Аполо-Союз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аполо-Союз
Astp-S74-17843.jpg
Емблема на Аполо-Союз
Общи данни
№ по NSSDC ID: 1975-066А
Команден модул ASTP Apollo
Сервизен модул
Ракета носител Сатурн IB (AS-209)
Екипаж 3
Старт 15 юли 1975 г.
19ч. 50м. 00с. UTC
Космически център Кенеди Флорида
(LC 39B)
Кацане на Земята 24 юли 1975 г.
21ч. 18м. 00с. UTC
21°52′00″ с. ш. 162°45′00″ з. д. / 21.866667° с. ш. 162.75° з. д.
Продължителност на полета 9д. 1ч. 28м.
Околоземни орбити 148
Апогей 231 км.
Перигей 217 км.
Орбитален период 1ч. 29м. 31с.
Инклинация 51.75°
Екипаж
Слайтън, Стафорд, Бранд, Леонов, Кубасов
Слайтън, Стафорд, Бранд, Леонов, Кубасов
Космически мисии на НАСА
Предишна Следваща
Skylab3-Patch.png Скайлаб 4 Sts-1-patch.png STS-1
Союз 19
Soyuz 7K-T 2-seats drawing.svg
Общи данни
Екипаж 2
Старт 15 юли 1975 г.

12ч. 20м. UTC

Байконур, СССР

Кацане на

Земята

21 юли 1975 г.

10ч. 50м. UTC

Продължителност

на полета

5д. 22ч. 30м.
Апогей 231 км.
Перигей 218 км.
Орбитален период 1ч. 29м. 32с.
Инклинация 51.76°

Експерименталният полет „Аполо“ — „Союз“ (на английски: Apollo-Soyuz Test Project, ASTP; на руски: Экспериментальный полёт «Аполлон» — «Союз») е последният полет от програмата Аполо и първият съвместен полет на американската и съветската космическа програма. Полетът е извършен през юли 1975 година. За САЩ, това е последният пилотиран космически полет до старта на Космическата совалка през 1981 година.

Въпреки че полетът включва няколко научни задачи (например изкуствено слънчево затъмнение, направено от Аполо, за да може Союз да направи снимки на слънчевата корона) и предоставя полезна инженерна информация, използвана по-късно в полетите на космическите совалки до орбиталната станция Мир, главната цел на Аполо-Союз е символична. Полетът е видян като символ на политиката на облекчаване на отношенията, която двете сили започват да провеждат по това време, и като подходящ край на напрежението на космическата надпревара.

След поредица от срещи през 1969 год., на които в работен порядък са решени редица въпроси, е създадена през м. октомври 1970 год. Обединена работна група по въпросите на съвместния експериментален полет. След множество задълбочени проучвания е изготвен проект, който е окончателно одобрен на съветско - американска среща на високо равнище през м. май 1972 год. Съгласно този проект, вече официално наречен ASTP (Аполо - Союз тест проджект), съвместният полет е определен за 1975 год. За Директори на проекта са назначени д - р Г. Ланни (САЩ) и член - кореспондент на АН СССР К. Д. Бушуев (СССР). Съгласно двустранните разработки за носител на стиковъчния модул е определен американския космически кораб. Това решение е продиктувано от основното съображение, че Аполо (конструиран за полети до Луната) има много по - голям запас от гориво и товароносимост и ще бъде активен кораб в търсенето, сближаването и самото скачване.


Екипаж на Аполо[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Командир Томас Стафорд
четири космически полета
Пилот на командния модул Ванс Бранд
един космически полет
Пилот на модула за скачване Доналд „Дийк“ Слейтън
един космически полет


  • Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.


Слейтън е последният полетял от първата група американски астронавти, създадена за програмата Мъркюри. По време на Аполо-Союз той става най-възрастният човек ( 51 год. ), летял в Космоса дотогава.

Дублиращ екипаж на Аполо[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Командир Алън Бийн
два космически полета
Пилот на командния модул Роналд Еванс
един космически полет
Пилот на модула за скачване Джек Лузма
един космически полет


  • Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.


Екипаж на Союз[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Командир Алексей Леонов
два космически полета
Бордови инженер Валерий Кубасов
два космически полета


  • Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.


Дублиращ екипаж на Союз[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Командир Анатолий Филипченко
два космически полета
Бордови инженер Николай Рукавишников
два космически полета


  • Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.


Полет[редактиране | edit source]

Използваният в проекта кораб „Аполо“ няма номер, но понякога бива неофициално наричан „Аполо 18“. Аполо 18 обаче е означението на заплануван полет до Луната, който е анулиран поради отказано финансиране.

Стартът на „Аполо“ е в 19:50:01 ч. на 15 юли 1975 г. Маса на кораба 14 240 kg. Начална орбита 152/166 km.

Екипаж: командир Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд Слейтън.

На 17 и 19 юли се извършват 2 стикования със съветския космически кораб Союз. Извършват се съвместни и самостоятелни научни експерименти.

Союз 19“ с екипаж Алексей Леонов и Валерий Кубасов се приземява на 21 юли 1975 г. в 10:50:51 ч.

Американският „Аполо“ се приводнява в Тихия океан (координати 21°52′00″ с. ш. 162°45′00″ з. д. / 21.866667° с. ш. 162.75° з. д.) на 24 юли 1975 г. в 21:18:01 ч.

Това е последният полет на този тип космически кораб, заменен през 1981 г. с космическите совалки за многократни полети.

Резултати от ЕПАС[редактиране | edit source]

ЕПАС ( Експериментален полет Аполо - Союз ) е приет с голям ентусиазъм в целия свят. Открита е нова ера в космическите изследвания, значително подобряване на съветско - американските отношения и разведряване на международния политически климат. Президентът на САЩ Джералд Форд и Генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев в общо послание изразяват надежда, че съвместния полет е ново фундаментално начало в развитието на науката, изучаването на космическото пространство и подобряване на двустранните отношения. Генералния секретар на ООН Курт Валдхайм приветства полета и го определя като "важен стълб в световната история" и като събитие станало възможно благодарение на сътрудничеството между двете световни суперсили. Когато през м. май 1977 год. изтича срока на ЕПАС е прието ново споразумение между двете страни, което лежи в основата на съвместната космическа дейност и до днес.

Астероидът 2228 Аполо-Союз открит през 1977 г. от астрономът Николай Черних е кръстен на космическия полет.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Schmadel, Lutz D.. Dictionary of Minor Planet Names. 5th. New York, Springer Verlag, 2003. ISBN 3540002383. с. 181.

2. Гетланд, К., "Космическая техника", изд. "МИР", Москва, 1986 год., стр. 185 - 194.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Apollo-Soyuz Test Project“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.