Апостол Грежов

Апостол Грежов
	български революционер
	Седнали: Пандо Кляшев, Апостол Грежов, Стерьо Стерьовски. Прави: Неизвестен, Атанас Кършаков, Стасе Новачков, неизвестен
Роден	1861 г. Дъмбени, Османска империя
Починал	15 февруари 1935 г. (74 г.) София, България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
	Апостол Грежов в Общомедия

Апостол Димитров Грежов е български и революционер, член на Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Грежов е роден в 1861 година в костурското село Дъмбени, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Учи в Солунската българска мъжка гимназия и в 1883 година като ученик атестира костурското българско училище.^[1] В 1888 – 1889 година е главен учител в костурското училище, което в предходната учебна година е затворено.^[2] В 1890 – 1891 е учител в село Смърдеш.^[3]

Участва в българската просветна и църковна борба срещу елинизма в родния си край. Грежов е един от първите дейци на ВМОРО в района.

В 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание е центрови войвода. През 1904 година участва във Временния комитет на Сарафов^[4]. В 1908 година на Кюстендилския конгрес е избран за член на Представителното тяло на Централния комитет.^[5]

В 1920-те години е в българската легация в Тирана, Албания, като в 1928 година временно я завежда.

Умира на 15 февруари 1935 година в София.^[6] Апостол Грежов е баща на българския режисьор Борис Грежов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 19.
↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 29.
↑ Освободителната борба в Костурско (до 1904). по спомени на Пандо Кляшев, съобщава Л. Милетич, София, 1925, стр.11
↑ Протоколи на Временния комитет на Сарафов март-декември 1904 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.353-359
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 36.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 106.

[1] Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 19.

[2] Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 29.

[3] Освободителната борба в Костурско (до 1904). по спомени на Пандо Кляшев, съобщава Л. Милетич, София, 1925, стр.11

[4] Протоколи на Временния комитет на Сарафов март-декември 1904 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.353-359

[5] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 36.

[6] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 106.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]