Арабска мисия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Арабската мисия е една от общо трите външнополитически и геополитически византийски дипломатически пратеничества от времето на възкачването на Македонската династия начело на Източната Римска империя.

Повод[редактиране | редактиране на кода]

Житието на Свети Кирил Философ разказва, че агаряните, наричани сарацини, подигнали хула срещу учението за Света Троица и подканили християните да им изпратят мъже, които да влазят в прение с тях, и ако могат, да ги оборят.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Предходно Арабско-ислямските завоевания лишили още през 7 век, Византия от всичките и владения в Ориента. С цената на огромни усилия, Източната Римска империя успяла да опази Анатолия. През това време нискокултурните араби проникнали от Южна Арабия към земите на плодородния полумесец, обърнали църквите в джамии, а кръстовете заменяли със знака на полумесеца. Столицата на Халифата в Месопотамия – Багдад, се превърнал в град съперничещ на Константинопол по култура и разкош. Също така арабите подражавали на византийците в много отношения. Изучавали древногръцката философия и наука посредством преминалата и у тях преводна литература. Съчиненията на Платон, Аристотел, Галиен, Ипократ и други древногръцки философи, естествоизпитатели, математици и медици се появили през VIII и IX век и на арабски език. Силно повлияни от византийците в архитектурата, военното и мореплавателно дело, в техниката и стопанството, арабите подражавали на културните си съседи и в политическия си живот. Единствено в религията си те останали непримирими фанатици-мохамедани, макар и да взаимствали от византийците “много особености на религиозния култ, между другото и страстта към религиозните диспути”.

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Отделно от това, след победата над иконоборството, от Византия при сарацините преминали много иконоборци от Мала Азия. В този исторически момент св. Константин Философ е бил призован от новия византийски император да предприеме своята първа и най-важна държавническа и външно-религиозна мисия. В края на 855 г. и началото на 856 г. се осъществило пътуването до Багдад на византийските пратеници. Към онзи момент ситуацията в арабско-византийския конфликт била следната:

  • 845 г. – размяна на пленници на река Ламус (Лямис) в Киликия;
  • 851/53 г. – три поредни летни арабски походи в Анатолия;
  • 855 г. – Византия напада Аназарба в Армения и взема арабски пленници;
  • февруари 856 г. – размяна на пленници на река Ламус;
  • 856 г. – летен арабски поход в Анатолия и византийски в Армения;
  • 859 г. – византийско пратеничество начело с Атрубилис при халифа Мутавакил за размяна на пленниците;
  • 860 г. – в началото на пролетта размяна на пленници. [1]

Резултат и значение[редактиране | редактиране на кода]

Арабската мисия е първата и по значение за Византия. Тя приключва без резултат. След завръщането си в Константинопол, Кирил Философ навестил брата си Методий, подвизаващ се в един манастир край малоазийски Олимп в областта Витиния и прекарал там няколко години, отдавайки се на учение и изчаквайки да замине на друга Хазарска мисия през 860/61 г. В крайна сметка от общо трите мисии на Кирил и Методий, единствената успешна се оказва последната трета Моравска мисия, но не във Великоморавия от 863 г., а в Дунавска България, където се отзовали учениците им постфактум.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йордан Иванов. „Избрани произведения, Том I“, Сарацинската (Арабската) мисия на Кирил Философ, 1982, стр. 23-40

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]