Апел към македонското население и към емиграцията в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Апел към македонското население и към емиграцията в България“
„Апелъ къмъ македонското население и къмъ емиграцията въ България“
първа страница
първа страница
Първо издание 1919 г.
София, България
Оригинален език български
Жанр политически памфлет
„Апел към македонското население и към емиграцията в България“ в Общомедия

„Апелът към македонското население и към емиграцията в България“ е политическа програма на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация, издадена през март 1919 година.

Временното представителство е създадено след краха на България в Първата световна война през есента на 1918 година на базата на Серската декларация, с която серчани издигат стария лозунг за Автономна Македония и се противопоставят на подялбата на Македония.[1] Апелът е публикуван на 9 март 1919 година и в него влизат идеите от Серската декларация. Временното представителство се противопоставя на дейността на Изпълнителния комитет на Македонските братства в България, като му отрича

призванието, което си приписва – да изразява желанията, тежненията и чувствата на македонската емиграция в България и ония на македонското население. На това не му дават право нито подбудите за неговото учредяване, нито начинът на избора му, нико лицата, които го представляват. В нашите очи Изпълнителният комитет не друго освен едно съчинено представителство на Македония без връзки с нея, задачата на което е да разединява емиграцията в България и да ѝ приписва желания, каквито тя в грамадната си част няма.

Временното представителство кани емиграцията и македонците да му дадат цялата си морална подкрепа и да се пазят от лъжеавтономисти. апела македонските революционери приканват цялата емиграция и населението на Македония да се наредят под знамето за истинска автономия на Македония.

Програмата е изложена в четири основни точки:

  • Единство на Македония. Според Апела „македонското население без разлика на народност и вяра след всичко преживяно, има твърдото и съзнателно желание, щото неговата страна да се запази цяла и неделима като самостоятелна политическа единица на Балканите в нейните естествени географски граници“.[2] База за границите на Македония са Солун, Вардарската долина, Скопие и Битоля с техния стопанско-икономически хинтерланд. Според временните представители населението на Македония е готово да подчетрае това си желание с плебисцит, при отстраняването на заинтересованите администрации.
  • Народностно равенство в Македония. На тази единна Македония трябва да се даде самоуправление „при пълно равенство и еднакви права на всички народности, без разлика на численост и при отсъствието на всякакви духовни или политически институции, които биха дали предимство на която и да е от тях...“
  • Неутралитет на Македония. До изживяване на международностните вражди, Македония трябва да е под международна закрила, за да се осигури съществуването ѝ и постоянният ѝ неутралитет.
  • Икономическо единство. Политическото единство на Македония е аргументирано с икономическото единство, което кара отделните народности в Македония, макар и с отдавна изкристализирани национални физиономии, да не искат разпокъсване.

Подписали[редактиране | редактиране на кода]

Номер Име Номер Име
1 Гьорче Петров 11 Никола Пушкаров
2 Петър Ацев 12 Тома Николов
3 Туше Делииванов 13 Чудомир Кантарджиев
4 Михаил Герджиков 14 Ризо Ризов
5 Таската Серски 15 Георги Скрижовски
6 Анастас Лозанчев 16 Петър Попарсов
7 Димо Хаджидимов 17 Павел Христов
8 Димитър Икономов 18 Лука Джеров
9 Христо Янков 19 Михаил Шкартов
10 Кръсте Льондев 20 Аргир Манасиев
21 Христо Стоянов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 78. Посетен на 12 ноември 2015.
  2. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 79. Посетен на 12 ноември 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония