Апофатична теология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Апофатичната теология или негативна теология е философско течение, която се основава на предпоставката, че всяко положително знание за природата на бог надхвърля границите на човешкия разум.

Апофатичната теология отхвърля всякакви символи, образи и абстрактни понятия като недостатъчни, за да се опише естеството на бог и се опитва да въведе неговите тайни, използвайки отрицателната форма, казвайки това, което бог не е. В допълнение към отричането, апофатична теология се простира и върху антиномията и парадокс.

Извори на теологията се намират в неоплатонизма. Пионерите на тази теология са Климент Александрийски и Псевдо-Дионисий Ареопагит.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Apophatic theology“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.