Апендицит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Апендицит
Разположение на апендикса спрямо останалите части на храносмилателната система.
Разположение на апендикса спрямо останалите части на храносмилателната система.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 К35-К37
Апендицит в Общомедия

Апендицит,понякога наричан апандисит, е възпаление на придатъка на сляпото черво — апендикса (от лат Appendix caeci).

Въпреки, че има по-ранни сведения за възпаления на или около сляпото черво, първи описание на болестта апендицит прави професорът по патоанатомия в Харвард, Реджиналд Хебер Фитц (Reginald Heber Fitz) през 1886 г. Освен че първи описва клиничната история на заболяването, Фитц е и първият, който прави предположението, че лек за апендицита е отстраняването на сляпото черво (апендектомия). Сред пионерите в лечението на апендицита са и Томас Мортън (Thomas Morton), Чарлз Макбърни (Charles McBurney).[1][2]

Етиология[редактиране | edit source]

Схема на чревния тракт

Възпалението на апендикса обикновено се предизвиква от чревен или лимфен застой, което дава възможност на типични за чревната флора бактерии да проникнат в стената на апендикса и да предизвикат сериозно или гнойно възпаление. Поради подуването на тъканта, отворът, който свързва апендикса с цекума, се свива и гнойта може да застои и да се образува емпием на апендикса. Перфорацията на възпален апендикс води до перитонит.

От апендицит могат да страдат хора във всички възрасти, но по-често проявление има у по-младите хора. Обяснение за по-високата честота на апендицита в детска възраст е, че сляпото черво у децата е по-късо и му липсва характерната извита форма като при възрастните. По тази причина отворът, с който апендиксът се свързва с цекума, е по-широк, което улеснява навлизането на фекални маси в него и повишава локалното дразнене.

Апендиксът на възрастните хора от своя страна постепенно атрофира, което обяснява значително по-редките случаи на апендицит сред възрастните. Това обаче също е опасно, понеже пренебрегването на възможността болки в областта да са причинени от апендицит затруднява навременното поставяне на правилна диагноза и може да доведе до множество усложнения.

Не са без значение и хранителният режим и прекараните в миналото възпаления на червата.

Апендицитът не е единственото обяснение на болките, които могат да настъпят в областта на корема. Други причини за такива болки могат да са пробив на язва на стомаха или дванадесетопръстника, остро възпаление на жлъчката, камъни в бъбреците, извънматочна бременност, преплитане на червата, възпаление на яйчниците, сраствания в коремната кухина и други.

Форми на апендицита[редактиране | edit source]

Според начина на протичане, апендицитът бива два вида: остър и хроничен.

Остър апендицит[редактиране | edit source]

Острият апендицит [3] е най-често срещаното остро хирургическо заболяване на корема.[4] При остър апендицит болката първоначално обхваща целия корем, но за няколко часа се локализира в долния му десен край. Тя е силна и постоянна, по-остра при движение и придружена е с повишена телесна температура (до 38°С), гадене и повръщане. Коремът постепенно се втвърдява и се нарушават функциите на храносмилателния канал и отделянето на газове. Пулсът се ускорява до над 100 удара в минута. Езикът е обложен, а при тежки форми на заболяването — сух.

Острият апендицит е заболяване на всички възрасти от двата пола, независимо че най-често засегнатата възраст е между 5-30 години.

Типичното развитие на заболяването протича за 6 до 24 часа, когато трябва да се очаква перфорация при прогресивно развитие на болестта. Перфорацията е много по-честа у деца и в гериатрична възраст (до 75%), развива се по-бързо, тенденцията за отграничаването на излива е слаба. Необходимо е повишено внимание и по-ранна операция.

Операция на апендикс

При типична клинична картина се появяват продроми: отпадналост, нарушен апетит, неразположение, при задоволително общо състояние. Следват диспептични оплаквания (гадене, повръщане), фебрилитет, болка. Началото на болковите оплаквания е различно: остро и бързо или забавено, протрахирано.

При малки деца: отпадналост и вялост, неспокойствие, отказ от храна, горен и долен диспептичен синдром (повръщане, диария), фебрилитет, ексикация.

На практика противопоказания за операцията няма. Апендиксът задължително се изпраща за хистологично изследване.

Особени форми[редактиране | edit source]

Атипично разположение. Свързано е с промени в клиничната картина, симулиращи заболяване на съседен орган, поставящи диференциално-диагностични проблеми:

  • ретроцекално разположение на апендикса (около 16%) - слабо или липсващо перитонеално дразнене; намалена интензивност на болката и симптомите за перитонеално дразнене; дразнене на уретера и симулиране на бъбречна колика;
  • малкотазово разположение - симулира гинекологични заболявания у жени, предизвиква дразнене на аднексите, сателитен аднексит; проблеми в репродуктивните способности; развитие на Дугласов абсцес при перфорация;
  • При деца може да симулира диаричен синдром, дизурични смущения, ограниченият абсцес може да се представи като малкотазов тумор.
  • субхепатално или друго разположение на апендикса - при незавършена ротация на колона (малротация) – предимно при деца в ранна възраст (15 %)

Остър апендицит у новородени и деца до тригодишна възраст - хирург със специалност по обща и детска хирургия – с препоръчителен характер.

Заболяването е рядко. Реактивността е слаба, деструктивните промени са чести и бързи. Анамнезата е от родителите. Болката често е по-слаба, около пъпа, трудно се локализира, мускулната защита е слаба, а при плач - може да бъде симулирана. По-бурна обща реакция - гадене, повръщане, фебрилитет до 39 ºС, по-често диария; често уриниране с по-честа хематурия, левкоцитоза до 20-30 000; сериозна прогноза.

Остър апендицит при бременни жени[редактиране | edit source]

Клиничната картина е завоалирана и трябва да се отдиференцира бременността като причина за гадене, повръщане, запек и болка. Атипично разположение на апендикса, изместен от бременната матка. Риск от аборт; необходимост от хормонална защита при апендектомия по спешност.

Остър апендицит в гериатрична възраст[редактиране | edit source]

Заболяването е рядко, с неясни диспептични смущения, възрастово обусловен запек. Болката е тъпа, неясна, не се отграничава добре, дефансът е слабо изразен. Температурата е слабо изразена. Левкоцитозата е слабо изразена. Перфорацията е по-честа и по-ранна. Диференциална диагноза с карцином на сляпото черво или левия колон.

Усложнени форми:

  • апендикуларен инфилтрат; при тенденция за коликвация - операция по спешност; при деца – периапендикуларният инфилтрат е абсолютна индикация за спешно оперативно лечение;
  • апендикуларен абсцес;
  • перфорация на остър апендицит;
  • при деца – некроза или перфорация от чуждо тяло, паразити;
  • перитонит от апендикуларен произход.

Медикаментозното лечение в пред- и следоперативния период се определя и зависи от състоянието на пациента и характера на заболяването.

Хроничен апендицит[редактиране | edit source]

Хроничният апендицит [5] може да бъде последица на прекаран пристъп от остър апендицит, който е протекъл благополучно, но може и да започне незабележимо, без уловимо начало. Хроничният апендицит се проявява обикновено с тъпи болки, които могат да се локализират вдясно под пъпа или под лъжичката. Често има запек, подуване на корема. Диагнозата се осигурява с рентгеново изследване. Хроничният апендицит често се усложнява с увреждания на стомаха, дванадесетопръстника, жлъчния мехур, дебелото черво, вътрешните полови органи на жената.

Хроничният апендицит налага известни ограничения на болните — трябва да се избягват храни, образуващи много газове, вдигане на тежести, тръскане на тялото. При обостряне трябва да се потърси веднага лекар. Въпросът за операция при хроничен апендицит се поставя след зряла преценка на състоянието на болния.

Причина[редактиране | edit source]

Масовото навлизане на седящите тоалетни е основен фактор за високата заболеваемост от апендицит в индустриалните държави. Не случайно първите документирани случаи съвпадат хронологично с навлизането на седящите тоалетни в средата на 19-ти век. При изхождане в естествена клекнала стойка бедрата притискат апендикса и го изстискват до чисто, докато в седнало положение на тоалетната това е невъзможно и апендикса остава неизчистен. Това води след време до възпаление.

Диагноза[редактиране | edit source]

И двата вида апендицит трябва да се диагностицират само от лекар и то след проведени изследвания:

  • изследване на кръвта, при което по евентуално повишеният брой белите кръвни клетки може да се съди за налично възпаление.
  • общо изследване на урината, при което се прави оглед под микроскоп за наличието на бели и червени кръвни клетки и бактерии.
  • ехография на коремни органи, за да се видят текущите размери и състояние на апендикса.

Преди да се докаже диагнозата, трябва да се избягва самолечение и налагане на мястото с топли компреси — те може и да облекчат временно болката, но да допринесат за задълбочаване на възпалението.

Лечение[редактиране | edit source]

Острият, а в някои случаи и хроничният апендицит се лекуват оперативно и по спешност. Хирургическата интервенция се нарича апендектомия и се състои в отстраняване на израстъка на сляпото черво (апендицита) и оглед на съседните тъкани. Операцията на апендикса трябва да се съпътства и от лечение с антибиотици. Операцията е сравнително лека. Прави се с пълна упойка.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Excerpt from „Appendicitis: Surgical Perspective“, emedicine.com
  2. History of the Office of the President of Harvard University
  3. Остър апендицит в "Doctorbg"
  4. „Съвети на домашния лекар“, проф. д-р Г. Маждраков и проф. д-р Б. Братанов, Медицина и физкултура, София, 1980
  5. Хроничен Апендицит в "Kak-da"

Външни препратки[редактиране | edit source]