Апел на Серския окръжен революционен комитет към македоно-одринските революционери за обявената независимост на България

Апел на Серския окръжен революционен комитет
Апелъ на Сѣрския окръжен революционенъ комитетъ
Автор	Сярска група
Първо издание	15 октомври 1908 г., Солун, Османска империя
Оригинален език	български
Жанр	политически памфлет

„Апелът на Серския окръжен революционен комитет към македоно-одринските революционери за обявената независимост на България“ (изписване до 1945 година: Апелъ на Сѣрския окрѫженъ революционенъ комитетъ къмъ македоно-одринскитѣ революционери за обявената независимость на България) е политически позив, издаден на 15 октомври 1908 година от дейци на Сярската група във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, с който те се обявяват против обявената независимост на България.

История

След разцеплението на ВМОРО и Кюстендилския конгрес на десницата през ранната 1908 година, през май същата година се провежда Банският конгрес на левицата на ВМОРО, на който в основния доклад на Павел Делирадев се прокарва идеята за Балканска федерация. По-късно Сярската група около Яне Сандански и Христо Чернопеев влиза в контакт с Младотурския комитет и след Младотурската революция минава в легалност и застава на отомански позиции. На 18 юли Яне Сандански чете „Манифест към всички народности в империята“, написан от Делирадев. На 17 август 1908 година започва списването на вестник „Конституционна заря“ с главен редактор Димо Хаджидимов. Обявената на 22 септември 1908 година е посрещната отрицателно от Сярската група и като резултат на 15 октомври 1908 година във вестника ѝ „Конституционна заря“ е публикуван „Апелът към македоно-одринските революционери“.

Съдържание

Апелът смята обявяването на независимостта на България за предателство от страна на българския дворец към прохождащата турска демокрация и към освободителното движение на „цялата българска нация“ в Турция. Княжеството е обвинено, че не е осигурило подкрепа за обновлението на империята, очаквана от македонските българи. Правителството на България не само се държи резервирано, но и пречи на „естествените и непринудени манифестации между турци и българи в името на свободата и братството“, тъй като българският монарх има за цел да „препречи пътя на едно трайно умиротворяване на Турция чрез установяването на правов политически и културен порядък за всички нейни населения“. Това насъсква срещу македонските българи другите националности в Имперята, които започват да ги гледат с недоверие. Според Апела в замислите на българския монархизъм „не е вписано и желанието да се подкрепят македонските българи в борбата им за право и свобода като граждани в Отоманската империя“. Съответно серчани апелират към „всички македоно-одрински революционери и деятели намиращи се в средата на това население да издигнем гласа си и високо да заявим, че нямат нищо общо с аспирациите на българския дворец, че нямат никакви точки на съприкосновение с ония кръгове на официална България, които избраха най-неблагоприятния момент и най-предизвикателния способ за скъсване на договорните връзки с Турция“. Критикувани са и дейците на македоно-одринското освободително движение, „които не са можали на времето да схванат различията и противоречията между идеалите на нашето население и македонската политика на официална България, дирижирана от българския дворец“. Апелът призовава всички революционери да загърбят миналото и да издигнат общ глас на протест „срещу чужди на народа ни акции и провокации от гдето и да идат те... да дадат да се разбере... че се борят само и изключително за възраждането на общото отечество, за щастието и благоденствието на всички националности, които го населяват“. По този начин те ще подкрепят и делото на истинската демокрация в България. Апелът завършва със заплаха: „Ние искаме да се турне кръст на господствующето до сега в някои среди разбирание, че делото на македонските българи може да се хармонизира с онова на българския монархизъм. Опитайте се да го хармонизирате! Ние сме на постовете си!“.