Аполон Цимерман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аполон Цимерман
руски офицер
Аполон Цимерман 
Роден: 1825 г.
Лифляндска губерния, Русия
Починал: 18 юни 1884 г. (59 г.)

Аполон Ернестович Цимерман (на руски: Аполлон Эрнестович Циммерман) е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турска война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 януари 1825 г. в Лифляндска губерния на Руската империя в семейството на потомствен дворянин.

Посвещава се на военната кариера. Започва действителна служба във Витембергския пехотен полк. Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия (1849). Участва в сраженията край Комарно, Серегом и Сегед при потушаване на Унгарската революция (1848–1849).

През 1851 г. е изпратен в Кавказ, където взема участие в експедиции в Чечня и Дагестан. Отличава се в боевете край Ахалцихе на 14 ноември 1853 г. В края на 1854 г. е поставен в разпореждане на главнокомандващия руските войски в Крим. Назначен е за помощник началник-щаб на Севастополския гарнизон. Участва в Кримската война.

През 1860 г. е назначен за командващ войските в Заилийския край в Средна Азия. Успешно противодейства на Кокандското ханство, разрушавайки укреплението им Токмок и овладявайки крепостта Пишпек.

Началник-щаб на Вилненския военен окръг. Участва в потушаването на Полското въстание (1863). Командир на пехотна дивизия. Военно звание генерал-лейтенант от 1868 г.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Руско-турската война (1877—1878) поема командването на XIV-ти армейски корпус, назначен да действа в Добруджа. Командващ на Долнодунавския отряд в състав: 29 000 войници пехота, 4600 конници и 150 оръдия. Основните му задачи са: осигуряване комуникациите на Действащата армия с Русия, взаимодействие с други части за противодействие на турските сили в четириъгълника Русе - Силистра - Варна - Шумен. Извършва десант при Галац за отвличане вниманието от главния удар при Свищов (10/22 юни 1877). Прехвърля силите на отряда в Добруджа и достига линията Черна водаКюстенджа. Отвлича турските сили от настъпателното направление на главния удар. През заключителния етап на войната осъществява действия в Южна Добруджа и Черноморското крайбрежие. Настъпва в направление Добрич - Провадия и прекъсва железопътната линия Варна - Русе. Награден с Орден „Свети Александър Невски“.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Член на Военния съвет на Руската армия. Повишен е във военно звание генерал от пехотата.

Умира през 1884 г.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В градовете Добрич и Варна има улици, кръстени на ген. Цимерман. В Добрич е издигнат и паметник.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, с. 27, 89, 175