Арагац
Арагац (на арменски: Արագած, също Ալագյազ - Алагьоз[1]) е изолиран планински масив в западна Армения, четвърти по височина на Арменското плато и най-висок в днешна Армения. Надморската му височина е 4090 м [2] (4095 м по данни на Смитсоновия институт[3]). От изток на запад масивът се простира на разстояние 40 км, от север на юг – 35 км. В ниската си част склоновете са покрити с гори, във високата – от алпийски ливади.
Съдържание
Геология[редактиране | редактиране на кода]
Арагац има четири върха, най-висок е северният (4090 м), западният е с височина 4007 м, източният – 3917 м, южният – 3879 м. Между върховете се намира вулканичен кратер с дълбочина 350 м и широчина 2,5 км. На един от склоновете, на височина 3190 м, е разположено езерото Кари.
Арагац представлява стратовулкан. Формирането му започва в епохата на плиоцена и плейстоцена. Първоначално се смята, че вулканичната му активност продължава до съвременния период, но калиево-аргонното датиране на морфологически материал, показва, че за последен път вулканът е изригвал в периода на средния и късния плейстоцен. Според някои учени най-младите конуси, които се намират в най-ниската му част, са образувани преди 3000 години[4]. Съставен е предимно от андезити и дацити. В западно и югозападно направление има застинали потоци лава с дължина 13 км.
Арагац е богат на води. Снеготопенето, дъждовете и планинските извори дават началото на много реки – Гехарот, Амберд, Наришд, Манташ, Гехадзор, Цахкаовит и др. По склоновете и в подножието му има и много езера: Кари, Амберд, Лесинг и др. [5].
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
На югоизточния склон е разположена Бюраканската астрофизическа обсерватория, на северозападния — Манташското водохранилище. В Арагац, на височина 2140 м, се намира замъкът Амберд.
Име[редактиране | редактиране на кода]

Арагац е древно арменско название, известно и във формите Аракац, Аркадез; етимологията обаче е изгубена. Според средновековните автори Мовсес Хоренаци и Вардан Аревелци произходът на този ороним идва от легендарния арменски цар Араманяк, потомък на Хайк[6][7].
Тюркското название на планината „Алагьоз“ се дели на думите ала – „пъстър“ и гьоз – „око“; в северен Азербайджан е зафиксиран местния термин „алагьоз“, означаващ „земя с бели петна“, който добре характеризира планини, подобни на Арагац с неголемите му ледници[8]
Арагац в митовете и религиозните легенди[редактиране | редактиране на кода]
- В митологията
Митът в арменската митология представя планините Арагац и Арарат като любящи сестри, които веднъж жестоко се скарали. Планината Марутасар безуспешно се опитва да ги помири, докато накрая, разгневена, ги прокълнава и те остават завинаги разделени[9][10].
- В легендите
С планината Арагац е свързана легендата за св. Григорий Просветител, първият католикос на Армения, който се изкачвал да се моли на върха ѝ; докато се молел, нощем от небето се спускало неугасимо кандило[11]. Според легендата това кандило свети и днес, но може да бъде видяно само от посветените[12].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((ru)) Большая советская энциклопедия
- ↑ Большая советская энциклопедия
- ↑ GLOBAL VOLCANISM PROGRAM
- ↑ Volcanodiscovery.com
- ↑ Гора Арагац
- ↑ Мовсес Хоренаци. История Армении, 12.
- ↑ Вардан Великий. Всеобщая история.
- ↑ Поспелов Е. М. Географические названия мира: Топонимический словарь: Свыше 5000 единиц / Отв. ред. Р. А. Агеева. – М.: „Русские словари“, 1998. – С. 160. – 372 с. – ISBN ISBN 5-89216-029-7.
- ↑ М. А. Исалабдулаев. Мифология народов Кавказа
- ↑ http://www.mifinarodov.com/a/aragats.html Арагац. Мифы народов мира.
- ↑ http://www.mifinarodov.com/a/aragats.html Арагац. Мифы народов мира.
- ↑ Газета „Голос Армении“, статья „Арагац - крыша Армении“. 11 сентября 2010 года.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арагац“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |