Аполог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Аполо́г (от на старогръцки: ἀπό – „далеч“, и λογος – „дума, слово“ — „повествование, разказ“). Литературен жанр за произведение, написано в алегорична форма, в което най-често се говори за животни или растения, а се подразбират хора и се изразява някаква поука.

Като нравоучителен разказ апологът най-напред се появява в литературата на индусите. От него възниква баснята, при която образите се рисуват по-конкретно и по-пълно. Най-старият сборник с аполози е староиндийският „Панчатантра“, написан на санскритски език.

Някои литературоведи изравняват съдържанието на термина аполог с басня, а други го употребяват в смисъл на апологет.[1]

По обем апологът е по-кратък от баснята.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Речник на литературните термини. Наука и изкуство, С., 1980, с. 90.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]