано от основната маса на апачките племена и са възприели редица черти от културата на индианците от равнините.

В периода XII-XIV в. апачите мигрират от Централна Канада и придвижвайки се все по на юг, достигат земите на днешните американски щати Ню Мексико и Аризона, където се заселват трайно. До началото на XVIII в. част от апаческите племена обитават областта на Великите равнини, от днешния щат Тексас до Небраска на север, както и северните райони на Мексико. Постепенно в хода на миграцията на други индиански племена апачите са изтласкани от голяма част от територията на равнините и в средата на XVIII в. земите им се ограничават до Аризона, Ню Мексико, част от западен Тексас и северно Мексико. Войнствен народ, апачите непрекъснато враждуват с племената пуебло, с команчите, кайова и с други свои индиански съседи, както и с мексиканците, а по-късно и с американците. Те фактически са последните северноамерикански индианци, които губят свободата си. Днешните апачи живеят в резервати на територията на щатите Аризона, Ню Мексико и Оклахома. Днес тяхната обща численост е около 16 000 души.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Английското „апачи“ идва от испанското „апаче“, което се появява за първи път през 1598 г., записано от Хуан де Онате в Пуебло Сан Хуан. Повечето хора смятат, че това е дума от езика на зуните – а’пачу (мн. ч.), което означава врагове и се отнася до навахите. По времето на Онате няма разграничаване между навахите и апачите. Някои автори след Онате смятат, че името идва от дума в езика на явапаите, „ахуаача“. Трета хипотеза е, че думата апаче произлиза от испанската „мапаче – ракун“. В ранните испански записи се срещат и варианти на името като Ападее, Апичес.

За първи път в английски текстове името се споменава от експедицията на Зебулон Пайк през 1805 – 1807 г. във вариант Аппачи или Аппичи, Апачс.

Първоначално апачи е термин, който включва няколко племена в Югозапада. Между 1605 г. и 1850 г. името се използва както за апачите и навахите, така и за явапаите, понякога за хавасупаите, и за команчите и мохаве.

Имената на апачите в някои от другите индиански езици в региона:

  • Тоас – хиуана
  • Тева – сабе
  • Сандиа – апаче таинин
  • Ислета – апачиде
  • Пикури – хеуиане
  • Зия – чише
  • Кадо – ишикуита
  • Хавасупаи – хуаа (хуаче)
  • Юма – апач
  • Команчи – тааши, ташихи (за кайова-апачите)
  • Тонкава – апаче
  • Поуни – катака
  • Кайови – тегуи (за кайова-апачите) и каапае туп (кауапату, ка-патоп) за апачите като цяло.
  • Арапахо – такахинена (за кайова-апачите)
  • Шайени – мутсианатаниу
  • Лакота – чинчакинзе[1]

Остарели или излезли от употреба имена на апачески групи[редактиране | редактиране на кода]

  • Чичимека – науатъл термин приложен от испанците към индианците в северно Мексико и Югозапада.
  • Куеречо – име дадено от експедицията на Франциско Васкес Коронадо на номадска група. По-късно в 1583 г. така е наречена група, живееща в планините западно от Рио Гранде близо до Акома.
  • Тея – име на друга номадска група в равнините дадено от експедицията на Коронадо. Не се споменава по-късно. Асоциират я с Кадоанска група.
  • Вакеро – синоним на Куеречо.
  • Мансо – термин приложен към апачите, които били в приятелски отношения с испанците и мексиканците. Живели в областта южно от Тъксън, Аризона.
  • Апачес де Синия – група спомената за първи път през 1629 г. Възможно е да е подразделение на навахо.
  • Апачес дел Перило – може би подразделение на мескалеро.
  • Сиера Бланка – испанско име отнасящо се до 3 апачески групи. Първата живеела в Сиера Бланка в Ню Мексико спомената за първи път през 1653 г. След Въстанието пуебло през 1680 г. са наречени Фараонес. Втората група живяла северно от Ратън Ривър в югоизточно Колорадо идентифицирана по-късно като Карлана. Третата група живяла в Уайт Маунтънс в Аризона – днешните Уайт Маунтънс апачи.
  • Картелехо – група на прерийните апачи живяла в западен Канзас около 1650 г.
  • Палома – група на прерийните апачи живяла североизточно от Картелехо. Синоними – Калчуфинес, Ескалчуфинес.
  • Апачес дел Ачо – появява се за първи път през 1680-те. Не е известно към коя група се отнася това име.
  • Канси – френско име за прерийните апачи, отнасящо се до кайова-апачите, липан и вероятно фараонес.
  • Апачес Колорадос – споменава се за първи път през 1694 г. Отнася се до Вакерос живели на река Канейдиън (Рио Колорадо).
  • Апачес дел Мекон – споменава се за първи път през 1694 г. Не е известно името за коя група се отнася.
  • Апачес Конехерос – споменава се през 1695 г. Не е извесно за коя група се отнася.
  • Чилпанес – група на липан, живяла на река Канейдиън през 1700 г.
  • Апачес де Трементина – споменава се през 1702 г. Не е известно за коя група се отнася.
  • Лимитас – споменава се през 1706 г. Неизвестно за коя група.
  • Пенхайес – група на прерийните апачи спомената през 1706 г.
  • Флечес де Пало – група на прерийните апачи спомената през 1706 г.
  • Пелонес
  • Нифора
  • Падука
  • Ябипаи
  • Лянеро
  • Липиянес
  • Натаге
  • Чафалоте
  • Калво
  • Апачес де Хила (Хила апачи)
  • Салинерос
  • Карлана
  • Апачес де Сиете Риос
  • Апачес де Чилмо
  • Фараонес

През късния 18-и век се появяват два списъка с имена на апачески групи с техните испански и апачески имена: Хюго де Оконър записва през 1770-те имената:

  • Чирикагуи (Сегиланде)
  • Хиленьос (Сетосенде)
  • Мимбреньос (Чикуенде)
  • Мезкалерос (Зетосенде)
  • Фараонес (Селсаисаненде)
  • Ранчерия на Паскуал (Кулкахенде)
  • Ранчерия на Ел Лигеро (Чахугинде)
  • Ранчерия на Алонсо (Инсагенде)
  • Ранчерия на капитан Вигот (Сигиланде)
  • Натаге (Зетосенде)

Вторият списък е записан от Антонио Кордеро през 1796 г.:

  • Тонтос (Винни еттиненне)
  • Чирикагуис (Сегатахенене)
  • Хиленьос (Тикуенне)
  • Мимбреньос (Икухунне)
  • Фараонес (Интахенне)
  • Мескалерос (Сехенне)
  • Лянерос (Кулкахенне)
  • Липанес (Липахенне)
  • Навайос (Ютахенне)[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Opler, Morris E.. „The Apachean Culture Pattern and its Origins“ in Handbook of North American Indians. Т. 10 Southwest. Washington DC, Smithsonian Institution, 1983. с. 368 – 393.