Арагац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Въздушна снимка на Арагац.

Арагац (на арменски: Արագած, също Ալագյազ - Алагьоз[1]) е изолиран планински масив в западна Армения, четвърти по височина на Арменското плато и най-висок в днешна Армения. Надморската му височина е 4090 м [2] (4095 м по данни на Смитсоновия институт[3]). От изток на запад масивът се простира на разстояние 40 км, от север на юг – 35 км. В ниската си част склоновете са покрити с гори, във високата – от алпийски ливади.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Поглед от изток към Арагац. От ляво на дясно са върховете Южен, Западен, Северен, Източен.

Арагац има четири върха, най-висок е северният (4090 м), западният е с височина 4007 м, източният – 3917 м, южният – 3879 м. Между върховете се намира вулканичен кратер с дълбочина 350 м и широчина 2,5 км. На един от склоновете, на височина 3190 м, е разположено езерото Кари.

Арагац представлява стратовулкан. Формирането му започва в епохата на плиоцена и плейстоцена. Първоначално се смята, че вулканичната му активност продължава до съвременния период, но калиево-аргонното датиране на морфологически материал, показва, че за последен път вулканът е изригвал в периода на средния и късния плейстоцен. Според някои учени най-младите конуси, които се намират в най-ниската му част, са образувани преди 3000 години[4]. Съставен е предимно от андезити и дацити. В западно и югозападно направление има застинали потоци лава с дължина 13 км.

Арагац е богат на води. Снеготопенето, дъждовете и планинските извори дават началото на много реки – Гехарот, Амберд, Наришд, Манташ, Гехадзор, Цахкаовит и др. По склоновете и в подножието му има и много езера: Кари, Амберд, Лесинг и др. [5].

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

На югоизточния склон е разположена Бюраканската астрофизическа обсерватория, на северозападния — Манташското водохранилище. В Арагац, на височина 2140 м, се намира замъкът Амберд.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Планината Алагьоз на карта на Александрополския уезд (1903)

Арагац е древно арменско название, известно и във формите Аракац, Аркадез; етимологията обаче е изгубена. Според средновековните автори Мовсес Хоренаци и Вардан Аревелци произходът на този ороним идва от легендарния арменски цар Араманяк, потомък на Хайк[6][7].

Тюркското название на планината „Алагьоз“ се дели на думите ала – „пъстър“ и гьоз – „око“; в северен Азербайджан е зафиксиран местния термин „алагьоз“, означаващ „земя с бели петна“, който добре характеризира планини, подобни на Арагац с неголемите му ледници[8]

Арагац в митовете и религиозните легенди[редактиране | редактиране на кода]

В митологията

Митът в арменската митология представя планините Арагац и Арарат като любящи сестри, които веднъж жестоко се скарали. Планината Марутасар безуспешно се опитва да ги помири, докато накрая, разгневена, ги прокълнава и те остават завинаги разделени[9][10].

В легендите

С планината Арагац е свързана легендата за св. Григорий Просветител, първият католикос на Армения, който се изкачвал да се моли на върха ѝ; докато се молел, нощем от небето се спускало неугасимо кандило[11]. Според легендата това кандило свети и днес, но може да бъде видяно само от посветените[12].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Большая советская энциклопедия
  2. Большая советская энциклопедия
  3. GLOBAL VOLCANISM PROGRAM
  4. Volcanodiscovery.com
  5. Гора Арагац
  6. Мовсес Хоренаци. История Армении, 12.
  7. Вардан Великий. Всеобщая история.
  8. Поспелов Е. М. Географические названия мира: Топонимический словарь: Свыше 5000 единиц / Отв. ред. Р. А. Агеева. – М.: „Русские словари“, 1998. – С. 160. – 372 с. – ISBN ISBN 5-89216-029-7.
  9. М. А. Исалабдулаев. Мифология народов Кавказа
  10. http://www.mifinarodov.com/a/aragats.html Арагац. Мифы народов мира.
  11. http://www.mifinarodov.com/a/aragats.html Арагац. Мифы народов мира.
  12. Газета „Голос Армении“, статья „Арагац - крыша Армении“. 11 сентября 2010 года.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арагац“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.