Апотропей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Апотропна магия, също апотропей и апотропайон (на гръцки: otποτρόπαιος – „предпазващ от беди“) е магически ритуал, предназначен да предпазва от магии или урочасване. Тя може да бъде създадена с церемонии и заклинания, например – почукване три пъти по дърво, или просто чрез носене или окачване на обект който носи късмет (талисман, муска).

Терминът се използва в етнографията, археологията и изкуствознанието.

Основните видове апотропеи[редактиране | редактиране на кода]

„Архангел Михаил“, картина на Рафаело Санцио. Обърнете внимание на образа на бронята на коляното
  • носени амулети
  • изображения върху броня, дрехи, орнаменти
  • архитектурни релефи, статуи, изображения на прибори
  • надписи
    • В юдаизма апотропни свойства имат имената на ангелите, често се появяват върху амулети, магически надписи и формули.[1]
  • модификации на тялото
    • татуировка

Места на поставяне[редактиране | редактиране на кода]

Както отбелязват изследователите, в магическите представи на древните, едно от най-уязвимите места в сградата е ъгълът. Затова е и необходимостта да я предпазят с амулети: магически предмети са били вграждани в ъглите на храмовете по време на строителството.[2] Важен е прагът на къщата, входът на вратата. Ъглите и местата на гънките играят магическа роля в човешкото тяло. Тук трябва да се споменат коленете (например изображенията на апотропната глава могат да се видят върху елементите на бронята наколенник – кнемиди), рамене (например глава на пантера върху бронята) на китката.

Множество гаргойли в ъглите на Нотр Дам в Амиен
Водосток с лъвска глава, Партенон
Фалически амулети фасцинус за носене, Галия (Древен Рим)

Теми на изображението[редактиране | редактиране на кода]

  • изображение на очите
  • животински глави: грифон, пантера (свързана с култа към Дионис)
    • лъв – не само муцуна, но и лапи и опашка. В древен Египет той е пазител на портите на храма и царския трон (следователно те имат лъвски лапи и опашка). Водостоците на покривите на храмовете са имали формата на лъв; при лошо време те трябвало да предпазват светилището от събарящата сила на бог Сет
  • глави на митични чудовища и богове
    • Главата на Горгона Медуза (горгонейон), Силен, Дионис
    • Египетския бог Бес
  • гаргойл
  • ексхибиционистки фигури, показващи полови органи
  • фалоси
  • изображения на кръстосани пръсти
  • кръст – изследователите използват термина „апотропно“ дори за християнско разпятие.

    „Още от първите векове кръстът е имал много специално значение за християните – той е символ на жертвата на Христос, знак на спасение, и затова е бил считан за най-силния апотропен символ.“[2]

  • знаци: листа от върба, свастика, слънчев диск или кръстчета (Византия)[3]
  • Хелоуин изрязана тиква като лице.

Апотропеи на различните нации[редактиране | редактиране на кода]

  • Горгонейон в Античността
  • Мьолнир (чук на Тор) при викингите
  • Хамса, Ръката на Фатима или ръката на Мириам при евреи и араби
  • Назар при турците
  • чукане три пъти на дърво
  • плюене през лявото рамо
  • стискане на палци в джоба, кръстосани пръсти
  • след раждането на дете в огъня се нагряват железни предмети (клещи, ножове, ножици), с които минават всички ъгли, тавана и пода на помещението, където трябва да бъде бебето, за да се предпази от злите духове; в люлката, където детето спи (обикновено на главата), се поставят метални предмети: ножове, ножици, гоздеи и други (Кабардино-Балкария).[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Апотропеическая магия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.