Апостол Карамитев

Апостол Карамитев
Апостол Карамитев
	Апостол Карамитев Апостол Карамитев
български актьор
Роден	17 октомври 1923 г. Бургас, Царство България
Починал	9 ноември 1973 г. (50 г.) Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Актьорска кариера
Активност	от 1947 г.
Семейство
Съпруга	Маргарита Дупаринова
Деца	Момчил Карамитев; Маргарита Карамитева
Уебсайт	Страница в IMDb
	Апостол Карамитев в Общомедия

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Апостол Карамитев.

Апостол Милев Карамитев е български театрален и филмов актьор, популярен между 50-те и 70-те години на XX век.

Живот и кариера

Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 г. в Бургас, а в София се премества за да учи право, след като завършва италианската гимназия. Въпреки това, скоро избира да се занимава с театър.^[1] Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1951 г. със специалност „Актьорско майсторство“ в класа на професор Боян Дановски. Дълги години е сред водещите актьори на Народния театър „Иван Вазов“ (от 1947), където създава поредица от забележителни роли. Сред тях е Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир, с режисьор Стефан Сърчаджиев през 1953 г.

Жени се за актрисата Маргарита Дупаринова, с която има син и дъщеря, също актьори: Момчил Карамитев и Маргарита Карамитева.

Неговият дебют в киното е във филма „Утро над родината“, през 1951 г.^[2] Актьорският му метод е описан като съчетание на „интелектуалния анализ с дълбочина на емоционалния живот“.^[3]

Специализира режисура в Москва. От 1969 г. до смъртта си е доцент и преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър и режисура за драматичен театър във ВИТИЗ.

През 1971 г. Карамитев озвучава всичките образи (мъжки и женски) в дублажа на английския сериал „Сага за Форсайтови“ за Българска телевизия (сегашно БНТ).

Леон Даниел си спомня за Карамитев, че „беше красив, много красив, но неговата красота тогава не беше на мода, в живота се харесваше, но в театъра се предпочитаха по ръбестите или по-лиричните, а неговата хубост беше по-буйна, по-„апашка“, италианска... Дановски го утешил. Казал му бил „Твоето време скоро ще дойде.“ Чочо му повярва. След две-три години стана първата българска звезда. С всички плюсове и минуси на това звание.“^[4]

Карамитев почива преди да завършат снимките на филма „Сватбите на Йоан Асен“ през 1973 г. от рак на черния дроб.^[1] На негово име е кръстен драматичният театър в Димитровград.

Литература

„Апостол Карамитев“ – театрален портрет от (Севелина Гьорова) (1970)
„В диалог със съвремието. Апостол Карамитев“ – творчески портрет от (Лада Панева) (1974)

Награди и отличия

Заслужил артист (1963).
Народен артист (1969).
Орден „Кирил и Методий“ – I ст. (1954).
Орден „НРБ“ – I ст. (1973).
Димитровска награда – II ст. (колективна) за филма Наша земя (1953).
„Награда със специална почетна грамота за мъжка роля“ на (Мишо Кръстев) във филма Това се случи на улицата на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия, 1956).
„I награда за мъжка роля“ за ролята на (Симеон) в пиесата „Монахът и неговите синове“ на IV национален преглед на българската драма и театър (1969).
На Апостол Карамитев е наречена улица в София (Карта).

Театрални роли

„Дон Карлос“ – маркиз Поза
„И най-мъдрият си е малко прост“ – Глумов
„Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Ромео
„В полите на Витоша“ – Христофоров
„Монахът и неговите синове“ – Симеон
„Моцарт и Салиери“ (1967)
„Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
„И най-мъдрият си е малко прост“ (1961) (А.Н.Островски) – Глумов
„Хенри IV“ - Хенри IV
„Скандал в Брикмил“ (Джон Пристли)

Телевизионен театър

„Тойфеловата кула“ (1974) (Богомил Герасимов)
„Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
„Рожден ден“ (1971) (Драгомир Асенов)
„Разпаленият въглен“ (1970) (Лозан Стрелков)
„Театралният директор“ (1967), мюзикъл
„Новият“ (1967) (Марек Домански)
„Болничната стая“ (1964)
„Две тъжни истории за любовта“ (по Антон Павлович Чехов) – Иван Алексеевич Огнев

Озвучаващи роли

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
1967 – 70	Форсайтови – (The Forsyte Saga) Сага за Форсайтови – 2 заглавие	26	Великобритания	озвучава през 1971 г.

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
1975	Сватбите на Йоан Асен	2		Йоан Асен
1969	Малки тайни (Heimlichkeiten)		ФРГ/България	полковник Дамянов, следователят
1969	Свобода или смърт			Давид Тодоров
1968	Бялата стая			Петър Александров
1968	Един снимачен ден (тв)			актьорът
1966	Рицар без броня			вуйчо Георги
1966	В новия квартал			художникът
1962	Специалист по всичко			Апостол
1962	Двама под небето			Стефан Иванов Ковачев
1961	Нощта срещу 13-и			инж. Тодор Примов/Първан Примов
1960	Три звезди (Három csillag)		Унгария	Михаил
1959	Пътища			инженер Стамен Петров (в новелата „Пътят минава през Беловир“)
1958	Любимец №13			Радосвет/Радослав
1957	Хайдушка клетва			Страхил войвода
1957	Легенда за любовта (Legenda o lásce)		Чехословакия/България	Фархад, придворният художник
1955	Това се случи на улицата			Мишо Кръстев, шофьор
1955	Героите на Шипка		СССР/България	Петко, български опълченец
1954	Песен за човека			Будинов, поет декадент
1952	Наша земя			капитан Велков
1952	Под игото			дякон Викенти
1951	Утро над родината			Велизаров

Източници

Павел Павлов „Пленени от спомена“. ИК „СЕМАРШ“, София, 2005
Павел Павлов „Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър“. ИК „СЕМАРШ“, София, 2005

↑ ^а ^б Маргарита Дупаринова се жени на сцената – Труд
↑ Бургас чества великия Апостол Карамитев
↑ Карамитев, Апостол Милев (1923 – 1973) // Справочник „Труд“. знам.bg, 15 септември 2005 г. Посетен на 16 януари 2016 г.^{[неработеща препратка]}
↑ „Игрите“ на Леон Даниел

Външни препратки

[trud-1] а ^б Маргарита Дупаринова се жени на сцената – Труд

[2] Бургас чества великия Апостол Карамитев

[3] Карамитев, Апостол Милев (1923 – 1973) // Справочник „Труд“. знам.bg, 15 септември 2005 г. Посетен на 16 януари 2016 г.^{[неработеща препратка]}

[4] „Игрите“ на Леон Даниел

[1]

[2]

[3]

[4]