Аполон Цимерман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аполон Цимерман
Аполлонъ Эрнестовичъ Циммерманъ
руски офицер
Роден
Лифляндска губерния, Руска империя
Починал
Руска империя
ПогребанСанкт Петербург, Русия

Националност Русия
Учил вАкадемия на Генералния щаб
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Семейство
Подпис
Аполон Цимерман в Общомедия
Паметник на ген. Цимерман в Добрич

Аполон Ернестович Цимерман (на руски: Аполлон Эрнестович Циммерман) е висш офицер от Руската империя, генерал от пехотата. Участва в Руско-турска война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аполон Цимерман е роден е на 29 януари 1825 г. в Лифляндска губерния в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Започва действителна служба във Витембергския пехотен полк. Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия (1849).

Участва в потушаване на Унгарската революция (1848 – 1849) в сраженията край Комарно, Серегом и Сегед.

През 1851 г. е изпратен в Кавказ, където взема участие в експедиции в Чечня и Дагестан. Отличава се в боевете край Ахалцихе на 14 ноември 1853 г.

Участва в Кримската война (1853 – 1856). В края на 1854 г. е поставен в разпореждане на главнокомандващия руските войски в Крим. Назначен е за помощник на началника на щаб на Севастополския гарнизон.

През 1860 г. е назначен за командващ войските в Заилийския край в Средна Азия. Успешно противодейства на Кокандското ханство, разрушавайки укреплението им Токмок и овладявайки крепостта Пишпек.

Участва в потушаването на Полското въстание (1863). Началник на щаба на Вилненския военен окръг. Служи като командир на пехотна дивизия. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1868 г.

Участва в Руско-турска война (1877-1878). Назначен е за командир на 14-и армейски корпус, назначен да действа в Добруджа. Командир на Долнодунавския отряд в състав от 29 000 офицери и войници, 4600 конници и 150 оръдия. Основните му задачи са: осигуряване комуникациите на Действащата армия с Русия, взаимодействие с други части за противодействие на турските сили в четириъгълника Русе – Силистра – Варна – Шумен. Извършва десанта при Галац за отвличане вниманието от главния удар при Зимнич-Свищов. Прехвърля силите на отряда в Добруджа и достига линията Черна вода – Кюстенджа. Отвлича турските сили от настъпателното направление на главния удар. През заключителния етап на войната осъществява действия в Южна Добруджа и Черноморското крайбрежие. Настъпва в направлението Добрич – Провадия и прекъсва железопътната линия Варна – Русе. Награден с Орден „Свети Александър Невски“.

След войната е член на Военния съвет на Руската армия. Повишен е във военно звание генерал от пехотата. Умира през 1884 г.

Гробът на ген. Цимерман в Санкт Петербург с местата, за които се е сражавал

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В градовете Добрич и Варна има улици, наименувани на генерал Цимерман. В Добрич е издигнат негов паметник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878 г., Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 27, 89, 175

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]