Аполон и Дафне (митология)
„Аполон и Дафне“ е история от древногръцката митология, преразказана от елинистически и римски автори под формата на кратка любовна история, уловила кратък период от време.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
В историята от древногръцката митология Аполон, богът на пророчествата, вижда младия Ерос, бога на любовта, да играе с неговите лък и стрели и му прави забележка: „Какво ще направиш ти с такива военни оръжия? Остави ги за по-достойните.“ Като отмъщение за тази обида Ерос пронизва Аполон с една от златните си стрели, за да се влюби неизбежно в красивата нимфа Дафне, дъщеря на речния бог Пеней. Ерос пронизва и Дафне, но с оловна срела, за да бъде подсигурено, че тя няма да отвърне на любовта на Аполон. Стрелата има толкова силно въздействие, че незабавно подтиква нимфата да отхвърли всичките си любовници. Въпреки желанията на Пеней да има зет и внуци, Дафне моли да остане неомъжена и той неохотно се съгласява.
Аполон моли Дафне да отговори на любовта му, но тя се опитва да избяга от него. Докато тя бяга, той все повече се пленява от нейната красота. Аполон става нетърпелив и скоро, с помощта на Ерос, я настига. Изнемощяла, Дафне моли баща си за помощ точно когато Аполон я настига. В същото време кожата на Дафне се превръща в дървесна кора, косата в листа, ръцете в клони, стъпалата в корени, а главата ѝ в корона на дърво. Само за миг Пеней превръща дъщеря си в лаврово дърво, за да я защити. След преобразяването ѝ Аполон продължава да прегръща дървото. Той прави венец от няколко клонки и листа, които отрязва, и провъзгласява лавъра за свещено дърво.
Бернини е уловил драматичния момент на трансформацията на Дафне и е портретувал различните стадии на нейното преобразяване. Някои от фрагментите напомнят на елинското изкуство.
През елинския период Аполон е изобразяван по-женствен – слаб, млад, с женска прическа. Така е портретуван и от Бернини. Част от иконографията на Аполон е лавровото дърво и венеца, произлизащи от историята на Овидий. Най-често изобразения в изобразителното изкуство е епизодът, в който Аполон преследва нимфата Дафне. Когато Дафне вижда, че Аполон я настига, моли за помощ боговете и те я превръщат в лаврово дърво. Скулптурата представя точно мига, в който Аполон настига бегълката, но палците на ръката на Дафне вече се превръщат в клонки, а краката ѝ в корените на дървото.
Въпреки че Аполон е сдържан и умее да сдържа емоциите си, той настойчиво и напразно преследва Дафне. Чрез провала му тази скулптура подсказва за неспособността му да спечели сърцето на девойката и нейната преданост.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- „Аполон и Дафне“ – статуя от Джовани Лоренцо Бернини
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Apollo and Daphne в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |