Апостол Карамитев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Апостол Карамитев
Апостол Карамитев.jpg
български актьор
Роден
Починал
9 ноември 1973 г. (50 години)
Активни години 1947 – 1973
Брачни партньори Маргарита Дупаринова
Деца Маргарита Карамитева,
Момчил Карамитев
Страница в IMDb

Апостол Милев Карамитев е български театрален и филмов актьор, популярен между 50-те и 70-те години на 20 век.

Живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1951 г. със специалност актьорско майсторство в класа на професор Боян Дановски. Дълги години е сред водещите актьори на Народния театър „Иван Вазов“ (от 1947), където създава поредица от забележителни роли. Сред тях е Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир, с режисьор Стефан Сърчаджиев през 1953 г.

Жени се за актрисата Маргарита Дупаринова, с която имат син и дъщеря, също актьори – Момчил Карамитев и Маргарита Карамитева.

Неговият дебют в киното е във филма „Утро над родината“, през 1951 г.[1]. Актьорският му метод е описан като съчетание на „интелектуалния анализ с дълбочина на емоционалния живот“[2]

Специализира режисура в Москва. От 1969 г. до смъртта си е доцент и преподавател по специалностите „актьорско за драматичен театър“ и „режисура за драматичен театър“ във ВИТИЗ.

През 1971 г. Карамитев озвучава всичките образи (мъжки и женски) в дублажа на английския сериал „Сага за Форсайтови“ за Българска телевизия (сегашно БНТ).

Леон Даниел си спомня за Карамитев, че „беше красив, много красив, но неговата красота тогава не беше на мода, в живота се харесваше, но в театъра се предпочитаха по ръбестите или по-лиричните, а неговата хубост беше по-буйна, по-„апашка“, италианска...Дановски го утешил. Казал му бил „Твоето време скоро ще дойде.“ Чочо му повярва. След две-три години стана първата българска звезда. С вскички плюсове и минуси на това звание.“[3]

На негово име е наречен драматичният театър в Димитровград.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Апостол Карамитев“ – театрален портрет от (Савелина Гьорова) (1970)
  • „В диалог със съвремието. Апостол Карамитев“ – творчески портрет от (Лада Панева) (1974)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дон Карлос“ – маркиз Поза
  • „И най-мъдрият си е малко прост“ – Глумов
  • „Ромео и Жулиета“ – Ромео
  • „В полите на Витоша“ – Христофоров
  • „Монахът и неговите синове“ – Симеон

Озвучаващи роли[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1967 – 70 Форсайтови – (The Forsyte Saga)
Сага за Форсайтови – 2 заглавие
26 Великобритания озвучава през 1971 г.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 Йоан Асен
1969 Малки тайни – (Heimlichkeiten) ФРГ / България полковник Дамянов, следователят
1969 Един снимачен ден актьорът
1969 Свобода или смърт Давид Тодоров
1968 Бялата стая Петър Александров
1966 Рицар без броня вуйчо Георги
1962 Специалист по всичко Апостол
1962 Двама под небето Стефан
1961 Нощта срещу 13-и Тодор Примов / Петър Примов
1960 Три звезди – (Három csillag) Унгария Михаил
1959 Пътища инженер Стамен Петров (в новелата „Пътят минава през Беловир“)
1958 Любимец №13 Радосвет / Радослав
1958 Хайдушка клетва Страхил войвода
1957 Легенда за любовта – (Legenda o lásce) Чехословакия / България Фархад, придворният художник
1956 Това се случи на улицата Мишо Кръстев, шофьор
1955 Героите на Шипка СССР / България Петко, български опълченец
1954 Песен за човека Будинов, поет-декадент
1952 Наша земя капитан Велков
1952 Под игото дякон Викентий
1951 Утро над родината Велизаров

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Павел Павлов „Пленени от спомена“. ИК „СЕМАРШ“, София, 2005
  • Павел Павлов „Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър“. ИК „СЕМАРШ“, София, 2005
  1. Бургас чества великия Апостол Карамитев
  2. Карамитев, Апостол Милев (1923 – 1973). // Справочник „Труд“. знам.bg, 15 септември 2005 г.. Посетен на 16 януари 2016 г..
  3. „Игрите“ на Леон Даниел

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за