Арагац
| Арагац | |
|---|---|
 |
|
  Местоположение на картата на Армения |
|
| Общи данни | |
| Местоположение |
 Армения |
| Част от | Арменска планинска земя |
| Най-висок връх | Арагац |
| Надм. височина | 4090 m |
| Арагац в Общомедия | |
Арагац (на арменски: Արագած, също Ալագյազ – Алагьоз) е изолиран планински масив в западната част на Армения, четвърти по височина в Арменската планинска земя и най-висок в Армения. Максимална височина 4090 m, ()[1] (4095 m по данни на Смитсоновия институт[2]). Разположен е на северозапад от Араратската равнина, като от изток на запад се простира на разстояние 40 km, от север на юг – 35 km. Представлява закръглен щитовиден масив, увенчан със скалисти върхове. Има малки ледници. Склоновете му са покрити със степна и ксерофитна растителност (на югоизток има редки дъбиви гори), а нагоре следват планински пасища и скали.[1]
Съдържание
Геология[редактиране | редактиране на кода]
Арагац има четири върха, най-висок е северният (4090 m), западният е с височина 4007 m, източният – 3917 m, южният – 3879 m. Между върховете се намира вулканичен кратер с дълбочина 350 m и широчина 2,5 km, който е преобразуван в ледников циркус. На един от склоновете, на височина 3190 m, е разположено езерото Кари.
Арагац представлява стратовулкан. Формирането му започва в епохата на плиоцена и плейстоцена. Първоначално се смята, че вулканичната му активност продължава до съвременния период, но калиево-аргонното датиране на морфологически материал, показва, че за последен път вулканът е изригвал в периода на средния и късния плейстоцен. Според някои учени най-младите конуси, които се намират в най-ниската му част, са образувани преди 3000 години[3]. Съставен е предимно от андезити и дацити. В западно и югозападно направление има застинали потоци лава с дължина 13 km.
Арагац е богат на води. Снеготопенето, дъждовете и планинските извори дават началото на много реки – Касах, Гехарот, Амберд, Наришд, Манташ, Гехадзор, Цахкаовит и др, всички от басейна на река Аракс (десен приток на Кура). По склоновете и в подножието му има и много езера: Кари, Амберд, Лесинг и др. [4].
Туризъм, населени места[редактиране | редактиране на кода]
На югоизточния склон е разположена Бюраканската астрофизическа обсерватория, на северозападния – Манташското водохранилище. В Арагац, на височина 2140 м, се намира замъкът Амберд.
В подножията на масива са разположени градовете Ащарак (на югоизток) и Артик (на северозапад) и селищата от градски тип Апаран (на изток), Пемзашен и Маралик (на северозапад) и Талин (на югозапад).
Име[редактиране | редактиране на кода]
Арагац е древно арменско название, известно и във формите Аракац, Аркадез; етимологията обаче е изгубена. Според средновековните автори Мовсес Хоренаци и Вардан Аревелци произходът на този ороним идва от легендарния арменски цар Араманяк, потомък на Хайк[5][6].
Тюркското название на планината „Алагьоз“ се дели на думите ала – „пъстър“ и гьоз – „око“; в северен Азербайджан е зафиксиран местния термин „алагьоз“, означаващ „земя с бели петна“, който добре характеризира планини, подобни на Арагац с неголемите му ледници[7]
Арагац в митовете и религиозните легенди[редактиране | редактиране на кода]
- В митологията
Митът в арменската митология представя планините Арагац и Арарат като любящи сестри, които веднъж жестоко се скарали. Планината Марутасар безуспешно се опитва да ги помири, докато накрая, разгневена, ги прокълнава и те остават завинаги разделени[8][9].
- В легендите
С планината Арагац е свързана легендата за св. Григорий Просветител, първият католикос на Армения, който се изкачвал да се моли на върха ѝ; докато се молел, нощем от небето се спускало неугасимо кандило[10]. Според легендата това кандило свети и днес, но може да бъде видяно само от посветените[11].
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- К-38-XХХІІІ М 1:200000[12]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Арагац, т. 2, стр. 155
- ↑ GLOBAL VOLCANISM PROGRAM
- ↑ Volcanodiscovery.com
- ↑ Гора Арагац
- ↑ Мовсес Хоренаци. История Армении, 12.
- ↑ Вардан Великий. Всеобщая история.
- ↑ Поспелов Е. М. Географические названия мира: Топонимический словарь: Свыше 5000 единиц / Отв. ред. Р. А. Агеева. – М.: „Русские словари“, 1998. – С. 160. – 372 с. – ISBN ISBN 5-89216-029-7.
- ↑ М. А. Исалабдулаев. Мифология народов Кавказа
- ↑ Арагац. Мифы народов мира.
- ↑ Арагац. Мифы народов мира.
- ↑ Газета „Голос Армении“, статья „Арагац – крыша Армении“. 11 септември 2010 г.
- ↑ mapk3833.narod.ru
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арагац“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |
