Апел към македонското население и към емиграцията в България

„Апел към македонското население и към емиграцията в България“
„Апелъ къмъ македонското население и къмъ емиграцията въ България“
първа страница
Първо издание	1919 г. София, България
Оригинален език	български
Жанр	политически памфлет
„Апел към македонското население и към емиграцията в България“ в Общомедия

„Апелът към македонското население и към емиграцията в България“ е политическа програма на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация, издадена през март 1919 година.

Временното представителство е създадено след краха на България в Първата световна война през есента на 1918 година на базата на Сярската декларация, с която серчани издигат стария лозунг за Автономна Македония и се противопоставят на подялбата на Македония. Апелът е публикуван на 9 март 1919 година и в него влизат идеите от Сярската декларация. Временното представителство се противопоставя на дейността на Изпълнителния комитет на Македонските братства в България, като му отрича

„

призванието, което си приписва – да изразява желанията, тежненията и чувствата на македонската емиграция в България и ония на македонското население. На това не му дават право нито подбудите за неговото учредяване, нито начинът на избора му, нико лицата, които го представляват. В нашите очи Изпълнителният комитет не друго освен едно съчинено представителство на Македония без връзки с нея, задачата на което е да разединява емиграцията в България и да ѝ приписва желания, каквито тя в грамадната си част няма.

“

Временното представителство кани емиграцията и македонците да му дадат цялата си морална подкрепа и да се пазят от лъжеавтономисти. апела македонските революционери приканват цялата емиграция и населението на Македония да се наредят под знамето за истинска автономия на Македония.

Програмата е изложена в четири основни точки:

• Единство на Македония. Според Апела „македонското население без разлика на народност и вяра след всичко преживяно, има твърдото и съзнателно желание, щото неговата страна да се запази цяла и неделима като самостоятелна политическа единица на Балканите в нейните естествени географски граници“. База за границите на Македония са Солун, Вардарската долина, Скопие и Битоля с техния стопанско-икономически хинтерланд. Според временните представители населението на Македония е готово да подчетрае това си желание с плебисцит, при отстраняването на заинтересованите администрации.

• Народностно равенство в Македония. На тази единна Македония трябва да се даде самоуправление „при пълно равенство и еднакви права на всички народности, без разлика на численост и при отсъствието на всякакви духовни или политически институции, които биха дали предимство на която и да е от тях...“

• Неутралитет на Македония. До изживяване на международностните вражди, Македония трябва да е под международна закрила, за да се осигури съществуването ѝ и постоянният ѝ неутралитет.

• Икономическо единство. Политическото единство на Македония е аргументирано с икономическото единство, което кара отделните народности в Македония, макар и с отдавна изкристализирани национални физиономии, да не искат разпокъсване.

• 
  Страница 2 на Апела
• 
  Страница 3 на Апела
• 
  „Предупреждение към македонското население и македонската емиграция в България“

Подписали

Номер	Име	Номер	Име
1	Гьорче Петров	11	Никола Пушкаров
2	Петър Ацев	12	Тома Николов
3	Туше Делииванов	13	Чудомир Кантарджиев
4	Михаил Герджиков	14	Ризо Ризов
5	Таската Серски	15	Георги Скрижовски
6	Анастас Лозанчев	16	Петър Попарсов
7	Димо Хаджидимов	17	Павел Христов
8	Димитър Икономов	18	Лука Джеров
9	Христо Янков	19	Михаил Шкартов
10	Кръсте Льондев	20	Аргир Манасиев
		21	Христо Стоянов