Бял орикс
| Бял орикс | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Pallas, 1777 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Бял орикс в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Белият орикс (Oryx leucoryx), наричан още арабски орикс,[2] е чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги. Той е най-малкият и рядко срещан орикс.
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
- Дължина на тялото: 160 cm
- Височина при холката (рамото): 81 – 102 cm
- Тегло: 65 – 75 кг
Опашката е дълга 45 – 60 cm, рогата му достигат до 68 cm
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
В миналото е бил разпространен в по-голямата част от Арабския полуостров, полуостров Синай, Израел, Йордания и Ирак. Реинтродуциран е в Оман, Саудитска Арабия, Израел и Йордания.
Среща се в степи, полупустини и пустини, като предпочита чакълести територии и покрайнини на пясъчни пустини.
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Живее на стада, наброяващи до 15 индивида, водени от зрял мъжкар. Водачите създават територии при подходящи условия. Мъжките без харем водят самостоятелен живот.
Понякога изминава хиляди километри за да намери храна. Храни се главно с тревни растения, също така с пъпки, плодове и корени. Може да издържи седмици без вода.[3]
Продължителността на живота му достига 20 години.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Полигамно животно. Размножава се по всяко време на годината. Бременността продължава 8,5 – 9 месеца. Малките се отбиват след 3,5 месеца. Достигат полова зрялост на 1,5 – 2 години.
Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]
Спасен е от изчезване благодарение на развъждане в плен. Последните диви бели орикси вероятно са убити през 1972 г. През 1950-те в Саудитска Арабия са положени първите усилия да бъдат създадени стада в изкуствена среда. През 1962 г. няколко орикса са пренесени в САЩ, за да бъдат размножавани при по-добри условия в Зоопарка на Финикс (Аризона). Успешната реинтродукция започва в Оман през 1982 г., където са освободени 3000 орикса, родени в плен в Северна Америка. Скоро там бракониерството се превръща в сериозен проблем и до 1996 г. реинтродуцираната популация намалява на 130 животни. Търсенето на орикси в региона е голям природозащитен проблем.
Значение за хората[редактиране | редактиране на кода]
Ловуван е до ръба на изчезването заради месото, кожата и рогата.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Oryx leucoryx (Pallas, 1777). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
- ↑ Grzimek's Animal Life Encyclopedia. Vol. 16, Mammals V, стр. 41
- ↑ Participants at 4th International Conservation Workshop for the Threatened Fauna of Arabia 2003. Oryx leucoryx. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 7 април 2008.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Grzimek's Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 16, Mammals V, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 40 – 41
|
